Имунно възпаление

Възпалението е сложен патологичен процес, който се предизвиква от локално увреждане. То е част от имунния отговор на организма. Този процес олицетворява защитата на организма срещу увреждащи фактори. Възпалителният отговор стои в основата на лечението на инфекциите. Възпалението е защитно явление, което има за цел да изолира и да отстрани увреждащия агент и да поправи нанесените щети. Всички местни и генерализирани симптоми, които го съпровождат, са вид защитни реакции. В някои случаи, обаче възпалението може да бъде част от етиологията на различни заболявания, като атеросклероза, болест на Алцхаймер, автоимунни заболявания.

Възпалението се осъществява от сложни процеси, които осъществяват три свързани явления: алтерация (тъканно увреждане), ексудация (възпалителен излив) и пролиферация. Възпалителният отговор се класифицира в три групи остър, подостър и хроничен.

Остро възпаление

Острото възпаление е най-ранният отговор на организма срещу увреждащия агент. От гледна точка на патофизиологията, то се характеризира с ексудация, оток, емиграция на имунни клетки. Острото възпаление е неспецифично и може да се предизвика от различни фактори. Факторите, които го предизвикват, се делят на две групи ендогенни и екзогенни. Към екзогенните фактори спадат всички причинители на инфекциозни заболявания (бактерии, вируси), травми, физични фактори с увреждащо действие върху организма и други. Към ендогенните се причисляват некрозата, отделяне на биологично токсични вещества от организма, конкременти, уратни кристали.

Местните признаци на острото възпаление са описани още в египетските папируси около 3000г.пр.н.е. По-късно Целзий дава цялостно описание на признаците, което е валидно и днес – зачервяване (rubor), подуване (tumor), затопляне (calor), болка (dolor). По-късно към тези симптоми Гален включва и загуба на функция (functio laesa). В обобщение би могло да се каже, че признаците на възпалението са 5 – зачервяване, подуване, затопляне, болка и загуба на функция.

Изображение: physiotherapyworks.ie

В патофизиологията на острото възпаление са включени много участници, към които спадат медиатори на възпалението, острофазови белтъци, съдов отговор, участие на клетки на имунната система (гранулоцити, моноцити), клетъчен отговор. Всички участници във възпалението действат в различна фаза от патогенезата. Различава се съдов и клетъчен възпалителен отговор и три отделни фази на възпалителния процес (алтернативна, ексудативна и пролиферативна).

Съдовият отговор започва веднага след действието на увреждащият агент. Той се характеризира с вазоконстрикция (спазъм) на малките кръвоносни съдове в областта. Този спазъм се последва от вазодилатация и конгестия (кръвонапълване, наплив на кръв), която води до един от признаците на възпалението, а именно зачервяване. Настъпва и увеличаване на пропускливостта на капилярите, което създава условия за преминаване на течност към тъканите, образуване на ексудат и появата на оток, съпроводен с болка и нарушение на функцията. След това отново настъпва забавяне на кръвния ток и кръвосъсирване в малките съдове, което ограничава разнасянето на увреждащият агент.

Клетъчният отговор по време на възпалителния процес се обуславя от два типа левкоцити – гранулоцити и моноцити. Неутрофилните гранулоцити се появяват първи на мястото на увреждането. Еозинофилните гранулоцити увеличават броя си предимно при алергични реакции и паразитози. Базофилните гранулоцити синтезират хистамин и други медиатори на възпалението. Мастоцитите имат централна роля при алергиите и паразитозите. Моноцитите способстват за отстраняване на причинителя на възпалението и за сигнализирането на другите компоненти на имунната система.

Изображение:bioeclipse.com

Клетъчният отговор се изразява в придвижване на левкоцити към мястото на възпалението. Той включва четири процеса: маргинация, емиграция, хемотаксис и фагоцитоза. Началото на маргинацията се обуславя от съдовия отговор на мястото на възпалението. Забавянето на кръвния ток създава условия за струпване на левкоцити по дължината на ендотела на съда. Точно това ступване представлява процеса маргинация. След нея се наблюдава адхезия на левкоцитите по стената на съда, последвана от емиграцията им в извънваскуларното (извънсъдовото) пространство. В последствие левкоцитите започват да се придвижват в междуклетъчното пространство (хемостаксис). Благодарение на хемостаксиса те достигат засегната тъкан и осъществяват фагоцитоза на увреждащият агент. Фазоцитозата е ключов фактор за обезвреждане на патогена. Този процес осъществява чрез поглъщане на чужди частици или клетки, последвано от разграждане и изхвърляне на получените продукти. Фагоцитозата протича в специализирани клетки на организма – макрофаги и микрофаги (неутрофилни гранулоцити).

