Начало Медицинска енциклопедия Физиология Физиология и функции на кожата Физиология на кожата

Физиология на кожата

Физиология на кожата - изображение

В раздела „Физиология на кожата“ се разглеждат физиологичните процеси, за които са отговорни клетките и тъканите на кожата. Те са свързани както с устройството на кожата, така и с нейните функции. Основните физиологични процеси са:

  • образуване на меланин (меланогенеза);
  • образуване на кератин (кератопоеза, кератинизация);
  • потоотделяне;
  • образуване на себум;
  • вискоеластичност на кожата.

Меланогенеза

Меланогенезата представлява сложен биохимичен процес, по време на който от аминокиселината тирозин се образува меланин. Меланинът е един от най-важните пигменти, на който се дължи цвета на кожата. Освен на него различните нюанси в цвета се дължат на екзогенния каротин, придаващ жълт цвят, и на окисления и редуциран хемоглобин в дермата.

Синтезата на меланин протича в меланоцитите, локализирани в епидермиса, в специални образувания, наречени меланозоми. Меланогенезата се осъществява в четири етапа:

меланогенеза

  • образуване и доставяне в зоната на Голджи на тирозиназа и на другите ензими, участващи в процеса;
  • синтез на протеиновия матрикс на меланозомите;
  • синтезиране и отлагане на меланина в меланозомите;
  • прехвърляне на меланозомите в околните клетки – извършва се по два начина цитокриния и цитофагоцитоза.

Образуваният в кожата меланин е два типа:

  • еумеланин – той е с червен цвят и е неразтворим във всички разтворители;
  • феомеланин – той е с жълто-оранжев цвят и е разтворим в основи.

Меланогенезата се регулира от генетични, хормонални, физични и химични фактори. Хормоните, които оказват влияние върху този процес, са меланостимулиращ хормон, естрогени, тестостерон, мелатонин, хормони на надбъбречните жлези. От физичните фактори най-голямо значение имат ултравиолетовите лъчи, който стимулират меланогенезата. Меланинът има важна функция в кожата – той предпазва подлежащите тъкани от остро и хронично увреждане от ултравиолетовата радиация и участва в регулацията на биосинтезата на витамин D.

Кератопоеза

кератиноцитКератопоеза се нарича процесът на образуване на нормален рогов слой. Той е известен още под названието кератинизация. По време на този процес живите епидермални клетки се превръщат в мъртви рогови ламели. Клетките от базалния до роговия слой търпят морфологични и биохимични промени. С помощта на електронна микроскопия е установено, че кератопоезата условно преминава през три фази:

  • синтез на полипептидни вериги;
  • изграждане на тонофиламенти (междинни кератинни филаменти);
  • образуване на тонофибрили (кондензиране на тонофиламентите).

Кератините са фибриларни протеини. Те са два вида меки кератини, намиращи се в епидермиса, и твърди кератини – в космите и ноктите.

Потоотделяне

потна жлезаПотоотделянето се осъществява от потните жлези. Техният секрет се нарича пот (sudor, hidros). Анатомично потните жлези се делят на големи и малки. Малките потни жлези са локализирани по цялото тяло с изключение на устните, тъпанчето, главичката на пениса и малките срамни устни. Големите потни жлези са разположени в дермата. Броят им е най-голям в гениталната и аналната областта, ареолите на млечните жлези и подмишничните ямки.

Потоотделянето е важен терморегулаторен механизъм. Потните жлези функционират непрекъснато и служат като проводник на топлина. Отделената пот е хипотоничен разтвор на натриеви, калиеви, хлорни, железни, медни и цинкови йони, на витамини, въглехидрати, аминокиселини и други. Потоотделянето се регулира от вегетативната нервна система и хипоталамуса. То се активира от ацетилхолин, адреналин и пилокарпин.

Себум

кожаС названието себум се означава секретът отделян от мастните жлези, локализирани в дермата на кожата. Себумът е съставен от триглицериди, восъчни естери, сквален, холестеролови стери и холестерол. Основната му функция е да омекотява кожата. При липса на себум кожата е суха, опъната и леко напукана. Секрецията на мастните жлези е под хормоналния контрол на андрогените (тестостепон, епиандростерон) и антиандрогените (ципростерон). Някои медикаменти (барбитурати и депресанти на ЦНС) също повлияват мастната секреция.

Вискоеластичност на кожата

Кожата се характеризира с еластичност, здравина и други разнообразни свойства. Освен значителна здравина, тя притежава и значителна разтегливост. С термина вискоеластичност се означават състоянието на изпълване с течност на кожата, нейното физическо напрежение, еластичност, съпротивление при механично дразнене и тургор. Тези свойства са комплексна проява на функциите на фибриларната мрежа и гелообразната среда. Вискоеластичните свойства на кожата зависят от пола, възрастта, хормоналното състояние, от хидратацията и от други фактори.

3.8, 4 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3699939/

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/004938489500132B

https://www.sweathelp.org/about-hyperhidrosis/physiology-of-normal-sweating.html

Л. Витанова, Р. Гърчев; „Физиология на човека”; издателство АРСО

Arthur C. Guyton, M.D., John E. Hall, Ph.D.; „Text book of Medical Physiology“

ПОДРАЗДЕЛИ НА Физиология на кожата

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияАнатомияФизиологияЛеченияХранене при...ЛюбопитноПатологияИсторияЛайфстайлЗдравни съветиИзследванияНовиниМикробиологияСпортСнимкиБотаникаСпециалистиАлт. медицинаНормативни актовеВидеоКлинични пътекиЗаведенияПроизводители