Реакция на АВО-несъвместимост МКБ T80.3

Антигенната система АВО и нейното идентифициране са от изключително значение за кръвопреливането. Съществуват четири варианта, които се оформят от съществуването на два антигена (аглутиногена) - А и В, намиращи се в еритроцитите, и две антитела (аглутинини) - анти-А и анти-В в плазмата.

Двата аглутиногена А и В са водноразтворими мукополизахариди, свързани с липидите по мембраната на червените кръвни клетки. Мукополизахаридът се състои от четири основни въглехидрата, свързани с една аминокиселина, за която се смята, че определя антигенността.

Най-често срещаният антиген в природата е А. Статистиката сочи, че около 45 % от хората имат кръвна група А.

Антителата на системата АВО - анти-А и анти-В, се откриват в серума на всички лица, когато съответният антиген липсва в техните еритроцити. При наличие на аглутиноген А в еритроцитите в серума може да има само анти-В антитяло, при наличие на аглутиноген В - анти-А антитяло. Лице от кръвна група АВ не може да има в серума антителата анти-А и анти-В, докато лице с кръвна група 0 притежава и двата вида антитела.

Възможните кръвни групи са следните:

1. Група А - с аглутиноген А и аглутинин В
2. Група В - с аглутиноген В и аглутинин А
3. Група АВ - с аглутиногени А и В и без аглутинин
4. Група 0 - без аглутиноген и с аглутинин А и В

В съответствие с това преливането на кръв става по правилото на Отенберг: еритроцитите на дарителя не трябва да се аглутинират от серума на приемателя. Изхождайки от правилото на Отенберг, кръвна група 0 е универсален дарител, а кръвна група АВ е универсален приемател. Определянето на кръвните групи става с тест-серуми (проба на Бет-Венсан) и тест-еритроцити (проба на Симонин).

Полезна информация може да прочетете тук:

• Съвместимост на кръвните групи

Системата АВО е от огромно значение за трансфузионната практика. Наличието на естествени анти-А и анти-В антитела в серума на лицата, нуждаещи се от кръвопреливане (с изключение на тези с кръвна група АВ), определя вида и количеството на кръвта, която би могла да бъде трансфузирана при определени показания.

Неустановяването на наличните анти-А и анти-В антитела и трансфузия на несъвместима кръв води до реакция на АВО-несъвместимост, която се характеризира с тежка хемолитична проява с интравазална деструкция на прелетите еритроцити и най-често има фатален изход.

Възникналата остра хемолитична трансфузионна реакция е свързана с хемолиза. Тя се случва много скоро след трансфузията, често в рамките на 24 часа след кръвопреливане.

Острата хемолитична реакция представлява медицинско спешно състояние. Еритроцитите се аглутинират и лизират, при което се освобождава хистамин. Хемоглобинът се покачва. Освен това се осъществява и тъканна хемолиза (еритроцитите се лизират в ретикулоендотелната система), което води до повишаване на индиректния билирубин.

Хемолитичните продукти предизвикват спазъм на бъбречните и мозъчните съдове, а хемоглобинът се отлага в бъбречните канали с последваща дегенерация. Възможно е да се появят и жълтеница и дисеминирана интраваскуларна коагулация (ДИК синдром).

Най-честата причина е техническа грешка. Острите трансфузионни реакции могат да се представят в сложни клинични ситуации, когато диагнозата изисква разграничаване между реакция на прелята кръв и напълно случайно усложнение на лекуваното заболяване, която се случва по време на или непосредствено след кръвопреливане.

Симптомите на реакция на АВО-несъвместимост могат да включват:

• повишена температура и втрисане
• чувство на топлина по хода на вената, в която кръвта се прелива
• болка в лумбалната област
• стягаща болка в гърдите
• тахикардия
• хипотония
• миалгия
• гадене
• недостиг на въздух
• респираторен дистрес
• хемоглобинемия с последваща хемоглобинурия и хипербилирубинемия
• "усещане за предстоящата гибел" често се съобщава от пациента като ранен признак на тази реакция
• променено ниво на съзнание или безсъзнание
• неконтролируемо кървене поради дисеминирана интраваскуларна коагулация - възможно е да бъде единственият признак за хемолитична реакция при кръвопреливане

Тежестта на клиничната картина зависи от количеството влята несъвместима кръв. Счита се, че когато това количество не надвишава 50 мл, се развива хемолитична криза, която може и да не доведе до смъртен изход, и в такива случаи е обратима при съответното лечение в рамките на 6-7 дни.

В някои случаи обаче на седмия ден хемолитичната криза е последвана от бъбречна реакция, проявяваща се с албуминурия, хемоглобинурия, олиго- до анурия, уремия, остра бъбречна недостатъчност, която може да се задълбочи и усложни с развитието на хепато-ренален синдром - най-често с летален изход. Приема се, че смъртоносната доза на кръвта при разногрупово кръвопреливане е 200 мл. Клиничната картина се владее от хемолитичен шок.

Възможни усложнения на реакция на кръвногрупова несъвместимост при инфузия или трансфузия могат да бъдат:

• остра бъбречна недостатъчност
• анемия
• дискомфорт
• белодробна дисфункция
• шок

Лечението може да се предотврати или да третира тежки ефекти на реакция на АВО-несъвместимост при кръвопреливане. Ако симптомите се появят по време на кръвопреливането, то се спира незабавно. Кръвни проби от лицето, получаващо трансфузия, и от донора могат да бъдат тествани, за да се разбере дали симптомите са причинени от реакция в резултат на кръвопреливането.

Лечението включва прилагане на антихистаминови лекарства, кортикостероиди, болкоуспокояващи, медикаменти за лечение или предотвратяване на бъбречната недостатъчност, вливане на плазмозаместващи и кристалоидни разтвори, евентуално прясна кръв, хепарин.

Още информация може да прочетете тук:

• Несъвместимост на прелятата кръв МКБ Y65.0