Балсамова топола

Балсамова топола (Populus balsamifera) представлява северен дървесен вид от семейство Salicaceae (Върбови). Дървото е известно със силния си, сладък аромат, който се излъчва от лепкавите му, смолисти пъпки. Миризмата е сравнявана с тази на балсамовата ела. Двудомно растение - трябва да се отглеждат както мъжки, така и женски форми. Хибридизира свободно с други членове на този род.

Устройство на балсамова топола

Изображение: Matt Lavin from Bozeman, Montana, USA, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Широколистно, листопадно, бързорастящо дърво с височина от 25-40 м, с прав ствол. Кората е червеникавосива, набраздена. Листата са редуващи се, прости, обикновено заоблената дръжка е дълга 1,5-5 см, а острието е дълго 2,5-6 см и широко 3-5 см, тясно яйцевидно до яйцевидно, основата е заоблена, клиновидна или слабо сърцевидна, а върхът е тъп или остър. Горната повърхност е тъмнозелена, а ръбът е фино назъбен (с много малки заоблени зъби), долната повърхност е светлосива и може да има червеникаво-оранжеви смолни петна. Цветовете са в реси с дълги дръжки, женските реси са с дължина 10-12 см, а мъжките 7-10 см. Памукообразните семена са в яйцевидни капсули в реси с дължина 15 см.

Разпространение на балсамова топола

Балсамовите тополи имат местен ареал, който включва северните части на Северна Америка и Далечния изток на Русия. В Русия са регистрирани като местни в Световната географска схема за записване на разпространението на растенията - основна регистрационна единица на Магаданска област, включително Чукотски автономен окръг. Не може да расте на сянка. Предпочита влажна почва.

В Аляска и Канада ареалът им образува непрекъснат пояс от Аляска през Канада до Нюфаундленд. Големи части от този пояс се срещат в Юкон и Северозападните територии в далечния север, с ръб, простиращ се в западен Нунавут. В Западна Канада ареалът е широко разпространен в Алберта, Саскачеван и Манитоба, като се простира само в източните и северните части на Британска Колумбия. На изток растат в почти цял Онтарио, южната половина на Квебек, южен Лабрадор и всички Приморски провинции и Нюфаундленд.

Части от непрекъснатия ареал на балсамовата топола се простират на юг в Америка. Расте в северната половина на Минесота, северната част на Уисконсин, почти целия Мичиган, части от северната част на щата Ню Йорк, Върмонт, северната част на Ню Хемпшир и по-голямата част от Мейн. В западната част на САЩ расте и в изолирани райони на Монтана, Дакота, Уайоминг и Колорадо. В Средния Запад се среща още в Айова, Илинойс, Индиана, Кентъки и Охайо. На изток се срещат групи от дървета, местни за растителността, в Масачузетс, Кънектикът, Пенсилвания и Западна Вирджиния. Смята се, че дърветата, растящи в Мериленд, са интродуцирани.

Изображение: The Cosmonaut, CC BY-SA 2.5 CA, via Wikimedia Commons

Балсамовата топола е най-северната северноамериканска твърда дървесина, която расте трансконтинентално в бореални и планински райони и заливни низини и достига най-доброто си развитие в заливните низини. Това е издръжливо, бързорастящо дърво, което обикновено е краткотрайно, но са открити и дървета на възраст до 200 години.

За своето развитие предпочита дълбоки влажни песъчливи почви на речни долини, брегове на потоци, граници на езера и блата. Лесно отглеждано растение, вирее добре в тежка, студена и влажна почва, въпреки че предпочита дълбока, богата, добре дренирана околоводна почва, като расте най-добре в южната и източната част на Великобритания. Растежът е много по-слаб на влажни почви, на бедни, киселинни почви и на тънки, сухи почви. Не вирее добре на открити планински места. Не обича сянката.

Това е пионерски вид, нахлуващ в разчистени земи, стари полета и др., но неспособен да толерира конкуренцията за сянка и в крайна сметка бива изместен от други дървета.

През пролетта и началото на лятото пъпките и младите листа имат силен аромат на балсам.

