Преливане на кръв

Една от най-важните животоспасяващи процедури, която се налага най-често в случаите на остра кръвозагуба или хронично анемично състояние, е преливане на кръв (хемотрансфузия). Характеризира се с интравенозна трансфузия на кръв и кръвни съставки от едно лице на друго. Извършва се под контрола на лекар в лечебно заведение.

Преливането на кръв се използва при различни медицински състояния, с цел да замени изгубени кръвни компоненти по време на операция, тежко раждане, сериозно нараняване, анемия (ниски нива на червените кръвни клетки) или заболявания на кръвта (таласемия, сърповидно-клетъчна анемия и други). При ранните трансфузии е била използвана цяла кръв, но съвременната медицинска практика предпочита използването само на компоненти на кръвта, като например червени кръвни клетки, бели кръвни клетки, плазма, фактори на кръвосъсирването, тромбоцити. 

Кръвопреливането може да бъде директно - кръвта преминава директно от дарителя в приемателя; и индиректно - кръвта се взема от дарителя, след което се изследва, преработва, съхранява и на по-късен етап се прелива на приемателя. В наши дни директното кръвопреливане има само историческо значение.

Хемотрансфузията може да бъде още хетероложна - преливане на кръв от един човек на друг и автоложна - вземане и последваща реинфузия на болния на собствената му кръв. Автохемотрансфузия се извършва при преценка и по индикации.

В практиката широко се прилага хетероложното кръвопреливане. То изисква пълно съответствие между дарителя и приемателя по антигените на АВО-система и D антигена на Rh-системата (резус-фактор). Несъвместимостта на прелятата кръв предизвиква:

• Реакция на АВО-несъвместимост 
• Реакция на Rh-несъвместимост.

Преливането на кръв се осъществява чрез пластмасова тръба, поставена във вена в ръката. Това може да отнеме между 30 минути и четири часа, в зависимост от това какво количество кръв е необходимо. Обикновено процедурата не е болезнена. Макар и рядко, все пак е възможно някои хора получат леко повишаване на температурата, втрисане или обрив. Тези реакции обикновено са леки и лесно се лекуват с парацетамол или чрез забавяне на кръвопреливането.

Тежки реакции при хемотрансфузия са изключително редки и обикновено се дължат на преливане на замърсена кръв или индивидуални особености. Тогава може да се наблюдава:

• подуване на ръцете, краката, глезените (едем);
• повдигнати, червени, сърбящи кожни обриви (уртикария);
• виене на свят;
• главоболие;
• втрисане;
• коремни спазми;
• недостиг на въздух;
• диария;
• безпокойство;
• зачервяване на лицето;
• избиване на студена, лепкава пот;
• ниско кръвно налягане;
• гадене;
• повръщане;
• сърцебиене;
• учестено дишане;
• промени в психическото състояние, като например объркване.

В някои случаи лекарят може да препоръча приема на ацетаминофен, антихистамини или други лекарства, които да помогнат за предотвратяване появата на странични реакции от кръвопреливането.

Преди кръвопреливането е необходимо лекарят:

• да поиска съгласието на пациента за кръвопреливане (никоя медицинска манипулация не може да бъде извършена без изричното разрешение на пациента);
• да определи кръвната група на пациента с познати тест-серуми и да я изпрати за потвърждение в имунохематологична лаборатория;
• след получаване на резултата, да провери съответствието между името на болния с името върху фиша за кръвна група и кръвната група на пациента с тази върху етикета на кръвния продукт;
• изследва отново кръвната група на пациента и на сака;
• извършва директна проба за съвместимост.

По време на кръвопреливането:

• извършва биологична проба за съвместимост;
• контролира състоянието на болния.

Спазването на изрядна хигиена и пълната концентрация на медицинското лице е от голямо значение, за да се избегнат възможните

• усложнения, свързани с трансфузия.

След завършване на процедурата регистрира документално кръвопреливането.

Повече информация за възможните странични реакции при преливане на кръв може да намерите тук:

»Естествена кръв и кръвни продукти

Изображения: freepik.com