Имунологична функция на кожата

Кожата не е само пасивна защитна бариера. Тя участва активно в изграждането на невъзприемчивост към инвазията на патогенни микроорганизми и чужди агенти. Това означава, че кожата участва в имунитета. Имунните компоненти, локализирани в нея, са многобройни. Това дава основание да се въведе понятието кожна имунна система.

Роговият слой на кожата е в състояние да предотврати загуба на течности, електролити, както и да възпрепятства проникването на вредни вещества. Кожата е суха механична бариера, която служи за защита срещу нахлуващите патогени. Освен това този орган участва в голямо разнообразие от имунологични реакции – уртикария, алергичен контактен дерматит, псориазис.

Клетъчни компоненти на кожната имунна система

Към клетъчните компоненти на кожната имунна система спадат:

• кератиноцити – основната им роля е да произвеждат предпазния рогов слой. Освен това те имат и имунологични функции. Кератиноцитите произвеждат голям брой цитокини. Те имат централна роля в заздравяването на наранявания на епидермиса. Когато кератиноцитът е наранен, той отделя интерлевкин 1 (IL-1), който активира ендотелни клетки. Интерлевкин 1 действа и като хемотаксичен фактор за лимфоцити и като активатор за други кератиноцити, поради наличие на рецептори за него по клетъчните им мембрани. След тази стимулация кератиноцитите започват да произвеждат TNF и други цитокини.
• Лангерхансови клетки –  те са локализирани в епидермиса и в дермата. Те изпълняват функцията на макрофаги в епидермиса и имат ключова роля в представянето на антигени. Лангерхансовите клетки носят на повърхността си рецептори за Fc- фрагмента на имуноглобулините и С3-компонента на системата на комплемента. Те избирателно поемат малки молекули, бои, йони, антигени и ги пренасят до Т-лимфоцитите в дермата.;
• кожни дендритни клетки – намират се около малките кръвоносни съдове на дермата. Експресират MHC клас II и вероятно също имат роля в антигенното представяне.;
• Т-лимфоцити – тези клетки произлизат от тимуса. Те се диференцират в субпопулации, различаващи се по техните повърхностни молекули. Т-хелперите са CD4­­+. Те помагат на В-клетките да произвеждат антитела и индуцират цитотоксичните Т-клетки да разпознаят и да убият инфектирани клетки. Т-хелперите се разделят на Т-хелпери 1 и Т-хелпери 2 в зависимост от цитокините, които произвеждат. Появяват се при някои кожни заболявания. Така например Т-хелпери 1 преобладават при псориазис, а Т-хелпери 2 – при атопичен дерматит. Цитотоксичните Т-клетки са друг вид Т-лимфоцити. Те са CD8+. Способни са да унищожат инфектираните клетки.;
• клетки естествени убийци (NK-клетки) – те са големи гранулирани левкоцити, които могат да убият вирусно инфектирани или туморни клетки.
• мастоцити – срещат се в съединителната тъкан около кръвоносните съдове. Техните гранули съдържат голям брой възпалителни медиатори. Те участват в алергичните реакции от бърз и забавен тип. При наличие на антиген върху повърхността на мастоцитите настъпва дегранулиране и изливане на медиатори на алергичната реакция в околното пространство. Мастоцитите играят централна роля в патогенезата на уртикарията.

Молекулни компоненти на кожната имунна система

В имунологичната функция на кожата важна роля играят някои клетки (лангерхансови клетки, Т-лимфоцити, мастоцити, хистиоцити и други), клетъчни медиатори - цитокини (интерлевкини - IL1-10, фактори, стимулиращи хемопоезата - GM-CSF, G-CSF, M-CSF, цитотоксини - TNF-а, фактори на кръстосване на трансформацията - TGF-а, химиотаксични фактори, антицитокини), хуморални фактори (различните класове имуноглобулини, системата на комплемента и други). Цитокините, отделяни от кератиноцитите и другите клетки имат следните функции:

• възпалителни - IL-1, 8 и TNF-а;
• лимфоцит-стимулиращи - IL-2, 14, 5, 7, 9, 11, 12, 14, IFNy, GM-CSF;
• супресорни - IL-10, 13, TNF-а;
• химиокини - G-CSF, M-CSF.

Като защитна бариера между вътрешните органи и околната среда, кожата среща множество токсини и патогени. За да противодейства на тези атаки, тя функционира като повече от физическа бариера. Тя е снабдена с множество клетъчни и молекулни компоненти на имунната система, които обуславят нейната имунологична функция и дават основание да се въведе понятието кожна имунна система.