Въздействие на йонизиращо излъчване МКБ W88

Йонизиращи са лъченията, които при взаимодействие с веществото (органична или неорганична материя) водят до образуване на електрични товари с различни заряди - йонизират веществото.

Те биват корпускуларни - поток от елементарни частици с различна маса, с и без електричен заряд (алфа- и бета-частици, неутрони), и електромагнитни (фотонни) лъчения - гама- и рентгенови лъчи. Могат да се класифицират и по: скорост на разпространение; пробег във веществото; плътност и тип на йонизация.

Рентгеновото лъчение възниква при изменение (забавяне) скоростта на електрично заредени частици (най-вече електрони). Това става и в изкуствени източници - рентгенови тръби на Кулидж или линейни ускорители на електрони и бетатрони.

Спектърът на лъчението включва спирачно и характеристично лъчение. Спирачното е от значение за медицинската диагностика и общият му интензитет зависи от големината и напрежението на тока, атомния номер на мишената, конструкцията на тръбата. Характеристичното лъчение зависи от химичния елемент на мишената и е от значение за рентгеноструктурния анализ.

Проникващата способност на рентгеновите лъчи при въздействие на йонизиращо излъчване е висока и във въздуха достига стотици метри. Линейната плътност на йонизация е ниска.

При въздействие на рентгенови лъчи върху веществото настъпват три основни процеса: фотоелектричен ефект, комптонов ефект и образуване на двойка електрон-позитрон. При тези процеси се йонизират първично атомите и се получава вторична йонизация от отделилите се заредени частици (електрони и позитрони) и гама-лъчение от възбуждане на ядрата на атомите.

Радиоактивност е произволно разпадане на атомните ядра на химичните елементи с промени в техните химични и физични свойства и с емисия на йонизиращи лъчения.

Такива елементи се наричат радиоактивни - естествени и изкуствени радионуклиди. Всеки от тях е с константен период на полуразпад, който се движи от части от секундата до милиарди години.

Алфа-частиците йонизират атомите и възбуждат ядрото, което става източник на вторично гама-лъчение. Линейната плътност на йонизиране на веществото е много висока, но частиците са с незначителна проникваща способност.

Бета-частиците имат 1000 пъти по-малка плътност на йонизация от алфа-лъчи със същата енергия. Действат на веществото като алфа-частиците, но при високи енергии причиняват и вторично (спирачно) рентгеново лъчение.

Гама-лъчението е фотонно лъчение с по-малки дължини на вълната от рентгеновите лъчи. Взаимодейства с веществото по същия начин както рентгеновото лъчение и има подобна на него проникваща способност и плътност на йонизация. Почти всички радионуклиди с алфа- или бета-разпад са източници на гама-лъчение.

Неутроните са с голяма маса и голям енергиен диапазон, според който се делят на бавни, резонансни, промеждутъчни, бързи, много бързи и свръхбързи. Имат голяма проникваща способност.

Неутроните йонизират веществото чрез непряко действие, като взаимодействат с ядрото на атома, при което се получава деление на тежките ядра, протичане на ядрени реакции с отделяне на тежките ядра, протичане на ядрени реакции с отделяне на алфа- и бета-частици и на гама-лъчение, самите ядра могат да "отскочат" и да йонизират и възбуждат съседните атоми. Облъчването на човека с неутрони е възможно от външни източници.

Активността на радиоактивните вещества се определя по броя на разпадите в секунда. Погълнатата доза е дозата предадена енергия от лъчението на единица маса от облъчваното вещество. За измерване на дозите проникващо фотонно лъчение се използват експозиционни дози.

За определяна мощността на фотонното лъчение се използва понятието мощност на дозата. Експозицията и погълнатата от меките тъкани на живите организми доза при фотонни лъчения за приблизително равни.

Биологичният ефект на погълнатата доза зависи и от вида на лъчението. Като основна величина, характеризираща степента на въздействие на различните йонизиращи лъчения върху организма, се използва еквивалентна доза.

Източниците на облъчване се разглеждат като закрити, изключващи възможността при нормални (неаварийни) условия да попаднат радиоактивни вещества в околната среда, и открити, при които тази възможност е реална. Външно облъчване е това, при което източникът на йонизиращите лъчения е извън облъчваното тяло, а при вътрешното облъчване - радиоактивното вещество е вътре в организма.

