Желязонедоимъчна анемия, вторична, причинена от загуба на кръв (хронична) МКБ D50.0

› Въведение

› Причини за развитие

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Желязонедоимъчна анемия, която се причинява от хронична загуба на кръв и се характеризира с ниски нива на хемоглобин, еритроцити, хематокрит и серумно желязо, се означава с термина хронична постхеморагична анемия. Заболяването представлява анемичен синдром, които се дължи на вторичен железен дефицит при наличие на първично заболяване, водещо до хронично кръвотечение.

Причини за развитие

Основни етиологични фактори при желязонедоимъчна анемия, вторична, причинена от загуба на кръв (хронична) включват най-общо хронични кръвотечения, локализирани в горния или долния отдел на стомашно-чревния тракт.

Причините за възникване на кървене в горната част на храносмилателния тракт включват:

• пептична язва: Helicobacter Pylori (H. Pylori) инфекции и продължителната употреба на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), като аспирин и ибупрофен, са сред честите причини за поява на пептична язва. Нерядко дуоденалната язва се изявява с окултни кръвоизливи, които са невидими с просто око и са предпоставка за желязодефицитна анемия
• езофагеални варици: варици или разширени вени, разположени в долния край на хранопровода могат да ерозират и да кървят значително. Цироза на черния дроб е най-честата причина за езофагеални варици
• Малори-Вайс синдром: характеризира се с кървене, което се дължи на надлъжно разкъсване на лигавицата на хранопровода, разположено най-често в областта на навлизането му в стомаха
• повишено интраабдоминално налягане: повишено налягане в корема при кашлица, хиатална херния или раждане също могат да предизвикат разкъсване на лигавицата на хранопровода и кървене. Хиатусната херния води до железен дефицит, поради ежедневната загуба на кръв в минимални количества, дължаща се на травмиране на лигавицата на стомаха, която навлиза в хранопровода през hiatus oesophageus
• гастрит: НСПВС и други лекарства, инфекции, болест на Крон, заболявания и травми могат да предизвикат възпаление и язви на лигавицата на стомаха
• езофагит: гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) е най-честата причина за възпаление и язви в лигавицата на хранопровода. При ГЕРБ, мускулът между хранопровода и стомаха не се затваря правилно, което позволява на храни и стомашни сокове да се връщат обратно в хранопровода
• неопластични заболявания: доброкачествени тумори и рак на хранопровода, стомаха или дванадесетопръстника могат да предизвикат хронична загуба на кръв

Причините за възникване на кървене в горния отдел на храносмилателния тракт са по-чести и доминиращи, но не изчерпват етиологията на болестта. Към най-честите причини за поява на кървене в долната част на храносмилателния тракт, се включват:

• дивертикулит и колит: дивертикулоза, дивертикулит, различни интестинални инфекции, болест на Крон, улцерозен колит и други
• хемороиди или фисури: хемороидите са разширени венозни възелчета в ануса или ректума (правото черво), които могат да се разкъсат и да кървят. Фисурите или язвите представляват разкъсвания или рани в аналната област
• ангиодисплазия: нормалните процеси на стареене, както и някои заболявания могат да провокират развитието на аномалии в кръвоносните съдове на червата
• полипи или рак: доброкачествените образувания или полипи в дебелото черво са чести и могат да доведат до рак. Ракът на дебелото черво е третият по честота рак в САЩ и Европа и често причинява окултни (скрити) кръвоизливи. Други възможни причини могат да бъдат неоплазми на червата и паразитози

Кървене може да възникне при злоупотреба с някои медикаменти, като аспирин и кортикостероиди. Други причини за хронично кървене са кръвоизливи от гениталиите, хемодиализа, хематологични заболявания, като хемофилия, тромбоцитопения, протичащи с хемоглобинурия състояния и други.

Характерни симптоми

Клиничната картина на желязонедоимъчна анемия, вторична, причинена от загуба на кръв (хронична), се характеризира с оплаквания, дължащи се на основното заболяване в комбинация с типичните симптоми на анемия.

В повечето случаи оплакванията на пациентите са минимални, защото хроничната кръвозагуба се понася по-добре от острата и организмът се адаптира към ниските нива на хемоглобин. В зависимост от основното заболяване, физическата активност и работоспособността могат да бъдат запазени или увредени. Клиничната картина се владее от симптомите на основното заболяване, а симптомите на анемия обикновено включват слабост, отпадналост, умора, главоболие, сърцебиене, бледи кожа и лигавици, нервност, раздразнителност, психическа слабост и изтощение, затруднена концентрация и разстройство на вниманието.

Диагноза

Диагнозата се поставя въз основа на обстойната анамнеза и физикалния преглед, които имат насочващо значение за установяване на първопричината за железния дефицит. Инструменталното изследване е комплексно, като се прилагат различни методи при всеки отделен пациент.

Лабораторното изследване включва пълна кръвна картина за установяване на тежестта на анемията (хипохромна, микро- или нормоцитна). Биохимично кръвно изследване за преценка на концентрацията на серумното желязо и желязо свързващия капацитет. При желязонедоимъчна анемия, вторична, причинена от загуба на кръв (хронична), серумното желязо е намалено, а тоталният желязо свързващ капацитет е увеличен.

Лечение и прогноза

Лечението е насочено към отстраняване на причините или източника на кръвотечение, съответно лечение на основното заболяване. За корекция на анемичния синдром се провежда се терапия с железни препарати в подходящи дози, концентрация и лекарствена форма (при леките форми се примат перорални, докато при тежките може да се наложи венозно вливане).

Прогнозата е добра, в случаите, когато своевременно се премахне причината за хроничната кръвозагуба и се повлияе върху хода на основното заболяване.

Изображения: freepik.com