Змийски лапад, Петнист змиярник, Змийска хурка, Змиярник, Зайчи лапад, Змийско грозде

Змийски лапад, Петнист змиярник (Arum maculatum) представлява многогдишно тревисто растение, принадлежащо към семейство Змиярникови (Araceae). Нарича се още змийска хурка, змиярник, зайчи лапад, змийско грозде. Съдържа горчив, понякога отровен сок. Плодовете му са особено токсични. В Англия, където е често срещан в горите и живи плетове, той е известен още като вълчар.

Интересно за змиярника

Растението е известно с необичайната си стратегия за опрашване. То привлича мухи с миризмата си. Тази миризма се генерира в ранните вечери заедно със значителна топлина, която спомага за изхвърляне на миришещите химикали. Мухите, които посещават растението, влизат във флоралния капан на сферата през зона от четинки и след това попадат в гладкостенна флорална камера, от която бягството е невъзможно. Провирайки се върху питателен стигматичен секрет, произведен от женските цветя в основата на спадикса, хванатите мухи извършват кръстосано опрашване, ако преди това са посетили друго растение. През нощта женските стигми вече не функционират, а мъжките цветя, разположени много по-високо върху спадикса, отделят дъжд от прашец върху насекомите. На следващия ден, когато миризмата, топлината и храната изчезнат, поленните насекоми се оставят да избягат чрез увяхване на четинките. Обикновено избягалите мухи скоро завземат друго съцветие, което все още е в миризливо възприемчив стадий и отново настъпва кръстосано опрашване. Превъзходните механизми за синхронизация са в основата на тези събития. Метаболитният процес, генериращ топлина в съцветието, се задейства от хормон, калориген, произхождащ от мъжките цветни пъпки само при правилните условия.

Устройство на змийски лапад

Змийското грозде има яйцевидна или цилиндрична грудка (корен). Билката прораства от белезникав на цвят корен. Листата му са със стрелодивна или копиевидна форма и водят началото си направо от корена. Те са лиалво-петнистии и се появяват през пролетта (април-май), последвани от цветята, родени върху съцветие наречено спадикс, което е частично затворено в бледозелена сфера или качулка, наподобяваща лист.  Цветята са скрити от погледа, струпани в основата на спадикса. Те са дребни, еднополови, събрани в съцветие кочан. Женските са разположени в долната част, а мъжките над тях в съцветието. Между женските и мъжките цветове и над последните са разположени стерилни цветове под форма на придатъци. На върха съцветието завършва с тясно линеен жълт или виолетов израстък. Цъфти през месеците април, май, юни.

Над мъжките цветя има пръстен от власинки, образуващи капан за насекоми. Насекоми, особено Psychoda phalaenoides, се привличат към спадикса чрез неговата фекална миризма и температура до 15 ° C по-топла от температурата на околната среда.

Плодът е оранжево - червена сочна ягода. Състои се от различни по големина и брой зрънца. През есента долният пръстен на (женските цветя) съцветието образува струпване от яркочервени плодове, които остават след изсъхване на сферата и другите листа. Семената узряват от юли до август. Видът е моноезичен (отделните цветя са мъжки или женски, но и двата пола могат да бъдат намерени на едно и също растение) и се опрашва от мухи.

Изображение: wikimedia.org; Frank Vincentz, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на змийски лапад

Билката произхожда от Южна Европа и Северна Африка. Тя е широко разпространена в по-голямата част от Европа, както и в Турция и Кавказ. Змийският лапад вирее по сенчести влажни гори и храсталаци из цялата ни страна.

Като разсад растението има малки светлозелени листа, които не са лъскави като зрелите такива. На около 5 месеца листата му стават по-големи и лъскави. На 1-годишна възраст всички листа стават лъскави и започват да вехнат. На следващата година растението цъфти през лятото.

Расте в гористи местности и крайречни брегове. От време на време може да расте като плевел на частично засенчени места. Може да вирее и в пълна сянка (дълбока гора), полусянка (светла гора) или без сянка. Предпочита влажна почва.

