Клетки естествени убийци

Лимфоцитите в организма са представени от три групи клетки – В-лимфоцити, Т-лимфоцити и клетки естествени убийци (NK-клетки). Експерименти свързани с клетъчно-медиираната цитотоксичност върху целеви туморни клетки, са създали впечатлението, че в човешкия организъм съществува естествена резистетност, обусловена от определени популации клетки. В изследванията проведени до 1973 г. е установена активност наречена „естествено умъртвяване”, осъществявана от този особен тип клетки. Опитите с мишки и човешки клетки доказват съществуването на специфична клетъчна линия, която по-късно е била наречена естествени клетки убийци или “Natural killer cells”. Клетките естествени убийци са особен вид клетки, които са част от вродения имунитет на организма. Те представляват първа линия на защита срещу многообразието от патологични предизвикателства. NK-клетките осигуряват защита срещу бактерии и вируси, както и срещу туморните клетки. Те са уникални по същността на действието си, защото могат да разпознават дори клетки, които не са свързани с антитела или не са експресирали компонентите на Главен комплекс на тъканната съвместимост. 

Цитология на NK-клетките

Морфологично NK-клетките наподобяват лимфоцитите, но съдържат големи цитоплазмени азурофилни гранули, поради което са познати като големи гранулирани лимфоцити (LGL). Клетките естествени убийци произхождат от клетка-предшественик в костния мозък. Развитието им протича независимо от това на Т- и В-лимфоцитите. Установено е, че при деца с тежък комбиниран имунодефицит, при които Т- и В-лимфоцитите не могат да достигнат до функционална зрялост, се намират нормални зрели NK-клетки.

Функция на NK-клетките

Основният механизъм на действие на клетките естествени убийци е цитолизата, за която е необходим директен клетъчен контакт. NK-клетките притежават рецептори за Fc-фрагмента на антителата. Те се свързват с IgG молекули върху повърхността на прицелните клетки и ги унищожават чрез механизма на антитяло-зависимата клетъчномедиирана цитотоксичност (АЗКМЦ, ADDC). Независимо от факта, че NK-клетките участват в АЗКМЦ, те не използват винаги този механизъм за убиване на туморни клетки. NK-медиирано туморно убиване може да се наблюдава също така и когато Fc рецепторите на NK-клетките са блокирани. Клетките естествени убийци могат да участват в унищожаването на таргетни клетки и по втори, типичен само за тях начин, чрез притежавани от тези клетки активиращи или инхибиращи мембранни рецептори.

По-съществени функции на NK-клетките са:

• разрушаване на инфектирани с вирус клетки и туморни клетки при първа среща (директна цитолиза);
• разрушаване на прицелни клетки чрез антитяло-зависимата клетъчно-медиирана цитотоксичност;
• регулация на имунния отговор.

Клетките естествени убийци се разглеждат като главни клетки на противотуморната защита. В състояние са да лизират ракови клетки без предварителна имунизация и без участие на други фактори на имунната система. NK-клетките не притежават маркерите на Т- и В-лимфоцитите и се отличават със способността си за спонтанна цитотоксичност спрямо голям брой туморни, вирусно инфектирани, автоложни и алогенни клетки.