Клетъчно обусловени алергични реакции

Реакциите на свръхчувствителност са разделени на четири типа. Последният от тях (IV тип) се различава от останалите, по това, че той не се извършва с помощта на антитела, а с помощта на CD4+ Т-лимфоции, макрофаги и цитокини. По тази причина IV тип алергични реакции се наричат още клетъчно обусловени реакции на свръхчувствителност. Те се разделят на три подтипа в зависимост от клиничната картина, локалната изява и вида на участващите клетки: гранолуматозен тип, контактен дерматит и туберкулинова алергия.

1. Грануломатозно възпаление – получава се при заразяване с вътреклетъчни бактерии, които се фагоцитират от макрофагите. В резултат на фагоцитозата се получават антигенни пептиди, които се свързват с клас II молекули на Главния компекс на тъканната съвместимост по повърхността на макрофагите. Те се разпознават от специфични клетъчен рецептор на CD4+ Тh1-лимфоцитите. Фагоцитите играят ролята на антиген-презентиращи клетки, които отделят цитокини и в частност IL-1. При втори контакт с антигена, лимфоцитите започват да продуцират лимфокини. Лимфокините инхибират миграцията на макрофагите, привличат и задържат фагоцити и лимфоцити. Най-важният цитокин при грануломатозното възпаление е интерферон-гама. Той повишава бактерицидната и цитотоксичната функция на макрофагите. Наблюдава се забавен имунен отговор, който започва часове или дни след повторен контакт с антигена. При невъзможност на имунната система за справяне с инфекцията се развива реакция на забавена свръхчувствителност, която може да стане хронична и да има тежки последици за организма. Тази продължителна стимулация на макрофагите води до трансформирането им в гигантски епителоидни клетки, оформящи гранулом. Тази структура ограничава инфекцията и контролира размножаването на бактериите. Този тип имунна реакция се развива при туберкулоза, кандидоза, лепра, бруцелоза и лайшманиоза.
2. Контактен дерматит – заболяване, характеризиращо се с развитие на реакция на свръхчувствителност от IV тип. Тя се предизвиква от допир на кожата с чужди вещества (сулфонамиди, никел, козметични средства). Те се свързват с пептиди на епидермиса и се превръщат в пълноценни антигени. Антигенът се представя на Т-клетките благодарение на миграция на Лангерхансови клетки. Сенсибилизираните Т-лимфоцити произвеждат интерферон-гама, тумор-некротизиращ фактор-алфа и други цитокини. Те стимулират кератоницитите да експресират молекулите на Главен комплекс на тъканната съвместимост клас II, които привличат лимфоцити и макрофаги. След 48 час клинично се проявява еритема и инфилтрат.
3. Туберкулинов тип алергия – развива се в кожата. Пример за тази алергична реакция е пробата на Манту. Тя представлява интрадерматен тест за изследване на туберкулозно болен. При болни от туберкулоза интрадермалната инжекция води до локална реакция от инфилтрат и зачеряване. При интрадермалното въвеждане на антигена в сенсибилизиран от туберкулозни бактерии индивид, се предизвиква локален възпалителен отговор с инфилтрат до 48-ия час.