Тополите имат много обширни и агресивни коренови системи, които могат да нахлуят и да повредят дренажните системи. Особено когато се отглеждат върху глинести почви, те не трябва да се засаждат на разстояние по-малко от 12 метра от сгради, тъй като кореновата система може да повреди основите на сградата, като изсуши почвата.

Използваема част на балсамова топола

Изображение: peganum from Small Dole, England, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Балсамовата топола се среща във високия бореален пояс и се отличава от роднините си по дългите си, сравнително тесни листа, които понякога носят оранжева смола от долната си страна. Пъпките отделят същата смола, от която дървото получава общото си име, тъй като е източник на „балсам от Галаад“, традиционно използван като мехлем за облекчаване на неразположения в гърдите. Тази смола е запалима, така че клонките са полезни за палене на лагерни огньове.

Пъпките, които са много лепкави, се събират през пролетта, преди да се отворят, и обикновено се варят. Те могат да бъдат замразени или изсушени за бъдеща употреба. Изсушените, неотворени листни пъпки се използват за приготвяне на лекарства.

С медицинска цел се прилага и вътрешната кора на дървото. Тя се събира през пролетта и се суши, смила на прах и след това се използва и като сгъстител в супи и подобни ястия, или се добавя към зърнени храни при приготвяне на хляб.

Бобрите използват клонките й за изграждане на своите къщички. С кафяви и сиви ивици, дървесината е ценна за дърворезба и други подобни приложения.

Химичен състав на балсамова топола

Всеки, който някога е влизал в тополова горичка през пролетта по време на разтваряне на пъпките, е впечатлен от аромата във въздуха. Този аромат идва от летливите съединения в пъпките и други части на дървото. Тези съединения са идентифицирани и може да имат полезни биологични и естетически свойства.

Лечебни свойства и приложение на балсамова топола

Клоните, носещи смолистите пъпки, понякога се понасят на земята от пролетни бури, като в този момент много билкари ги събират, за да правят лекарства от тях. Тези лепкави пролетни пъпки са високо ценена съставка в лечебни мехлеми и други билкови препарати както от коренното население на Северна Америка, така и в европейските билкарски традиции.

Различни екстракти от зимните пъпки на тополата са били признати от местните народи за притежаващи терапевтична стойност. Например, мехлем или унгвент, приготвен чрез нагряване на зимните пъпки в масло, е бил използван като отхрачващо средство.

Свойства на балсамова топола

• болкоуспокояващо;
• противовъзпалително;
• противоскорбутно;
• антисептично;
• отхрачващо;
• диуретично;
• антипиретично;
• стимулиращо;
• тонизиращо.

Изображение: Matt Lavin from Bozeman, Montana, USA, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Балсамовата топола има дълга история на медицинска употреба. Била е ценена от няколко местни северноамерикански индиански племена, които са я използвали за лечение на различни оплаквания, но особено за лечение на кожни проблеми и белодробни заболявания. В съвременното билкарство се цени като отхрачващо и антисептично средство. Листните пъпки са антискорбутно, антисептично, диуретично, отхрачващо, стимулиращо и тонизирущо средство. Те са покрити със смолист сок, който има силен терпентинов мирис и горчив вкус. Варят се, за да се отдели смолата, която се разтваря в алкохол. Пиенето на чай от пъпките облекчава симптомите на настинка. Смолата, която се събира по стените на тенджера, може да се използва при порязвания. Смолата е народно лекарство, използвано като мехлем и промивка за рани, както и при ревматизъм. Приготвя се като чай и се използва като бани при навяхвания, възпаления, мускулни болки и др. Вътрешно чаят се приема за лечение на белодробни заболявания и кашлица. Пъпките могат да се поставят и в гореща вода и да се използват като инхалант за облекчаване на запушени носни проходи. Лепкавите пъпки могат да се прилагат върху рани, за да се подпомогне заздравяването им.

Кората е тонизираща. Използва се предимно за лечение на ревматизъм и треска, както и за облекчаване на болката от менструални спазми. Чай, приготвен от вътрешната част на кората, се използва за промиване на очите и за лечение на скорбут. Преди много време хората са изгаряли кората на тополата и след това са смесвали пепелта с кучешка храна. Това е помагало за контрол на вътрешните паразити при животните и е поддържало козината на кучетата в добро състояние.