За осъществяване на по горе изброените процеси е необходима сигнализация за настъпилото увреждане, която се изпълнява чрез освобождаване или ново синтезиране на медиатори на възпалението (про-инфламаторни медиатори). За да бъде едно вещество проинфраматорен медиатор е необходимо да притежава следните качества: в ниска концентрацията да предизвиква всички или някои признаци на възпалението, при изследване да може да се докаже на мястото на възпалението и при инхибиране признаците на възпалителен отговор да изчезва. Основните ефекти на медиаторите са:

• вазодилатация – предизвиква се при отделяне на хистамин, простагландини, азотен оксид;
• увеличена съдова пропускливост – предизвиква се от хистамин, серотонин, брадикинин, левкотриени, субстанция Р;
• активиране на ендотела – хистамин, цитокини;
• привличане на левкоцити – левкотриени, цитокини, хемокини, бактериални продукти;
• болка – простагландини, брадикинин;
• треска – цитокини, простагландини.

Съществуват и анти-инфраматорни медиатори, които са представени от липоксините.

След протичане на острото възпаление от него съществуват няколко изхода – пълно възстановяване на клетките, непълно възстановяване и хронично възпаление.

Хронично (имунно) възпаление

Хроничното възпаление е продължителен процес, който съчетава прояви на възпаление, оздравяване и възстановяване. Той се предизвиква от персистиращи (продължително съществуващи) дразнители с нисък увреждащ потенциал. Към групата на персистиращите дразнители спадат чужди тела, инфекциозни агенти с ниска вирулентност, имунни фактори (реакции на свръхчувствителност).

Съществуват много разлики между хроничното и острото възпаление, но най-основната от тях е, че при хроничното възпаление се наблюдава инфилтрация на макрофаги и лимфоцити и възстановяне на увредената тъкан чрез пролиферация на малките кръвоносни съдове и фиброза.

Патофизиология на хроничното възпаление

Засегнатият участък се инфилтрира с макрофаги по няколко механизма. Първият от тях се осъществява под действието на медиатори и се изразява в миграция на кръвни моноцити до мястото на увреждането, където те се превръщат в тъканни макрофаги, които се задържат там под действие на цитокини и други химични фактори. При хроничното възпаление макрофагите мигрират постоянно, тоест засегнатият участък е постоянно инфилтриран с макрофаги. Тези клетки произвеждат реактивни форми на кислорода, които при продължително действие оказват увреждащ ефект не само върху патогена, но и върху собствените тъкани на организма. Така полученото тъканно увреждане е една от главните характеристики на хроничното възпаление. Освен свободни радикали, макрофагите произвеждат и други химични фактори, които привличат различни типове клетки на мястото на възпалението. Към тях спадат лимфоцитите. Активираните Т-лимфоцити произвеждат цитокини, които привличат други кръвни моноцити или активират други макрофаги. Тези взаимодействия между компонентите на имунната система дават основание като синоним на хроничното ввъзпаление да се използва термина „имунно възпаление“. В някои случаи при много силно изразена възпалителна реакция се установяват струпвания на плазматични клетки, антиген-презентиращи клетки и лимфоцити, които образуват структура наречена третичен лимфоиден орган. Подобни образувания се наблюдават при продължителен ревматоиден артрит.

Съществуват няколко вида хронично (имунно) възпаление:

• неспецифично – характеризира се с дифузна инфилтрация на макрофаги;
• грануломатозно – самостоятелна форма на имунно възпаление.

В някои случаи, в резултат на имунното възпаление, се увреждат и собствените тъкани на организма. Това са случаите на автоимунните и алергичните заболявания.

Патологично повишената (свръх) чувствителност, която възниква по имунен механизъм е известна като алергична реакция или алергия. Разглеждат се четири типа алергични реакции (имунни възпаления) в зависимост от имунопатологичните механизми: анафилактични и атопични реакции, цитолични реакции, имунокомплексни алергични реакции и клетъчно обусловени реакции.

Заглавно изображение: youtube.com