Хематокрит (Hct)

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждане на изследването?

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Чрез изследването на хематокрит (Hct) се определя съотношението между общия обем кръв и обема на червените кръвни клетки (еритроцити), тоест каква част от кръвта е съставена от еритроцити.

Терминът "хематокрит" идва от старогръцките думи haima (αíμα, кръв) и krites (κριτης, разделям), тоест "разделяне на кръвта".
Терминът е въведен от Magnus Blix — професор в университета в Упсала (Uppsala), Швеция — през 1891 година.

Хематокритът понякога се означава като PCV (пакетиран клетъчен обем, packed cell volume), VPRC (пакетирани червени клетки, volume of packed red cells) или EVF (еритроцитна обемна фракция, erythrocyte volume fraction).

Червените кръвни клетки (еритроцити) се произвеждат в костния мозък и когато узреят се освобождават в кръвта, като обикновено съставляват 37-49% от общия обем кръв.
Средната продължителност на живот на еритроцитите е 120 дни, като костният мозък трябва непрекъснато да произвежда нови еритроцити, за да замести старите или тези, които се губят при кръвозагуба.

Червените кръвни клетки съдържат хемоглобин — белтък, който се свързва с кислорода, като основната им функция е да пренасят кислорода от белите дробове към тъканите и органите на тялото.
Еритроцитите също така транспортират малка част от въглеродния диоксид (продукт на клетъчния метаболизъм) от тъканите и органите към белите дробове.

Тестът за хематокрит (Hct) отразява промените както в броя на еритроцитите, така и в техния обем (MCV — среден обем на еритроцитите) — ако размерът на червените кръвни клетки се понижи, понижава се и хематокритът, и обратно.
Като цяло хематокритът се повишава, когато броят на еритроцитите се увеличи, и се понижава, когато е нарушено производството на еритроцити в костния мозък, засилено е разрушаването на еритроцити или е налице кръвозагуба.

Ако костният мозък не е способен да произвежда достатъчно бързо еритроцити, тогава хематокритът и общият брой на еритроцитите ще се понижат, което ще доведе до анемия.
Свръхпроизводството на еритроцити (полицитемия) ще доведе до високи стойности на хематокрита, което също е свързано с определени проблеми.

Изследването на хематокрит (Hct) обикновено е част от пълната кръвна картина (ПКК), като може да се комбинира и с други лабораторни тестове, включително:

• Кръвна натривка;
• Изследване на ретикулоцити;
• Изследване на желязо;
• Изследване на Витамин В12;
• Изследване на фолиева киселина (витамин В9);
• При по-тежките случаи — костномозъчна аспирация и биопсия;

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

• Изследването на хематокрит може да се извърши като част от рутинните изследвания за оценка на здравословното състояние на човек, като обикновено е част от пълната кръвна картина (ПКК);

• При наличие на признаци и симптоми на заболяване, което засяга червените кръвни клетки (еритроцити) — анемия или полицитемия.Обикновено стойностите на хематокрита се определят заедно с тези на хемоглобина или като част от пълната кръвна картина (ПКК).

  Някои от признаците и симптомите на анемияса:
  1. слабост;
  2. изтощение;
  3. нарушена концентрация;
  4. липса на енергия;
  5. бледост;
  6. задух;
  7. загуба на съзнание;

  Някои от признаците и симптомите на полицитемия включват:

  1. нарушения в зрението;
  2. главоболие;
  3. световъртеж;
  4. увеличени размери на слезката (спленомегалия);
  5. зачервяване на кожата;

• При наличието на признаци и симптоми на тежка дехидратация (обезводняване), включително:
  1. силна жажда;
  2. суха уста;
  3. сухи лигавици;
  4. липса на изпотяване;
  5. отделяне на малко или никакво количество урина;
• Изследването на хематокрита може да се извършва през определени периоди от време с цел определяне на ефективността от назначеното лечение при пациенти, диагностицирани с анемия, полицитемия или проблеми с кръвосъсирването;
• През определени периоди от време при хора със злокачествено новообразувание, засягащо костния мозък, подложени на противотуморно лечение;
• Определяне необходимостта от кръвопреливане при различни състояния — анемия, кръвоизлив, преди и след оперативна интервенция и други;

Необходима ли е предварителна подготовка?

Изследването на хематокрит (Hct) не изисква специална подготовка.

