Лопен

Лопен (Verbascum phlomoides) представлява двугодишно мъхесто-влакнесто растение. Нарича се още овча опашка, богородична хурка.

Устройство на лопен

През първата година от своето развитие билката образува розетка от листа, а през втората - покрито с власинки, право стъбло, със заострени, сиво-зелени, власинкови листа. Базалната розетка е с големина до 60 см в диаметър. Достига височина до 1,2 метра. Коренът е дълбок. Произвежда големи, дълги, плътно запълнени жълти съцветия. Цветовете са разположени на върха на стъблото в клас с форма на пирамида. Чашката и венчето са петделни. Тичинките са пет, срастнали за венчето. Плодът е многосеменна кутийка.

Цъфти от юни до септември месец, а семената узряват от август до октомври. Видът е хермафродит (има както мъжки, така и женски плодни органи) и се опрашва от насекоми.

Разпространение на лопен

Лопенът расте в Европа и Азия. Вирее в тревисти, песъчливи места, из храсталаци, край ливади и ниви. Не може да се развива на сянка. Расте както на суха, така и на влажна почва.

Използваема част на лопен

Използват се  цветовете, които се берат сутрин, преди изгрев слънце през месеците юли-август. Растението, прибирано по време на цъфтеж, трябва да се изсушава бързо и внимателно или ще загуби лечебните си качества.

Химичен състав на лопен

Изолирани от билката вещества са

• сапонини;
• етерично масло;
• горчиви вещества;
• мастни киселини;
• кумарини;
• флавоноиди;
• полизахариди;
• мастни киселини;
• фенолни киселини;
• глюкозиди и др.

От цветята на този вид лопен са извлечени иридоиден естерен гликозид, ацилиран с р-кумаринова киселина, заедно с естери на кафеената киселина, вербаскоцид и форзитозид B. В растението са установени още форситозид В, фенилетаноиден тригликозид, ацилиран с кафеева киселина. Корените и семената на лопена съдържат сапотоксин, наречен ротенон. Билката може да съдържа още слуз, смола, сапонини, летливо масло, флавоноиди (хесперидин, вербаскозид), гликозиди (аукубин), производни на кафеената киселина (кафеева, ферулова, протокатехунова и вербаскозидна), стероли и танини. Също така е получен сапонин идентифициран като десрманозил-вербаскосапонин.

Някои източници твърдят, че лопенът съдържа кумарини, но това не се подкрепя от наличните в момента клинични данни.

Лечебни свойства и приложение на лопен

Традиционната лекарствена употреба на лопеновите цветя се свързва с катар на горните дихателни пътища, кашлица и настинка, астма, спазматични кашлици и други заболявания на дихателната система. Счита се, че техните фенолни съставки са отговорни за противовъзпалителната и антимикробната активност на билката. Тя е известна с диуретичните си, аналгетични, отхрачващи и антисептични свойства. Въпреки че са докладвани сравнително малко фармакологични проучвания върху билкови препарати от лопен, фармакологичната активност на някои съставки, по-специално иридоидния аукубин и фенилетаноидния гликозид вербаскозид (ацеозид), са били широко проучени.

Свойства на билката

• противовъзпалително;
• отхрачващо;
• омекчаващо действие.

Ефикасността на лопена като леко отхрачващо, успокояващо и омекотяващо вещество се дължи на наличието на сапонини и лепкави вещества, като се има предвид, че неговата противовъзпалителна, антимикробна и диуретична активност е свързана с фенолните съединения, флавоноидите и фенилетоноидите в него.

Намира приложение при

• бронхопневмонии;
• бронхити;
• катари на горните дихателни пътища;
• ларингити и др.

Използва се още при хемороиди, бавно заздравяващи рани, язва.

Семената се употребяват като противопаразитно средтсво срещу тении в организма. Те вероятно съдържат сапонини и затова трябва да се използват с повишено внимание. Цветовете и листата на лопена действат антисептично, стягащо, обезболяващо, омекотяващо, отхрачващо. Инфузията от тях се използва вътрешно за лечение на различни респираторни заболявания (както вече бе споменато - кашлица, бронхит, астма, дразнене на гърлото). Инфузия от пресни или сухи цветя в зехтин се използва за лечение на болки в ушите, рани, циреи и др.

Начин на употреба

• запарка - 1 супена лъжица нарязана билка се залива с 400 мл. вода. Престоява около 20 минути и се пие по 1 кафена чашка три пъти дневно.

Растенията от рода Verbascum (Scrophulariaceae) са богати на биологично активни съединения, широко се използват в народната медицина и хомеопатичната практика на много страни и са интересни като фармакологични материали. В частност, диви V. phlomoides в Грузия се използват за много болести, така че химическият му състав е добре проучен. Въздушните части на V. phlomoides заедно с цветните глави (500 г сушен материал на въздух) се екстрахират с метанол (50%) на водна баня при 60 ° С. Екстрактите се събират, филтруват се и се дестилират под вакуум. Водният остатък се изпарява и се обработва с петролев етер за отстраняване на баластни материали. Полученият воден концентрат се филтрува. Последва специална обработка на същия, за да се включи като билков медикамент при необходимост.