Биологичното въздействие на йонизиращо излъчване зависи от общата погълната доза, мощността на дозата вида на лъченията, размера на облъчваната повърхност, времето и характера на експозицията, натрупването на веществото е даден орган или система, видова и индивидуална чувствителност.

Първичните процеси, стоящи в основата на биологичния ефект на йонизиращите лъчения, се обясняват с йонизацията на атоми и молекули в клетката и клетъчните структури. Счита се, че основният първичен ефект на йонизиращите лъчения е йонизирането на молекулата на водата.

В резултат на йонизацията на молекулата на водата се образуват високоактивни радикали, притежаващи висока окислителна способност. Те взаимодействат с молекулите на различни вещества, разтворени в клетката, при което се образуват вторични активни радикали.

При прякото действие на йонизиращото лъчение се получава йонизация и възбуждане на биомолекули на липиди, нуклеопротеиди, нуклеинови киселини, въглехидрати също с образуване на сложни активни вторични радикали.

Йонизиращите лъчения могат да предизвикат всички видове мутации на генния апарат на клетките: геномни, хромозомни аберации и генни (точкови) мутации. Мутациите са устойчиви и се предават на клетъчните поколения, което говори за кумулативен ефект при хронично облъчване.

Радиочувствителността на различните клетки (тъкани) по степен на морфологичните изменения във възходящ порядък е: нервна, костна и хрущялна, мускулна, съединителна тъкан, щитовидна жлеза, бял дроб, кожа, полови жлези, лимфоидна тъкан, костен мозък.

Лъчевите увреждания при човека могат да бъдат от леки функционални до тежки структурни увреждания и смърт. Те могат да засегнат само облъчвания индивид - соматично увреждане, а също и неговото потомство - генетични увреждания на половите органи. Освен това соматичните увреждания могат да бъдат ранни - проявяващи се до няколко месеца след облъчването, и късни - след години.

В последните години радиационните увреждания се класифицират като стохастични и нестохастични ефекти. Стохастичните ефекти са в линейна зависимост от погълнатата доза и се считат за безпрагови, докато нестохастичните ефекти се проявяват при надвишаване на определен праг на радиационната доза. Нестохастичните ефекти са острата и хронична лъчева болест, лъчевите кожни изгаряния, очната катаракта и намалената продължителност на живота.

Степента и характерът на увреждането при еднократно облъчване на организма зависят преди всичко от погълнатата доза. До определени стойности не се наблюдават клинични ефекти или слаби изменения като временни промени в кръвната картина, нарушение на вегетативните функции.

При по-големи дози се развива остра лъчева болест. Остра лъчева болест се наблюдава рядко - при аварийни ситуации. В зависимост от дозата на облъчване се наблюдават следните форми на остра лъчева болест: хемопоетична, чревна, токсемична и нервна форма.

Типичната клинична картина на острата лъчева болест с проявяване на симптоматиката в пълен обем се наблюдава при хемопоетичната форма. Има три периода на протичане: период на формиране на острата лъчева болест, период на възстановяване и период на късните последици.

Периодът на формиране на острата лъчева болест преминава през няколко фази: фаза на начални лъчеви реакции, латентна фаза, фаза на изразена клинична картина и фаза на обратно развитие.

Фазата на начални лъчеви реакции започва в първите 24 часа след облъчването и се наблюдава около три дни. Налице са основно нервно-регулаторни нарушения, които преобладават над структурните промени в клетките и тъканите.

Облъченият човек изпада в състояние на опиянение и психична възбуда. Възниква главоболие, виене на свят и нарушения в съня (безсъние и кошмарни сънища). Симптомите от страна на сърдечно-съдовата система са: хипотония, тахикардия, повишаване на съдовата пропускливост и в тъканите се формират отоци.

Гастро-интестиналните симптоми включват: диспептичен синдром - гадене, повръщане, загуба на апетит, болки в корема, диария; зачервяване и точковидни кръвоизливи по лигавицата на устната кухина; изгубен вкус; обложен език. Нервната симптоматика се изразява с: тремор; нистагъм; атаксия; липса на кожни рефлекси; хиперрефлексия на сухожилни рефлекси; вратна ригидност; поява на патологични рефлекси.

През тази фаза се уврежда основно лимфната тъкан. Увеличава се количеството на глюкоза в кръвта вследствие на което се установяват полиурия и глюкозурия. Появява се фебрилитет.