Приемът на някои медикаменти обаче — например пеницилин и хлорамфеникол — могат да доведат до промени в стойностите на хематокрита.
Ето защо преди изследването е необходимо да информирате Вашия лекар за всички лекарства (независимо дали са по рецепта или не), билки, витамини и хранителни добавки, които приемате.

Трябва да информирате лекаря си и ако наскоро Ви е преливана кръв, тъй като това ще повлияе на резултатите от теста.

Метод на провеждане на изследването:

За определяне на стойностите на хематокрита (Hct) е необходимо да се вземе кръв, като подробна информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите при:

• Изследване на кръв

Ако ще се взема кръв от пръста, първата капка кръв се избърсва с памучен тампон, защото в противен случай пробата ще се разреди с тъканна течност и това ще повлияе на резултатите от изследването.

Трябва да се избягва притискане на пръста, ако възможно, тъй като това ще доведе отделяне на тъканна течност и фалшиво-ниски стойности на хематокрита.

Стойностите на хематокрита могат да бъдат определени директно — чрез центрофугиране, или да се изчислят индиректно чрез хематологичен анализатор (хематологичен брояч).

Автоматизираните кръвни анализатори изчисляват хематокрита чрез умножаване на броя на еритроцитите (в милиони/mm³) със средния обем на еритроцитите — MCV (във фемтолитри).
При този метод могат да се получат различни резултат, в зависимост от принципа на измерване.

Ако хематокритът трябва да се определи бързо, както често се случва при пациент остра кръвозагуба, това трябва да стане чрез директния метод:

1. Ако кръвта ще се вземе от пръста, тънка капилярна тръбичка, известна като микрохематокритна капилярка, се допира до мястото на убождане и се напълва с кръв до съответната маркировка. Напълват се най-малко 3 капилярки;
2. Ако кръвта ще се вземе от вена, напълва се епруветка, съдържаща антикоагулант, и се разклаща добре.
   В кръвта се потапя хематокритна капилярка, която се пълни до съответната маркировка.

Изпълнените с кръв микрокапилярки се поставят в микрохематокритна центрофуга и се центрофугират при 10 000 оборота/минута за 3 до 5 минути.

При центрофугиране кръвта се разделя на слоеве, като еритроцитите се утаяват на дъното, левкоцитите и тромбоцитите образуват тънък слой между еритроцитите и плазмата (buffy coat), а плазмата се разполага най-отгоре.

След това височината на еритроцитния стълб се измерва като процент от цялата височина на кръвните компоненти (еритроцити+левкоцити+тромбоцити+кръвна плазма), тоест от общото количество кръв — това е хематокрит (Hct).
Колкото е по-висока колоната от червени кръвни клетки, толкова е по-висок хематокритът.

Какво ще усещате по време на изследването?

Подробна информация за това, което може да усетите при вземането на кръв, необходима за определяне стойностите на хематокрит (Hct), ще намерите при:

• Изследване на кръв

Има ли рискове от провеждане на изследването?

Подробна информация за възможните рискове, свързани с вземането на кръв, необходима за изследване на хематокрит (Hct), ще откриете в:

• Изследване на кръв

Резултати от проведеното изследване:

Нормалните стойности на хематокрита варират според възрастта и пола, като при жените се наблюдават по-ниски стойности на Hct в сравнение с мъжете, което се дължи на загубата на кръв при менструация.

Резултатите от теста за хематокрит се изразяват като процент или фракция.
Например, ако хематокритът е 40%, това означава, че има 40 милилитра червени кръвни клетки (еритроцити) в 100 милилитра кръв.

Чрез изследването на хематокрит (Hct) може да се установи дали е налице проблем, свързан с еритроцитите, но не може да се определи точната причина.

Стойностите на хематокрита обикновено са готови в рамките на 24 часа и могат да варират между отделните лаборатории.

Резултатите от изследването на хематокрита трябва да се интерпретират заедно с други кръвни показатели:

• брой на еритроцитите;
• хемоглобин;
• ретикулоцити;
• еритроцитни индекси (MCV, MCH и MCHC);

   Нормални стойности:

Изследването на хематокрит често се извършва като част от пълната кръвна картина (ПКК), поради което другите показатели на ПКК също трябва да се вземат под внимание.

Червените кръвни клетки (еритроцити) обикновено съставляват между 37% и 49% от общия обем на кръвта.

