Физиология на кожата

В раздела „Физиология на кожата“ се разглеждат физиологичните процеси, за които са отговорни клетките и тъканите на кожата. Те са свързани както с устройството на кожата, така и с нейните функции. Основните физиологични процеси са:

• образуване на меланин (меланогенеза);
• образуване на кератин (кератопоеза, кератинизация);
• потоотделяне;
• образуване на себум;
• вискоеластичност на кожата.

Меланогенеза

Меланогенезата представлява сложен биохимичен процес, по време на който от аминокиселината тирозин се образува меланин. Меланинът е един от най-важните пигменти, на който се дължи цвета на кожата. Освен на него различните нюанси в цвета се дължат на екзогенния каротин, придаващ жълт цвят, и на окисления и редуциран хемоглобин в дермата.

Синтезата на меланин протича в меланоцитите, локализирани в епидермиса, в специални образувания, наречени меланозоми. Меланогенезата се осъществява в четири етапа:

• образуване и доставяне в зоната на Голджи на тирозиназа и на другите ензими, участващи в процеса;
• синтез на протеиновия матрикс на меланозомите;
• синтезиране и отлагане на меланина в меланозомите;
• прехвърляне на меланозомите в околните клетки – извършва се по два начина цитокриния и цитофагоцитоза.

Образуваният в кожата меланин е два типа:

• еумеланин – той е с червен цвят и е неразтворим във всички разтворители;
• феомеланин – той е с жълто-оранжев цвят и е разтворим в основи.

Меланогенезата се регулира от генетични, хормонални, физични и химични фактори. Хормоните, които оказват влияние върху този процес, са меланостимулиращ хормон, естрогени, тестостерон, мелатонин, хормони на надбъбречните жлези. От физичните фактори най-голямо значение имат ултравиолетовите лъчи, който стимулират меланогенезата. Меланинът има важна функция в кожата – той предпазва подлежащите тъкани от остро и хронично увреждане от ултравиолетовата радиация и участва в регулацията на биосинтезата на витамин D.

Кератопоеза

Кератопоеза се нарича процесът на образуване на нормален рогов слой. Той е известен още под названието кератинизация. По време на този процес живите епидермални клетки се превръщат в мъртви рогови ламели. Клетките от базалния до роговия слой търпят морфологични и биохимични промени. С помощта на електронна микроскопия е установено, че кератопоезата условно преминава през три фази:

• синтез на полипептидни вериги;
• изграждане на тонофиламенти (междинни кератинни филаменти);
• образуване на тонофибрили (кондензиране на тонофиламентите).

Кератините са фибриларни протеини. Те са два вида меки кератини, намиращи се в епидермиса, и твърди кератини – в космите и ноктите.

Потоотделяне

Потоотделянето се осъществява от потните жлези. Техният секрет се нарича пот (sudor, hidros). Анатомично потните жлези се делят на големи и малки. Малките потни жлези са локализирани по цялото тяло с изключение на устните, тъпанчето, главичката на пениса и малките срамни устни. Големите потни жлези са разположени в дермата. Броят им е най-голям в гениталната и аналната областта, ареолите на млечните жлези и подмишничните ямки.

Потоотделянето е важен терморегулаторен механизъм. Потните жлези функционират непрекъснато и служат като проводник на топлина. Отделената пот е хипотоничен разтвор на натриеви, калиеви, хлорни, железни, медни и цинкови йони, на витамини, въглехидрати, аминокиселини и други. Потоотделянето се регулира от вегетативната нервна система и хипоталамуса. То се активира от ацетилхолин, адреналин и пилокарпин.

Себум

С названието себум се означава секретът отделян от мастните жлези, локализирани в дермата на кожата. Себумът е съставен от триглицериди, восъчни естери, сквален, холестеролови стери и холестерол. Основната му функция е да омекотява кожата. При липса на себум кожата е суха, опъната и леко напукана. Секрецията на мастните жлези е под хормоналния контрол на андрогените (тестостепон, епиандростерон) и антиандрогените (ципростерон). Някои медикаменти (барбитурати и депресанти на ЦНС) също повлияват мастната секреция.

Вискоеластичност на кожата

Кожата се характеризира с еластичност, здравина и други разнообразни свойства. Освен значителна здравина, тя притежава и значителна разтегливост. С термина вискоеластичност се означават състоянието на изпълване с течност на кожата, нейното физическо напрежение, еластичност, съпротивление при механично дразнене и тургор. Тези свойства са комплексна проява на функциите на фибриларната мрежа и гелообразната среда. Вискоеластичните свойства на кожата зависят от пола, възрастта, хормоналното състояние, от хидратацията и от други фактори.