Т-хелпери

Човешката имунна система се състои от вроден и придобит имунитет. Основните и функции включват разпознаване с последващо елиминиране на чужди антигени, образуване на имунологична памет и развитие на толерантност към собствените клетки. Лимфоцитната популация е един от главните участници в осъществяването на имунен отговор. В нея са включени лимфоцитите (Т- и В-лимфоцити) и естествените клетки убийци (NK клетки). Т-лимфоцитите осъществяват клетъчния имунитет. Те произхождат от тимуса, като само част от тях се диференцират напълно в него. Основните типове Т-клетки са CD4+ и CD8+ Т-лимфоцити.

CD4+ Т-лимфоцитите, наречени още Т-хелпери (Th-лимфоцити), играят главна роля в медиирането на имунния отговор чрез секрецията на различни цитокини. Те изпълняват множество функции, вариращи от активиране на клетъчни компоненти на имунната система до потискане на имунната реакция. Този тип Т-клетки може да се раздели на няколко групи: Т-хелпери 1, Т-хелпери 2, Т-хелпери 17, Т-хелпери 9, Т-регулаторни клетки. Диференцирането в различни клетъчни линии зависи от сложна мрежа от цитокинови сигнали, транскрипсионни фактори, епигенетични модификации.

Лимфоцитопоеза, активация и диференциация на Т-хелперите

Т-клетъчните прекурсори произхождат от обикновена хематопоетична стволова клетка на костния мозък. Те напускат костния мозък, достигат до тимуса, където започват процеси на зреене. Тимусът осигурява подходяща микросреда, съдържаща специфична комбинация от стромални клетки, цитокини и хемокини за генериране на функционални Т-клетки и експресия на повърхностни молекули като CD4 и CD8. Зреещите тимоцити се подлагат на процеси на позитивна и негативна селекция, като оцеляват само тези, експресирали Т-клетъчен рецептор и проявяващи афинитет към MHC (Главен комплекс на тъканната съвместимост). С помощта на допълнителни фактори се образуват CD4+ Т-лимфоцитите, които се отправят към вторичните лимфоидни органи за разпознаване на антигена.

За пълната им диференциация е необходима антигенна стимулация, взаимодействие на Т-клетъчния рецептор (TCR) и CD4 с комплекс антиген-MHC II. Тези процеси включват и действието на различни цитокини. Интерлевкин 12 (IL-12) и интерферон у са критични цитоки за иницииране на каскадата за диференциация на Т-хелпер 1, докато за диференцията на Т-хелпер 2 са необходими интерлевкин 2 и 4.

Разликата между Т-хелпери 1 и 2 е в цитокините, които произвеждат. Т-хелпер 1 секретира IL-1 и интерферон у, които ускоряват диференциацията и пролиферацията на цитотоксичните Т-клетки, а Т-хелпер 2 секретира интерлевкин 4, 5, 6 и 10, които стимулират пролиферацията на В-лимфоцитите. Интересен е фактът, че от Т-хелпер 2 се диференцира отделна група клетки, наречена Т-хелпер 9, секретираща интерлевкин 9.  Други познати CD4+ Т-клетъчни типове са Т-хелпер 17 и Т-регулаторните клетки (Treg).

Функции на Т-хелперите

Т-хелпер 1 участва в елиминирането на вътреклетъчни патогени и във възникването на орган-специфична автоимунност. Този тип клетки секретира главно интерферон гама (IFN-y), лимфотоксин а и интерлевкин 2. IFN-y е от съществено значение за активирането на макрофагите. Лимфотоксин а е член на семейството на TNF. Той се свързва с автоимунните заболявания. IL-2 стимулира пролиферацията на CD8+ Т-клетките, както и на Т-паметните клетки. Т-хелпер 1 клетките имат цитотоксични свойства. Те имат важна роля при органспецифичните автоимунни заболявания, отхвърлянето на трансплантанта и контактния дерматит.

Т-хелпер 2 клетките участват в осъществяването на имунен отговор към извънклетъчни паразити и играят роля при индуцирането и персистирането на астма, както и на други алергични заболявания. Те секретират интерлевкини 4, 5, 9, 13, 10 и 25 и амфирегулин. Основната им функция е усилване на хуморалния имунен отговор. IL-4 е основен цитокин участващ в реакциите на свръхчувствителност. Той има роля в процесите на изотипно превключване на В-клетките към секреция на антитела от клас имуноглобулин Е. В допълнение този интерлевкин индуцира увеличаването на други противовъзпалителни медиатори. IL-5 оказва своето действие върху еозинофилите и техните прекурсори. IL-9 също участва в имунопатогенезата на астмата. Той активира функцията на други клетки като еозинофили, неутрофили, мастоцити и В-лимфоцити. IL-13 активира клетъчно-медиирания имунитет и по този начин спомага за елиминирането на вътреклетъчни патогени. IL-10 е противовъзпалителен цитокин, чиято основна функция е инхибиране на Т-хелпер 1 след елиминиране на патогена.

Т-хелпер 17 е отговорен за осъществяването на имунен отговор срещу извънклетъчни бактерии и гъбички. Той е свързан и с възникването на автоимунни заболявания. Т-хелпер 17 секретира интерлевкин 17, 21 и 22.

CD4+ Т-лимфоцитите представляват уникален клон на придобитата имунна система, който е от решаващо значение за постигането на регулиран ефективен имунен отговор към патогени.