Други външни причини за травми при злополуки МКБ W00-X59

Външна причина представлява обстоятелство за наличие на увредено здравословно състояние, което може да се свързва с определен обект или остър процес, който се дължи на фактор извън тялото. Други външни причини за травми при злополуки включват причиняват увреждания в резултат на падания, въздействие на живи и неживи механични сили, случайни отравяния с лекарствени средства, химични субстанции, биологични вещества и при контакт с отровни организми, случайно удавяне, инциденти вследствие на аномалии в температурата, електротравми, въздействие на природни сили и др.

Злополуките са неочаквани и непредсказуеми, могат да се случат на всеки независимо от неговата възраст или здравословно състояние. Последиците от един нещастен инцидент могат да променят драстично живота на пострадалия.

Травмите са физиологични рани, причинени от външен източник. Травмата може да бъде квалифицирана според засегнатата област:

• политравма - множествена травма, засягаща няколко органи и системи, като се характеризира с най-висока честота на поява
• нараняване на главата
• нараняване в гръдната област
• коремна травма
• травма на крайниците
• лицева травма
• увреждания на гръбначния стълб
• травма на таза
• травма на меките тъкани

Травмата може да бъде класифицирана и по демографски показател - например бременни жени, деца, възрастни пациенти, според вида на силата, приложена на тялото вследствие на други външни причини за травми при злополуки, като например тъпи или проникващи травми.

Травмата е шестата водеща причина за смърт в световен мащаб, което представлява 10 % от всички смъртни случаи, и е петата водеща причина за тежка инвалидизация. Около половината от смъртните случаи, дължащи се на травми, са хора на възраст 15-45 години, като в тази възрастова група травмата е водеща причина за смърт. Смъртта от нараняване е два пъти по-често при мъжете отколкото при жените. Основните причини за смърт са травматичните увреждания на централната нервна система, следвана от масивна кръвозагуба.

Поради тези факти травмата представлява сериозен проблем за общественото здраве със значителна социална и икономическа стойност.

Чрез определяне на рисковите фактори, които присъстват в околната среда и обществото, и предприемане на мерки за намаляване на честотата на уврежданията, може да се помогне за подобряване на общото здравословно състояние на населението. Като високо рискова група за възникване на случайни увреждания са децата.

Тялото реагира на травматично увреждане както на системно, така и на местно ниво в мястото на травмата. Този отговор се опитва да защити жизненоважни органи, за да се осъществи по-нататъшно изцеляване от щетите. Например възпалението, често появяващо се след нараняване, предпазва от по-нататъшно увреждане и стартира оздравителен процес. Оздравяването зависи от пола, възрастта и здравословното състояние на пострадалия, както и от тежестта на увреждането.

Травмата може да доведе до летален изход в един от следните три етапа: незабавно, рано или късно. Непосредствените смъртни случаи се дължат много често на апнея, тежка мозъчна травма или увреждане на гръбначния стълб, руптура на сърцето или на големите кръвоносни съдове. Смъртта в ранния етап настъпва в рамките на минути до часове, като често е резултат от мозъчни кръвоизливи, разкъсвания на артериите, пневмо- или хемоторакс, разкъсан далак, разкъсване на черния дроб, фрактура на таза. Късна смърт настъпва дни или седмици след нараняването.

Много от жертвите вследствие на въздействие на други външни причини за травми при злополуки са с влошено качество на живот години след травмата, като 20 % от пострадалите са с някаква форма на дълготрайно увреждане.

Физическата травма може да доведе до развитие на посттравматично стресово разстройство. Според проучване няма връзка между тежестта на травмата и развитието на посттравматично стресово разстройство.