Млечна жлеза (Glandula mammaе)

Гърдата при човека е чифтен орган с кожен произход. Тя е съставена от тяло - corpus mammae, и сисица ("зърно") - pupilla mammaria. Млечната жлеза - glandula mammaria, представлява своеобразно струпване на 15 до 20 сложно устроени туболо-алвеоларни жлези. Според някой автори те са видоизменени потни жлези. Във функционално отношение млечните жлези показват тясна връзка с половият апарат на жената и са част от нейните вторични полови белези, които търпят промени в периода на пубертета.

Млечната жлеза се разполага върху повърхността на големия гръден мускул - m. pectoralis major. Нейният дълбок слой от мастна тъкан лежи непосредствено над гръдната фасция. Големината на женската гърда показва значителни индивидуални различия, но при повечето жени се намира в областта между 2-ро и 4-то ребро и от ръба на гръдната кост до предната аксиларна линия. От горно-страничната част на жлезата изхожда един аксиларен израстък - proc. axillaris.

Кожата върху млечната жлеза е тънка и нежна, като през нея прозират подкожни венозни съдове. У полово зрели жени в центъра на гърдата се разполага кръгло поле от силно пигментирана кожа с диаметър 1,5-2,5 см - ареола (areola mammae). Кожата на това поле e неравна поради наличие на подкожно разположени апокринни потни жлези. В центъра на ареолата се издига специфично образувание - гръдна сисица (papila mammae), която се нарича още мамила. Върху повърхността на сисицата се разполагат малки отворчета - pori lactiferi, в които завършват изходните канали на млечна жлеза - ductus lactiferi.

Млечната жлеза е изградена от два основни компонента:

• жлезен паренхим - parenchyma mamme;
• строма - stroma mammae, представена от съединителна и мастна тъкан.

Паренхимът на жлезата е съставен от 15 до 20 радиално разположени лобули (дялове) lobuli glandulae mammariae, които са отделени един от друг посредством стромата на жлезата. Всеки от тези дялове притежава собствен млечен канал - ductus lactiferus, който се насочва към гръдната сисица, като преди навлизането в нея образува местно разширение, наречено млечен синус - sinus lactiferus. Крайната стеснена част на млечния канал се разполага в сисицата и се отваря в една млечна пора, самостоятелно или след обединяване с друг канал.

Жлезната (секреторна) част на канала има различни структурни характеристики в зависимост от функционалната активност на жлезата. При липса на бременност и лактация жлезният паренхим се състои от групирани в делчета малко на брой тубули.
В периода на бременност жлезните тубули се трансформират в алвеоли, които са покрити от един ред епителни клетки с кубична форма. Те лежат върху тънката базална мембрана, под която се локализират миоепителни съкратителни клетки със звездовидна форма. В края на бременността и по време на лактацията жлезните клетки отделят секрет - майчино мляко. Секреторните капчици са струпани във върховата част на клетката; чрез свиване тази част на клетката се откъсва заедно със секрета и попада в просвета на жлезната алвеола. Характерна особеност на жлезните клетки е бързата им регенерация и навлизане в нов цикъл на секреция.

Под жлезните алвеоли са разположение плазматични клетки, които образуват секреторните антитела - IgA. Последните попадат в жлезните клетки посредством медиирана от мембранен рецептор ендоцитоза и се транспортират до върховата част на тези клетки, откъдето преминава в кърмата. По този начин кърмачето бива снабдявано с готови антитела, които имат съществен защитен ефект, тъй като в тази възраст имунната система е слабо развита. След преустановяване на лактацията жлезният паренхим се подхвърля на обратно развитие - жлезните алвеоли намаляват по размер и се трансформират в тубули.

Стромата на млечната жлеза е изградена от съединителна и предимно от мастна тъкан. В основата на жлезата един слой от мастна тъкан изолира жлезния паренхим от гръдната фасция. Между кожата и жлезния паренхим се намира един дебел слой от мастна тъкан, през който преминават плътни фиброзни повлекла. Последните водят началото си от дермата на кожата и се отправят към жлезния паренхим. Тези специфични повлекла играят ролята на придържа апарати и са известни като Купферови връзки.

Дяловете и делчетата на жлезният паренхим са разделени едно от друго посредством прослойки от съединителна тъкан. Във вътрешността на всяко от делчетата, между тубулите и алвеолите, съединителната тъкан е богата на клетъчни елементи. Стромата на млечната жлеза се намира в обратнопропорционално отношение с жлезния паренхим. При бременност и лактация жлезният паренхим се увеличава, което се съпровожда от намаляване количеството на мастната и съединителната тъкан на жлезата.

Подробна информация относно физиологичните изменения на млечна жлеза по време на лактация може да прочетете при:

• Млечна жлеза и лактация

У мъжа млечната жлеза е чифтно рудиментарно (закърняло) образувание. Мамилата й се намира точно по протежението на средната ключична (медиоклавикуларна) линия. Тя представлява малко струпване на съединителна тъкан, в която се разполагат отделни жлезни каналчета, без да се забелязва каквато и да е лобулизация.

Кръвоснабдяването на млечната жлеза се извършва от клонове на вътрешната гръдна артерия - a. thoracica interna, кожни клончета на задните междуребрени артерии - aa. intercostales posteriores, и от клончета на a. thoracica lateralis.

Лимфният отток от млечната жлеза се извършва по лимфни съдове, които изхождат от интерлобуларните пространства и се оттичат към две сплетения: повърхностно и дълбоко.

Лимфата от повърхностното сплетение се оттича към подмишничните лимфни възли - nodi lymphodei axilares. Лимфните съдове от дълбокото сплетение прекосяват гръдните мускули и достигат разположените под тях лимфни възли (възли на Ротер) и оттам към подключичните лимфни възли - лимфен път на Гросман. От долно-средната част на жлезата лимфните съдове могат да достигнат чернодробните и поддиафрагмалните лимфни възли - известен като път на Герота. Повърхностните лимфни сплетения на двете жлези са свързани помежду си, поради което лимфата от едната жлеза може да се отправи към другата и оттам към срещуположните подмишнични лимфни възли. Тези пътища имат важно значение за разпространението на раковите клетки при рак на млечната жлеза.

Инервацията на млечна жлеза се осъществява от симпатикови и сетивни нервни влакна, които я достигат в състава на жлезни нервни клончета - rami glandulares, отделящи се от перфориращи клончета на 4-ти, 5-ти и 6-ти междуребрени нерви.