   Отклонения от нормата:

Високите стойности на хематокрит могат да са резултат както от повишено производство на червени кръвни клетки (еритроцити), така и от намален плазмен обем, като причините могат да бъдат:

• Дехидратация — най-честата причина за висок хематокрит.

  Това състояние води до намален обем на течната част на кръвта (кръвна плазма), което води до увеличаване на броя на еритроцитите.
  При възстановяване на нормалния прием на течности стойностите на хематокрита се нормализират.

• Белодробно заболяване — например белодробна фиброза, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и др. При нарушена белодробна функция организмът се опитва да компенсира, като произвежда повече еритроцити;
• Вродено сърдечно заболяване;
• Бъбречен тумор, предизвикващ свръхпроизводство на еритропоетин;
• Тютюнопушене;
• Кор пулмонале (Cor pulmonale);
• Пребиваване на голяма надморска височина — броят на еритроцитите се увеличава, за да се компенсира ниското съдържание на кислород във въздуха;
• Полицитемия вера (Polycythemia vera) — рядко заболяване на костния мозък, при което се образуват повече еритроцити от нормалното;
• Състояния, водещи до хипоксия (ниски нива на кислород в кръвта) — например недоносени бебета със забавено развитие на белите дробове;
• Тежки изгаряния;
• Болест на Адисон (Addison);
• Злоупотреба с някои медикаменти от спортисти с цел по-добри резултати

Ниски стойности на хематокрит насочват към анемия, като причините могат да бъдат:

• Oстра или хронична загуба на кръв — например тежка травма или хронично кървене от стомашно-чревния тракт (например язва,полипи, рак на дебелото черво), пикочния мехур или матката (например при тежко менструално кървене) и други;
• Увреждане на костния мозък — токсини, йонизиращо лъчение, химиотерапия, инфекция или медикаменти;
• Недохранване и недостиг на хранителни вещества;
• Заболявания, засягащи костния мозък — например апластична анемия, миелодиспластичен синдром или злокачествени заболявания като левкемия, лимфом, мултиплен миелом или метастази от други органи;
• Бъбречна недостатъчност — тежките и хронични бъбречни заболявания водят до намаляване производството на еритропоетин;
• Чернодробни заболявания;
• Бременност;
• Хиперхидратация;
• Хронични възпалителни заболявания или състояния — например системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит и други;
• Намалено производство на хемоглобин (например таласемия);
• Засилено разрушаване на червени кръвни клетки (еритроцити) — например хемолитична анемия, дължаща се на автоимунно заболяване или на дефект на еритроцитите.

  Еритроцитите дефекти могат да включват хемоглобинопатия (например сърповидно-клетъчна анемия), аномалии в еритроцитната мембрана (например наследствена сфероцитоза) или ензимни дефекти (например дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа).
  
  

Кога не трябва да провеждате изследването?

Факторите, които могат да възпрепятстват определянето на стойностите на хематокрит или могат да повлияят на резултатите от теста, включват:

• пол — жените в детеродна възраст са с по-ниски нива на хематокрит в сравнение с мъжете, което се дължи на кръвозагубата по време на менструалния цикъл;
• възраст — при индивиди над 60-годишна възраст може да се наблюдават по-ниски нива на хематокрита;
• бременност — обикновено се установяват леко понижени стойности на хематокрит поради увеличен плазмен обем;
• вземане на кръв от ръка, през която се прави интравенозно вливане или преливане на кръв;
• наскоро извършена хемотрансфузия (кръвопреливане);
• кръвозагуба;
• надморска височина — ако живеете на голяма надморска височина, това може да доведе до повишаване на хематокрита;
• дехидратация;

• вземане на кръв по време хемодиализа;
• прием на някои медикаменти, като например:
  1. пеницилин;
  2. хлорамфеникол (chloramphenicol);
• високи стойности на глюкоза в кръвта (хипергликемия);
• някои хронични състояния, като например:
  1. бъбречно заболяване;
  2. злокачествено заболяване;
  3. ХИВ/СПИН;
  4. хронична инфекция;
  5. автоимунно заболяване (например ревматоиден артрит);
• хемолизирани проби;
• хипо- или хипернатриемия (понижени или повишени нива на натрий в кръвта);
• кръвни проби с голям брой левкоцити, аглутинация, микроцитоза (еритроцити с по-малки размери от нормалното), излишък от ЕДТА (антикоагулант), наличие на гигантски тромбоцити или криоглобулини;