Лимфни възли

Лимфните възли представляват вторични лимфоидни органи, които се намират по хода на лимфните съдове. Лимфните възли са разпръснати из цялото тяло. Те дренират междутъканната течност и лимфата, тоест контролират постоянството на тъканния антигенен състав. Ако си представим, че нашата имунна система е полицейска сила за защита на тялото от патогени, то тогава лимфните възли играят ролята на районни полицейски участъци, които следят за нахлуващите антигени и участват в организацията на „атаката“ срещу тях.

Анатомично устройство на лимфните възли

Формата на лимфните възли наподобява бобено зърно с големина от 1 до 25 mm. Вътрешната организация на лимфните възли зависи от техния размер. Малките лимфни възли могат да се разглеждат като разширение на лимфен съд, което е изпълнено с лимфоцити и малко макрофаги, групирани около ретикулиновите влакна. Тези влакна са продукт на специализирани фибробластни клетки, наречени ретикуларни клетки, които се намират в лимфните възли. По-големите лимфни възли имат по-сложна вътрешна организация. Те са обвити от фиброзна капсула. Лимфата постъпва от аферентните лимфни съдове в тесен субкапсуларен синус. Лимфата протича последователно през кортикалната и паракортикалната част на лимфния възел, след това през медулата и се събира в медуларни синуси, за да се оттече през еферентен лимфен съд, изхождащ от хилусната област. Като лимфоиден орган, лимфният възел съдържа предимно лимфоцити. Те са по-плътно разположени в кортикалната, а по-рехаво в медуларната област. Кората на лимфния възел се отличава с организиран строеж. Наблюдават се окръглени или овални образувания, наречени лимфоидни фоликули. Тези, които на хистологичен срез изглеждат по-тъмни, се означават като първични фоликули. Изградени са предимно от В-лимфоцити на имунната памет в покой, отличаващи се с плътен хроматинов строеж на ядрата си и оскъдна цитоплазма. Сред тях се откриват незначително количество Т-лимфоцити, главно с хелперна функция и специфични фоликуларни дендритни клетки. Специфичните фоликуларни дендритни клетки притежават фини дълги разклонения на цитоплазмата, които обхващат фоликуларните лимфоцити. Фоликуларните дендритни клетки способстват за поддържането на структурата на лимфния фоликул, а най-вероятно имат и регулаторна функция.

Лимфоидните фоликули не са постоянни по размери и строеж. Те могат да се формират в резултат на антигенно дразнене, в хода на вторичен имунен отговор, образувайки така наречените вторични лимфоидни фоликули. На хистологичен препарат вторичните фоликули изглеждат по-светли. Като цяло лимфоидните фоликули се разглеждат като В-клетъчна зона, а паракортексът е мястото на преобладаващите Т-лимфоцити. Медулата на лимфния възел съдържа по-голямо разнообразие от елементи, участващи в имунния отговор - макрофаги, зрели Т- и В-лимфоцити и плазматични клетки.

Функции на лимфните възли

Лимфните възли са специализирани структури, които се намират по протежение на лимфните съдове. Основната им функция се изразява във филтрация на лимфата, преди вливането и в кръвта. Те спомагат за предотвратяване на натрупването на течности в тъканите, за защита от инфекции и за поддържане на нормален кръвен обем и налягане в организма. В обобщение би могло да се каже, че основните функции на лимфните възли са две:

• филтрация на лимфа;
• подпомагане на имунната система за осъществяване на ефективен имунен отговор.

Филтрирането на лимфата има за цел идентифициране и борба с инфекцията. Структурата на лимфните възли, съдържанието на лимфоцити в тях, обуславя тази тяхна функция. При присъствие на антигени в организма, компонентите им (химични вещества, секретирани от бактерии, части от клетъчните им стени) се намират в телесните тъкани. Тази течност, в която са, подлежи на филтрация в лимфните възли, където антигените се задържат и се предизвиква касакада от реакции обуславяща имунния отговор.

Доказателство за ролята на лимфните възли в имунитета е фактът, че размерите им нарастват при настъпила инфекция или друго антигенно дразнене в района, който дренират. Увеличаването на лимфните възли, познато като лимфаденопатия е обратимо. При продължително антигенно дразнене, лимфните възли могат да останат трайно уголемени.