Използваема част на змийски лапад

Използват се грудките на билката в свежо състояние. Коренът трябва да се прибира през есента или преди да се произведат листата през пролетта. Може да се съхранява свеж в изба в пясък до една година или може да бъде изсушен за по-късна употреба

Химичен състав на змийски лапад

Съдържа полизахариди, флавоноиди, скорбяла, етерично масло, сапонини, алкалоиди, кумарини и други.

Лечебни свойства и приложение на змийски лапад

Свойства на змийски лапад

• обезболяващо;
• противовъзпалително;
• епителизиращо;
• антиревматично;
• диафоретично;
• диуретично;
• отхрачващо;
• очистително;
• противопаразитно.

От корена и листата се приготвя хомеопатично лекарство. Използва се при лечението на болки в гърлото.

Змийският лапад малко се използва в билковата медицина и по принцип не се препоръчва за вътрешна употреба. Формата на цъфтящия спадикс има ясно изразена сексуална символика и растението е имало репутация на афродизиак, въпреки че няма доказателства в подкрепа на това. То трябва да се използва с повишено внимание. Прясно растение се прилага външно при лечение на ревматична болка. Течност от сварената кора (на стъблото) се използвана при лечението на диария.

Заболявания и състояния, при които се използва змийският лапад са: бронхити, фарингити, гастрити, язва на стомаха и дванадесетопръстника, чернодробни заболявания, хемороиди, пясък в бъбреците. Намира приложение и при състояния на подагра и ревматизъм, както и псориазис.

Степен на отровност на билката

Тези атрактивни червени до оранжеви плодове са изключително отровни. Те съдържат оксалати на сапонини, които имат иглени кристали, които дразнят кожата, устата, езика и гърлото и водят до подуване на гърлото, затруднено дишане, пареща болка и разстроен стомах. Въпреки това, техният остър вкус, съчетан с почти незабавното усещане за изтръпване в устата при консумация, определя това че рядко се приемат големи количества и сериозната вреда от тях е необичайна.

Изображение: Kristian Peters -- Fabelfroh 09:32, 5 July 2006 (UTC), CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Marco Schmidt[1], CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Начин на приложение

Парченца от свежа сурова грудка с големина колкото царевично зърно, се увиват в тесто и се взема 2 пъти дневно. Това се прилага при хемороиди и неврози.

Студен извлек от змийски лапад: нарязват се грудки и се киснат една вечер в студена вода в съотношение 1:100. Приема се по 1 ракиена чаша 3 пъти дневно преди ядене.

Друга употреба на змийски лапад

Кореновата грудка може да е много голяма и се използва за добив на нишесте. При зрелите екземпляри грудката може да се разполага до 400 мм под нивото на земята. В миналото грудките на растението са се използвали за храна, но днес това не се практикува.

Добитото нишесте от корена е използвано при пране за втвърдяване на дрехи. Казва се, че употребата му е много остра върху кожата, създавайки язви и мехури по ръцете на перачите, макар друг доклад да съобщава, че праховият корен дава фина и нежна козметика, която може да бъде използвана за премахване на лунички.

Arum maculatum се култивира като декоративно растение в градини с традиционна и горска сянка. Купчината от яркочервени плодове, стоящи самостоятелно без зеленина, могат да бъдат поразителен пейзажен акцент. Пъстрата структура на листата може да добави ярък акцент в по-тъмните местообитания.

Внимание!

Змийският лапад е силно отровна билка, поради което приемът й трябва да се контролира от лекар или специалист, занимаващ се с билколечение.

Всички части на растението могат да предизвикат алергични реакции при много хора и с растението трябва да се работи внимателно. Изглежда много малки гризачи намират спадикса за особено привлекателен - пример за това са намерени растения с изядена голяма част от спадикса. Той произвежда топлина, а вероятно и ароматът на узрелите цветя привличат гризачите.

Заглавно изображение: freepik.com