По време на латентната фаза клиничната симптоматика постепенно изчезва и трудоспособността на пострадалия се възвръща. Въпреки че няма изява на симптоми патологичните изменения в лъчечувствителните органи и системи се задълбочават.

Нараства увреждането на костния мозък, сперматогенезата и чревния епител. При изследване на периферната кръв се установява левкопения, тромбоцитопения, ускорено СУЕ. Появява се опадане на космите, лесна уморяемост.

Във фазата на изразена клинична картина се задълбочава нервната симптоматика от първата фаза. От страна на храносмилателната система се развива възпаление на лигавицата на гастро-интестиналния тракт. Пораженията в устната кухина се задълбочават, храненето се затруднява.

Чревната лигавица некротизира, възникват кръвоизливи. Нарушава се чревната перисталтика. Кръвосъсирването е увредено във всичките му фази. Възникват подкожни и вътрешни кръвоизливи в мозъка, матката, матката, дихателната и храносмилателната система.

Кръвотворните органи претърпяват значителни патологични промени. При изследване на кръвта се установява: анемия, левкопения, лимфопения, ниско ниво на хемоглобин, тромбоцитопения, гранулоцитопения, ускорено СУЕ.

Пострадалият има учестен пулс и сърцебиене, аритмична сърдечна дейност, понижено кръвно налягане, задух и болки в сърдечната област. Наблюдава се алопеция, кожата е суха, лющеща се, блестяща. При жените се променя менструалния цикъл до аменорея, а при мъжете има потискане на сперматогенезата и загуба на потентността и либидото.

Наблюдава се конюнктивит, придружен със сълзотечение и повишена чувствителност към светлина. Установяват се хеморагии в очното дъно, нарушаване на роговичния епител, възникване на катаракта. Има наличие на разстройство в бъбречната и ендокринната функция. Възможни да усложнения от инфекциозно естество.

Фазата на обратно развитие се изразява с отшумяване на патологичните реакции и протича в период от няколко месеца.

Хроничната лъчева болест се развива при повтарящо се облъчване с различен латентен период. Тя е заболяване на нервната и сърдечно-съдовата система, хемопоезата, стомашно-чревния тракт, бъбреците, белия дроб, обменните процеси, ендокринните органи.

В зависимост от клиничната симптоматика и концентрацията на облъчване се различават три степени на хронична лъчева болест.

При първата степен клиничните патологични промени са обратими. Установяват се: вегетативни нарушения; невротични смущения - общо неразположение, умора, липса на апетит; гастро-интестинални смущения; намалено либидо при мъжете и промени в месечния цикъл при жените.

При втората степен на хроничната лъчева болест симптомите от страна на нервната и храносмилателната система са по-ясно изразени. Установяват се нарушения в сърдечно-съдовата система; кръвоизливи по кожата, вътрешни кръвоизливи, кръвотечение от носа; нарушения във въглехидратната, мастната и белтъчната обмяна; трофични изменения по кожата; понижена функция на ендокринните жлези; нарушения в кръвотворенето.

При третата степен патологичните нарушения са необратими. Настъпва пълна загуба на регенераторните способности на органите и тъканите. Клиничната симптоматика става по-тежка. Задълбочават се сърдечно-съдовите и нервните нарушения. Възможно е да възникне токсичен хепатит или токсичен нефрит. Установяват се нарушения в кръвотворенето. Появяват се инфекциозни усложнения.

Към стохастичните ефекти се включват въздействията върху генния апарат на клетките. При соматичните клетки това се проявява с развитие на левкемия и други лимфо- и хемобластози, злокачествени новообразувания (рак на щитовидната жлеза, остеосаркоми и др.), аномалии в развитието на ембриона и плода (при облъчване на бременни). Латентният период за развитие на злокачествени новообразувания е 10-25 години.

Много важен късен ефект на въздействие на йонизиращо лъчение е генетичното им действие върху половите клетки, водещи до промени в наследствеността. Той е изучен преди всичко при опити с животни при въздействие на радиоактивни изотопи и рентгенови лъчи. Проучванията на този ефект при хора са все още с противоречив характер, но съществуват данни, които показват че: болестта на Даун е по-честа при лица, родени от майки, многократно подложени на рентгенови изследвания; увеличава се честотата на спонтанните аборти при предварително прилагане на рентгенотерапия; увеличават се различните уродства и др.

Още информация може да прочетете тук:

• Неуточнени въздействия от радиация мкб T66