Усложнения, свързани с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране МКБ T80

Инфузионната терапия е вид лечение, което включва прилагането на лекарството директно в тялото чрез игла или катетър. Обикновено "инфузионна терапия" означава, че лекарството се прилага интравенозно, но терминът също така може да се отнася до ситуации, при които лекарствата са прилагат в тялото чрез други начини, като например мускулни инжекции и епидурални пътища (в мембраните около гръбначния мозък). Инфузионна терапия се предписва, когато състоянието на пациента не може да се лекува ефективно с перорални лекарства. Този вид терапия се използва и при лечение на състояния, при които пероралното лечение не е опция поради най-различни причини, вариращи от нарушения в гълтането до използването на медикаменти, които ще бъдат унищожени в стомаха и следователно трябва да бъдат доставени директно.

Инжекцията представлява инфузионен метод за въвеждане на течности в тялото, обикновено с помощта на спринцовка и куха игла, която пробива кожата в достатъчна дълбочина за инжектиране на лечебното средство. Съществуват няколко метода за инжектиране, включително интрадермално, подкожно, интрамускулно, интравенозно, вътрекостно и интраперитонеално. Инжекциите са сред най-често срещаните здравни процедури.

Трансфузията представлява вливане на кръв и кръвни съставки. Преливането на кръв може да бъде спасително в някои случаи, например масивна загуба на кръв поради травма, или може да се използва за заместване на кръвна загуба по време на операция. Преливането на кръв може да се използва за лечение на тежка анемия или тромбоцитопения, причинена от заболяване на кръвта. Хората, страдащи от хемофилия или сърповидно-клетъчна болест, могат да изискват чести кръвопреливания. При преливане в миналото се използва цялата кръв, но съвременната медицинска практика често използва само компоненти на кръвта.

Усложнения при инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране

Усложненията, свързани с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране могат да бъдат класифицирани като локални, системни или комбинация от двете. Често локалните усложнения могат да служат като предупредителни знаци за развитие на системни проблеми.

Усложнения, свързани с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране, могат да включват:

• болка
• инфилтрация и екстравазация
• разместване на абоката и иглата
• запушване и загуба на проходимост
• флебит
• тромбоза и тромбофлебит
• хематом
• венозен спазъм
• увреждане на нерв, сухожилие или връзки
• съдов колапс
• замърсяване с патогени и инфекция
• сепсис
• мастна емболия
• въздушна емболия
• анафилактичен шок
• АВО-несъвместимост
• Rh-несъвместимост
• други серумни реакции (интоксикация, серумна болест)

Болка

Болката е неприятно усещане, обикновено в резултат на травма или увреждане на тъкани или органи. Факторите, в резултат на които възниква болка в мястото на въвеждане, включват:

• инфилтрация и екстравазация
• флебит и тромбоза
• хематом
• вид на съоръжението за въвеждане и начин на поставяне
• местоположение на засегнатото място
• продължителност на манипулацията

Инфилтрация

Инфилтрацията е изливане на инфузионния или инжекционния разтвор от кръвоносния съд в околните тъкани. Симптомите на инфилтрация включват:

• забавена или спряна манипулация
• оток около мястото на въвеждане
• стегната, твърда кожа около мястото на въвеждане с побеляване и усещане за студ
• болка (лека до тежка) на мястото на вливане
• болка, ирадиираща от мястото на вливане
• парене на или около мястото на въвеждане

Етиологията на инфилтрацията може да бъде:

• пробиване на дисталната стена на вената по време на пункцията
• пробиване на всички части на стената на вената чрез механично триене от канюлата на катетъра или иглата
• лошо обезопасено / пристегнато интравенозно устройство (прекалено хлабаво, прекалено стегнато или неправилно обезопасено)
• лош избор на венозно място
• неподходящ размер на канюлата
• висока скорост на инжектиране или трансфузия или повишено налягане
• предходна манипулация в същото място
• иритация (дразнене) от инфузионния разтвор, което възпалява най-вътрешния слой на венозната стена, в резултат на което той отслабва

Разместване на абоката и иглата

Инфилтрацията или изтичането измества канюлата на иглата от предназначеното й място и тя се отстранява от вената. При инфилтрация канюлата може да бъде физически изтласкана от позицията си във вената от налягането на течността в тъканите около иглата. Канюли, които са поставени в радиални или метакарпални вени, могат лесно да бъдат разместени или извадени по време на обичайни движения.

