Въздушна емболия, свързана с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране МКБ T80.0

› Какво представлява

› Причини

› Симптоми

› Как може да се намали рискът от въздушна емболия

Какво представлява

Въздушната емболия е патологично състояние, което се дължи на влизането на въздух в съдовата система, с потенциал за тежка заболеваемост и смъртност. Най-често причините са от ятрогенен характер. Съдовата въздушна емболия като медицински предизвикано усложнение може да е свързана с множество процедури и терапии.

Как възниква въздушната емболия, свързана с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране?

При въздушна емболия, свързана с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране начинът на навлизане на въздуха и изявата на симптомите могат да се различават значително. Две предпоставки трябва да съществуват за възникване на въздушна емболия:

• пряка връзка между източника на въздух и кръвоносния съд
• градиент на налягането в полза на преминаване на въздух в циркулацията

Изображение: www.perfusion.com

Емболията се придвижва към сърцето, създавайки интракардиално въздушно блокиране на белодробната клапа и предотвратяване на изхвърляне на кръв от дясната камера на сърцето. Дясната страна на сърцето се пренапълва с кръв, тъй като по-малко кръв се изтласква от дясната камера.

Силата на миокардните контракции се увеличава в опитите да изтласкат кръв през въздушното блокиране. Насилствените контракции предизвикват откъсване на малки въздушни мехурчета. Те достигат до белодробната циркулационна система, създавайки обструкция на кръвния поток и тъканна хипоксия.

Белодробната хипоксия води до вазоконстрикция на белия дроб, което допълнително увеличава натоварването на дясната камера и намалява притока на кръв от дясната страна на сърцето. Ефектите на въздушната емболия на белодробните съдове могат да доведат до сериозни възпалителни промени в белодробните съдове, включващи директни ендотелни щети и натрупването на тромбоцити, фибрин, неутрофили и липидни капчици. Вторично увреждане в резултат от активирането на комплемента и освобождаването на медиатори и свободни радикали може да доведе до капилярно изтичане и евентуално некардиогенен белодробен оток.

Симптоми

Потенциалните животозастрашаващи и катастрофални последици от въздушна емболия, свързана с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране, са пряко свързани с въздействието му върху засегнатата система или орган. Въздушната емболия може да бъде фатална и често води до значителна неврологична, дихателна и сърдечносъдова заболеваемост. Повечето случаи на въздушна емболия остават неразпознати, тъй като техните презентации са многообразни и имитират други сърдечни, белодробни и неврологични дисфункции.

Въведеният обем въздух през отворен интравенозен достъп и инфузионни системи се влияе от положението на пациента и височината на вената по отношение на дясната страна на сърцето. Основните фактори, които определят степента на заболеваемост и смъртност при въздушна емболия, са свързани с обема на постъпилия газ, скоростта на натрупване, както и позицията на пациента по време на събитието.

Като цяло, малки количества въздух се разделят в капилярното легло и се абсорбират от кръвообращението, без да предизвикват симптоми. Установено е, че се изисква за значителна вреда (шок или сърдечен арест) повече от 5 мл/кг въздух, разположен във венозното пространство.

Изображение: www.cureus.com

Въпреки това усложнения са докладвани при най-малко 20 мл въздух, инжектиран интравенозно. Инжектирането на 2 или 3 мл въздух в мозъчното кръвообращение може да бъде фатално. Освен това е доказано, че около 0,5 мл въздух в лявата предна низходяща коронарна артерия причинява мъждене. По принцип колкото по-близо е кръвоносният съд с въздушна емболия до дясната част на сърцето, толкова по-малък обем въздух е смъртоносен.

Много случаи на въздушна емболия са субклинични и не водят до нежелан изход. Въпреки това тежки случаи се характеризират със сърдечно-съдов колапс и / или остра съдова недостатъчност на няколко специфични органи, включително, но не само, на мозъка, гръбначния мозък, сърцето и кожата.

Потенциалните симптоми на въздушна емболия, свързана с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране, могат да включват:

• тревожност
• тахикардия
• диспнея / тахипнея / апнея
• болка в гръдния кош
• променено ниво на съзнание
• възбуда или дезориентация
• загуба на координация
• световъртеж
• скованост / парестезии / парализа
• слабост и умора в крайниците
• зрителни и слухови нарушения
• когнитивно увреждане
• припадък
• гадене или повръщане
• хемоптиза
• хиперкапния
• белодробен оток
• тежка хипотония / шок
• недостиг на въздух
• сърдечен шум
• миокардна исхемия
• цианоза
• внезапна загуба на съзнание
• циркулаторен шок / сърдечно-съдов колапс
• кома (вследствие на мозъчен оток)
• внезапна смърт

Изброените по-горе хемодинамични, белодробни и неврологични усложнени са предимно в резултат на достъп на газ до системната циркулация, запушване на микроциркулацията и причиняване на исхемично увреждането на тези органи.

Симптомите и клинични признаци на въздушна емболия са свързани със степента на влизане на въздух в циркулационната система. Те обикновено се развиват веднага след емболизация. Общоприето е, че всяко количество въздух, което може да влезе на пациента, трябва да се счита за критично. Въздействието е пряко корелирано със състоянието на пациента, обема на въздуха и скоростта на натрупване.

Клиничните усложнения на въздушна емболия, свързана с инфузия, трансфузия и лечебно инжектиране, са намален сърдечен дебит, системен сърдечносъдов колапс, шок и смърт.

Как може да се намали рискът от въздушна емболия?

Поставянето на периферна канюла може да намали риска от въздушна емболия при положение, че ръката на пациента се поддържа под нивото на сърцето по време на поставяне или отстраняване. При централен венозен катетър най-добрата позиция за неговото поставяне и отстраняване е в легнало положение или положение Тренделенбург. Това намалява риска от въздушна емболия.

Заглавно изображение: freepik.com