Дерма

Кожата се състои от два слоя – епидермис и дерма. Дермата е изградена от влакнеста съединителна тъкан. Тя съдържа много колагенови и еластинови нишки. Колагеновите нишки придават здравината на кожата. Те се установяват още в множество кръвоносни и лимфни съдове, гладко-мускулни влакна (предимно в гениталната област, мамилите на млечните жлези и около космените фоликули). Еластиновите нишки придават разтегливост и еластичност на кожата. На тях се дължи способността и да се върне към първоначалната си форма след разтягане. Към клетките, които изграждат дермата, спадат фибробласти, Лангерхансови клетки, Т-лимфоцити, В-лимфоцити и мастоцити.

Дермата е изградена от два слоя:

1. Папиларен слой – това е по-повърхностният слой на дермата. Той е изграден от рехава съединителна тъкан и колагенни влакна. Представен е под формата на издатини към епидермиса, наречени папили. Повечето от папилите са снабдени с капилярни бримки, с които хранят епидермиса, лишен от кръвоносни съдове. Някои папили имат специализирани нервни окончания (телца на Майснер). На някои места папилите са подредени по специфичен за всеки човек начин. Това се наблюдава по дланите на ръцете и по пръстите. Дори и при еднояйчните близнаци подреждането е специфично.
2. Дълбок мрежест слой – той е изграден от здрава еластична мрежа от колагенови и еластинови влакна. В отделните части на тялото подреждането на тези влакна е различно. Оформят се характерни линии на опън, чието познаване е важно за хирургичната практика. При напречен на тези линии раните зарастват по-бавно и се образуват по-големи цикатрикси. По време на бременност колагеновите и елестиновите влакна могат да се разкъсат, въпреки голямата им разтегивост. Това води до появата на белезникави линии в резултат на развитието на съединителна тъкан. Когато белтъкът еластин загуби своята еластичност, той дегенерира в елацин. Това води до образуваме на бръчки. В дълбочина мрежестият слой се свързва с хиподермата, изградена от подкожна мастна тъкан. Между тези два слоя няма ясна граница. Хиподермата обикновено е по-дебела от дермата и е богата на кръвоносни и лимфни съдове и на нервни окончания.

Специални нагъвания на епитела в подлежащата дерма формират потните и мастните жлези и космените фоликули.

Потните жлези се разделят на малки и големи потни жлези. Малките потни жлези са разпръснати из цялото тяло, с изключение на устните, тъпанчето, главичката на пениса, малките срамни устни. Завитата им секреторна част е разположена в дермата, а изходящата част почти изправена преминава до повърхността на кожата. Големите потни жлези са разположени по-дълбоко в дермата. Броят им е голям в гениталната област, ареолите на млечните жлези и подмишничните ямки. Повече за потните жлези и процесите на потоотделяне може да прочетете в потоотделяне.

Мастните жлези са разклонени алвеоларни жлези, разположени в дермата. Установяват се навсякъде по тялото, с изключение на дланите и стъпалата. Секретът им се образува от разпадането на клетки в каналчетата и съдържа много липиди. Образуваният секрет се отделя на повърхността на кожата и в космените фоликули. Той омаслява както космите, така и външния вроговен слой на кожата, прави я по-мека и я предпазва от изсъхване, напукване и бактериално замърсяване. Мастните жлези са особено активни по време на пубертета. Тестостеронът увеличава секрета на мастните жлези и го прави по-гъст, докато естрогените увеличават количеството на секрета.

Космите представляват вроговени нишки от клетки на епидермиса, разположени в дермата. Установяват се в една или друга степен по цялото тяло, с изключение на дланите, устните, стъпалата, мамилите на гърдите, пениса и малките срамни устни. Космите по главата, клепачите и в носните проходи имат известна защитна роля. Космите растат по-бързо през нощта и при по-горещо време. При съкращението на гладкомускулните влакна, заловени за основата на косъма, той се изправя и се изтласква секрета на мастните жлези.