Левкоцити

Левкоцитите (белите кръвни клетки) са хетерогенна общност и имат различен произход, морфология и функции. Те са клетки на имунната система и са включени в защитата на организма срещу различни патогени. Всички бели кръвни клетки произлизат от костния мозък. Левкоцитите се намират в цялото тяло. Една от най-характерните им особености е способността за движение. Те периодично напускат кръвообращението, за да изпълнят своите защитни функции. За белите кръвни клетки съдовата мрежа е просто магистрала, през която те пътуват, за да достигнат до дестинацията за изпълнение на функциите им.

В зависимост от това дали се намират гранули в цитоплазмата им, белите кръвни клетки се делят на две групи:

• Гранулоцити (полиморфно-нуклеарни левкоцити);
• Агранулоцити (мононуклеарни левкоцити).

За разлика от червените кръвни клетки, всички бели кръвни клетки имат ядра.

Гранулирани левкоцити

Към групата на гранулираните левкоцити спадат: неутрофили, еозинофили и базофили. Неутрофилните гранулоцити се включват първи във възпалителния процес. Те са най-многобройните бели кръвни клетки. Продължителността им на живот е около 5 дни. Те притежават свойствата хемотаксис, адхезия, диапедеза и фагоцитоза. Еозинофилните гранулоцити осигуряват защитата срещу паразитни инфекции. Броят им се увеличава при алергични състояния и паразитози. Базофилните гранулоцити участват в алергичен и антигенен отговор и освобождават хепарин, хистамин и левкотриени.

Агранулирани левкоцити

Към агранулоцитите се причисляват различните форми на лимфоцитите и моноцитите. Основната функция на лимфоцитите е участие в осъществяването на имунния отговор. Те се делят на две групи Т- и В-лимфоцити. В-лимфоцитите образуват антитела, които се свързват с патогени и ги разрушват. Част от тях се превръщат в В-паметни клетки. Т-лимфоцитите се разделят в различни групи в зависимост от маркера, който експресират. Те биват Т-клетки помощници, цитотоксични Т-клетки, Т-паметни клетки. Към лимфоцитите се причисляват и клетките естествени убийци (NK-клетки).

Нормалният брой на левкоцитите в кръвта е 4-11 х 10⁹/L. След раждането броят на левкоцитите е висок (18-20.10 9/L) за сметка главно на гранулоцитите, но за няколко дни (4-5) бързо се снижава, достига горната граница, характерна за възрастните, след което бавно и постепенно до началото на пубертета се изравнява с този на възрастните. Състоянието, при което се наблюдава увеличен брой на левкоцитите, се нарича левкоцитоза, а състоянието с намален брой левкоцити - левкопения. Болестното състояние, което се дължи на разстройство в левкопоезата, се нарича левкемия.