Запушване и загуба на проходимост

Симптомите на запушване и загуба на проходимост се проявяват с:

• болка на мястото на инжекцията или инфузията
• спиране на инжекцията или инфузията
• връщане на венозна кръв

Факторите, допринасящи за възникване на това усложнение, са:

• огъната или прегъната тръба на инфузията
• вмъкване на интравенозното устройство до става, например антекубитално пространство
• употреба на твърде голяма канюла за достъп до вена

Флебит

Към усложнения, свързани с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране, спада и флебитът, който представлява възпаление на вената. Симптомите на флебит се характеризират с:

• еритема на мястото
• парене или болка на мястото и по протежение на вената
• топлина на засегнатото място
• втвърдяване на вената
• забавена скорост на инфузия или инжектиране

Флебитът може да бъде причинен:

• от патогенни микроорганизми (бактериален флебит)
• от разтвор - обикновено с висок или нисък осмоларитет или с високо или ниско pH (химически флебит)
• в резултат на физическа травма на стената на вената (механичен флебит)

Тромбоза и тромбофлебит

Тромбозата представлява кръвен съсирек, който е в рамките на венозната система, а тромбофлебитът е възпаление на кръвоносния съд, дължащо се на кръвен съсирек. Симптомите включват:

• забавена или спряна скорост на инфузия или инжектиране
• болка или усещане за парене на мястото на въвеждане
• покачване на температурата с 1 градус или повече
• топла и зачервена кожа около засегнатото място
• физическо неразположение
• подуване на крайниците
• пулсираща болка в крайниците
• цианоза на крайниците
• отслабени артериални импулси
• бледост

Повърхностна тромбоза засяга подкожните съдове на ръцете и краката, а дълбока венозна тромбоза е възпаление на по-големи и по-дълбоки вени на крайниците, обикновено на краката. Тромбофлебитът често е усложнение на флебита.

Хематом

Хематомът представлява маса от кръв, ограничена в място в тъкан или орган, дължаща се на разкъсване на кръвоносен съд. Признаците на хематом се изразяват с:

• екхимози (черно-синьо оцветяване на кожата)
• болка на мястото
• подуване и твърдост на мястото на въвеждане
• нестабилност за преминаване на канюлата по целия път към вената по време на поставяне

Хематомът може да е резултат от:

• загуба на целостта на съдовата стена поради заболяване или травма, което позволява изпускане на кръв в околната област
• натрупване на съсирена кръв в интерстициума
• неправилна техника на пробождане на вената, при което канюлата преминава през дисталната стена на вената
• инфилтрация
• употреба на твърде голяма канюла, което води до разкъсване на вена

Венозен спазъм

Венозният спазъм представлява внезапни неволеви движения или свиване на съдовата стена. Симптомите включват:

• болка (обикновено остра и тежка), която ирадиира от засегнатото място нагоре по крайниците
• усещане за "токов удар"
• спазми
• вълнообразни контракции на съдовата стена
• избледняване на кожата над вената
• забавена скорост на инфузия или инжектиране
• спряна инфузия

Етиологията на поява на съдов спазъм включва:

• увреждане (от химическо дразнене или температурни крайности)
• твърде голяма канюла
• бърза скорост на инфузия с малък размер канюла
• вазовагална реакция в резултат на болка или тревожност

Увреждане на нерв, сухожилие или връзки

Усложнения, свързани с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране, включват и увреждане на нерв, сухожилие или връзки. Симптомите се характеризират с:

• мравучкане
• скованост
• загуба на чувствителност
• загуба на движение
• цианоза
• бледост
• парализа

Факторите, допринасящи за възникване на това усложнение, са:

• неправилно вмъкване или поставяне на канюлата
• неправилно закрепване или стабилизиране на канюлата
• кръвоизлив
• инфилтрация
• хематом

Съдов колапс

Признаците на съдов колапс се проявяват с:

• невъзможност да се види вената
• невъзможност за палпация на вената
• вената има малка еластичност
• вената се усеща плоска
• вената се усеща отпусната - без тургор
• спиране на инфузията

Етиологията на това състояния включва:

• нарушена ретракция на съдовата стена
• намалена циркулация (при прекомерна кръвозагуба, загуба на течности и шок вените на крайниците се свиват в опит да придвижат кръвта към мозъка и жизненоважни органи)
• отрицателно налягане върху съда

Инфекция

Симптомите на замърсяване с патогени и инфекция се характеризират с:

• повишена температура
• втрисане
• физическо неразположение
• слабост
• повишен брой на левкоцитите

Инвазията и размножаването на микроорганизмите произтича от лоша асептика по време на производството, опаковането и съхранението на разтворите, лекарствата и доставящите системи, както нарушение в асептиката по време на самата манипулация.