Билката се прилага още върху синини, пъпки, външни хемороиди, измръзване и слънчево изгаряне.

Листата на балсамовата топола се дъвчат и прилагат върху ужилвания и ухапвания от насекоми.

In vitro изследвания показват, че балсамовата топола силно инхибира адипогенезата в 3T3-L1 адипоцитите, което предполага потенциална антизатлъстяваща активност. От нея е изолиран саликортин, отговорен за активността й. В лабораторни условия е доказано, че саликортинът ефективно намалява теглото на опитните модели, подложени предварително на затлъстяване. Нивата на гликемия, инсулинемия, лептин и адипонектин също са подобрени. Резултатите потвърждават валидността на саликортина като алтернативна и допълваща терапия при затлъстяване и диабет.

Други употреби на балсамова топола

Дървесина на Populus balsamifera се използва за добиване на целулоза и в строителството. Тя е мека, лека, по-скоро с вълнеста текстура, без мирис или вкус, с ниска запалимост, не е издръжлива, много устойчива на абразия. Използва се за дърворезба поради отчетливите кафяви и сиви ивици, за изработка на кутии, маси, щайги, дървени инструменти или техни елементи, като гориво, отделя приятна миризма при горене и др.

Смолистият сок (или балсамът на дървото) идва от пъпките му и понякога се използва от пчелите като дезинфектант за кошери.

Изображение: Ryan Hodnett, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Много видове животни използват клонките на Populus balsamifera за храна. Листата на дървото служат като храна за гъсеници на различни лепидоптери.

От балсамова топола може да се произведе вафлена плоча с отлични механични качества; необходими са обаче специални процедури за ефективно вафлиране на дървесината. В северните райони балсамовата топола се използва за конструкционен дървен материал и фрезовани дървени трупи за къщи, когато други видове не са налични.

Хибридите на балсамова топола имат потенциал за различни приложения. Populus balsamifera x R deltoides (Populus x jackii) се използват като ветрозащитни и подслонни дървени насаждения в северния равнинен район. Други хибриди на балсамова топола се тестват в краткосрочни, интензивни културни насаждения. Когато се култивират, напояват и наторяват правилно, тези хибриди дават около три или четири пъти повече биомаса от местната трепетлика в Северен Уисконсин. Получената дървесна маса е с приемливо качество. Листата и малкият дървесен компонент могат да се превърнат в добавка за храна на животни.

Балсамовата топола и нейните хибриди се използват или имат потенциална стойност в градското горско стопанство и проекти за стабилизиране на почвата, особено в северната част на ареала и в равнинните райони на Западна Канада, където броят на местните видове, достъпни за тези цели, е ограничен. В градски условия обаче балсамовата топола има няколко нежелани черти. Клоните на по-старите дървета са склонни да бъдат крехки, женските дървета произвеждат големи количества остатъци от отпадналите реси, а сравнително бързото извиване на корените може да доведе до нежелана колонизация на тревни площи, тротоари и пътища.

През последните години кората се събира и издълбава във фигурки, които се продават в магазините за подаръци.

Екстракт от леторастите може да се използва като хормон за вкореняване на всички видове резници. Той се извлича чрез накисване на нарязаните леторасти в студена вода за един ден. Смолата, получена от пъпките, е била използвана от различни местни северноамерикански индиански племена за хидроизолация на шевовете на техните канута и като репелент против насекоми. Кората е била изгаряна, за да отблъсне комари. Пионерски вид е, способен да нахлуе в разчистена земя и да проправи пътя за други горски дървета. Не е много устойчив на сянка и затова в крайна сметка е изместен от други дървета.

Може да се използва като парково декоративно дърво. Пчелите използват смолата от пъпките, за да запечатат пукнатини в кошерите си.

Внимание!

При локално приложение билката може да причини алергична реакция. Не използвайте тополата, ако сте алергични към аспирин или подобни лекарства, продукт от пчелен мед, наречен прополис, или перуански балсам.

Да не се използва по време на бременност и кърмене.

Заглавно изображение: Laval University , CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons