Себум

С термина себум се означава секретът, който произвеждат мастните жлези, разположени в дермата на кожата. Всъщност произвеждането на този секрет представлява процес на образуване на липиди, който се осъществява от себоцитите в мастните жлези и от кератиноцитите в епидермиса. Двата типа липиди се различават в химично отношение и вероятно изпълняват различна функция. По този начин съотношението между образувания сквален и холестерол в липидите по повърхността на кожата показва съотношението на образувания себум в мастните жлези и образуваните липиди в кератиноцитите. В участъци, където има малък брой мастни жлези повърхностните липиди съдържат много холестерол, докато в себорейните участъци, съдържанието на сквален е високо.

Количеството на липидите по повърхността на кожата зависи от броя, големината и скоростта на секрецията на мастните жлези, от възрастта и пола, от дебелината на роговия слой, от влажността и други. Липидите на кожната повърхност (тоест себумът) включват:

• триглицериди 57%;
• восъчни естери 26%;
• сквален 12%;
• холестеролови естери 3%;
• холестерол 1,5%.

Голяма част от свободните мастни киселини в повърхностните липиди произхождат от бактериална хидролиза.

Липидите омекотяват кожата. Без наличието на себум, кожата остава суха, опъната и леко се напуква. Ненаситените мастни киселини имат бактериостатично и фунгистатично действие.

Регулацията на мастната секреция е под хормонален контрол. Андрогените тестостерон и дихидротестостерон у мъжете и епиандростерон у жените стимулират мастната секреция. Антиандрогените - ципростерон, ципростерон ацетат и други потискат себумната секреция. Някои медикаменти като анаболните лекарства, барбитуратите и депресантите на ЦНС засилват мастната секреция. Покачването на околната температура и влажността улесняват излива на себум.