Потоотделяне

Потта (sudor, hidros) е секретът на потните жлези. Процесът на отделяне на потта е известен като хидрозис/хидроза, потоотделяне. Образуваната пот съдържа NaCl, KCl, урея, неутрални масти, албумин, млечна киселина, следи от глюкоза.

Потните жлези биват малки и големи потни жлези. Малките потни жлези са разпръснати из цялото тяло. Не се срещат само в областта на устните, тъпанчето, главичката на пениса и малките срамни устни. Завитата им секреторна част е разположена в дермата, а изходящата част почти изправена преминава до повърхността на кожата. Големите потни жлези са разположени по-дълбоко в дермата. Броят им е голям в гениталната и аналната област, ареолите на млечните жлези и подмишничните ямки. Секретът им е богат на белтък, който подпомага развитието на бактерии по повърхността на кожата. При разграждането на секрета от тези жлези от бактериите на кожата се получава характерен мирис на тялото, който особено при животните има значение за осъществяването на някои поведенчески реакции. Секретът на повечето потни жлези, а също така и на мастните жлези съдържа съставки с бактерицидни свойства.

Потните жлези функционират непрекъснато и служат за проводник на топлина. Процесът на изпарение започва в клъбцето на потната жлеза. От дъното на жлезата непрекъснато се отделя вода, която се изпарява в основата на екскреторния канал, където се кондензира, а кондензираната вода се връща в дълбоката част на канал по капилярен път. В резултат настъпва транспортиране на топлина при минимална загуба на вода. В покой 5-10% от потните жлези продуцират такава водна пара (перспирацио инсенсибилис) в атмосферата, докато при извънредни условия този процент може да нарасне до 50%.

Потта допринася за образуването на водно-липидната мантия на повърхността на кожата. Някои от компонентите на потта като натриевите йони, млечната киселина и уреята подобряват хидратирането на протеините в роговия слой.

Отделената на повърхността на кожата пот представлява хипотоничен разтвор на натриеви, калиеви, хлорни, железни, медни, цинкови и други йони, витамини, въглехидрати, азотни субстанции, аминокиселини, хормони и други. 98-99 % от потта се падат на водата, 1-2 % на неорганичните вещества, макромолекули, органични вещества и други. Съставът на потта варива в зависимост от мястото на отделянето, от температурата на околната среда и от самия индивид.

Потоотделянето се активира от ацетилхолин, епинефрин и пилокарпин и се потиска от атропина. Адренергичните вещества стимулират активността на потните жлези. Температурните, психичните и вкусовите стимули също оказват влияние на дейността на потните жлези чрез вегетативната нервна система. Изпотяването поради прекомерно висока температура на околната среда се контролира от център, разположен в хипоталамуса. При максимална стимулация от цялата телесна повърхност могат да се отделят 12 литра пот за 24 часа.