Сепсис

Сепсисът е разпространението на инфекциозните патогени в кръвта, чрез която те оказват ефект върху органите. Той е сред най-тежките усложнения, свързани с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране. Признаците на сепсис включват:

• повишена температура
• втрисане
• физическо неразположение
• главоболие
• променен психически статус
• тахикардия
• тахипнея
• левкоцитоза
• хипотония
• ако сепсисът прогресира до синдром на токсичния шок - физическо неразположение с генерализирана миалгия и артралгия, световъртеж, гадене с повръщане, оток на ръцете и краката, десквамация на ръцете и краката

Мастна емболия

Мастната емболия се наблюдава при грешно венозно или интратекално (в гръбначния стълб) вливане на маслени разтвори или при използване на такива разтворители на контрастни вещества за рентгенографии (на пикочен мехур, на бъбречни легенчета). Смъртта от мастна емболия се дължи на белодробна недостатъчност или на недостатъчност на жизненоважни органи (мозък, сърце).

Настъпването й се обуславя от два механизма: механично запушване на съдовете (аноксия) и нервнорефлекторно дразнене на ендотела на белодробните съдове с последващ спазъм. Наблюдават се две форми на мастна емболия:

• белодробна - проявяваща се със задух или остра дихателна недостатъчност
• церебрална - протичаща с признаци като световъртеж, сънливост, кома

Въздушна емболия

Въздушната емболия представлява постъпването на въздух в кръвоносния съд. Симптомите могат да включват:

• болка
• изтръпване
• вкочаненост
• чувство на студ
• мускулни спазми

Анафилактичен шок

Анафилактичният шок възниква при венозно въвеждане на медикаменти, към които е алергичен пациентът, най-често някои антибиотици. Анафилактичният шок, включващ се към усложнения, свързани с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране, е остро развиващ се синдром, който е имуноглобулин Е (IgE) медииран и се характеризира с:

• понижаване на кръвното налягане
• задух при издишване при запушване на бронхи или при вдишване при оток на гърлото
• кожните симптоми - сърбеж, уртикария, ангиоедем
• прояви от страна на храносмилателният тракт - гадене, повръщане, колики и диария, която може да бъде кървава

АВО-несъвместимост

Усложнение, което може да настъпи при преливане на кръв, е АВО-несъвместимост. Касае се за възникване на хемолитична реакция при кръвопреливане. Хемолитичните реакции са от бърз тип, които протичат често животозастрашаващо, особено при болни с увредено общо състояние, се дължат най-често на АВО-несъвместимост. По-рядко причината за инцидентите е неправилно определяне на кръвната група, тъй като се контролира и в кръвна банка, която отпуска кръвния продукт чрез кръстосана проба. Лекарят извършва директна проба с кръв от сака и серум от болния, включва или присъства на включването и остава най-малко до отчитането на биологичната проба.

Характерно е, че при реакция на АВО-несъвместимост се развива вътресъдова хемолиза (разрушаване на червените кръвни клетки) с отделяне на множество медиатори, довеждащи в по-тежките случаи до шок. Реакцията на АВО-несъвместимост е от тип 2, като се инициира от антителата - имуноглобулини М или G, които се свързват с антигени върху повърхността на прицелните клетки (червени кръвни клетки).

Антигени на повърхността на еритроцитите имат индивидите от кръвна група А, В и АВ групи. 0 кръвна група няма антигени, а само антитела в серума. Имуноглобулин М (IgM), свързан в антиген-антитяло комплекса, активира комплемента. В резултат на това настъпва имунна хемолиза (разрушаване на червените кръвни клетки) на донора.

Клиничната картина най-често започва с общо неразположение (прималяване), изпотяване, учестена сърдечна дейност, зачервяване на лицето, повишаване на температурата, често с втрисане още по време на вливането. Ако не се прекрати кръвопреливането, се наблюдава задух, спадане на артериалното налягане, главоболие, болки в кръста и гърба, гадене и повръщане. Може да бъде придружено с генерализиран сърбеж и уртикарии, като тези реакции са по-чести при непоносимост спрямо белтъчните съставки на преливания продукт. Болният може да отдели неголямо количество кафяво-червена урина.

Ако не се вземат подходящи мерки, се стига до шок и остра бъбречна недостатъчност. Най-тежкото усложнение е вътресъдовото десиминирано съсирване. Клинично проявите са треска, болки в кръста, тръпки, слабост и завършва със смърт.

Заглавно изображение: freepik.com