Ходжово лале, Императорска ведрица

Ходжово лале, Императорска ведрица (Fritillaria imperialis, Crown Imperial) представлява растение, подобно на лале, което принадлежи към семейство Кремови (Liliaceae). Съществуват три негови разновидности относно оцветяването на цветовете му - Maxima lutea, Aurora и Rubra.

В минали класификации, императорската ведрица е била едно растение. Днес се разглеждат следните нейни разновидности:

• Императорска ведрица Var. chitralensis, сега се нарича Fritillaria chitralensis;
• Императорска ведрица Var. eduardii, сега се нарича Fritillaria eduardii;
• Императорска ведрица Var. inodora, сега се нарича Fritillaria eduardii Var. inodora;
• Императорска ведрица Var. inodora-purpurea, сега се нарича Fritillaria eduardii Var. eduardii.

Устройство на ходжово лале

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Императорската ведрица достига височина от около 60-100 см. Тя е луковично растение, чието засаждане се извършва през есенните месеци. Расте обикновено под формата на туфи или по единично. Има лъскави зелени листа, които освен концентрирани в основата му се разполагат и през определени интервали по цветоносното стъбло.

Образува големи красиви, подобни на камбанки цветове обагрени в жълто, оранжево или червено. Те прорастват под формата на венец (корона) на здравото и високо стъбло. Хермафродитни са. Цветоносният ствол завършва с кичур малки листенца. Цъфтежът се наблюдава рано на пролет. Чак на третата година от засаждането си ходжовото лале развива цветове.

Дивите представители на императорската ведрица цъфтят обикновено в оранжево-червени багри. Култивираните носят гореспоменатите цветове. Цялото растение има неприятна миризма, като това често се използва за отблъскване на вредни гризачи и насекоми по съседни на него насаждения. Миризмата на самите цветове се определя като смесица между мирис на мокра кожа и чесън.

Разпространение на ходжово лале

Императорската ведрица произхожда от Турция, Иран, Западните Хималаи, Ирак и Афганистан, Кюрдистан, Пакистан, Кашмир. Вирее при надморска восочина от 3000 метра. Също така е широко отглеждана като декоративно растение и натурализирана в Австрия, Сицилия и Вашингтон.

Използваема част на ходжово лале

Цялото растение се използва с декоративна цел във флоралното оформление на градини и паркове, а с медицинска цел се употребява луковицата му.

Химичен състав на императорска ведрица

Изображение: Inancduman, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Свежото растение съдържа токсични алкалоиди наречени империалини (imperialine). Едни от тях са фритимин, сипеимин, пеимин, империалин. Луковиците на ходжовото лале са отровни, отново поради съдържанието на алкалоиди, макар и в ниски концентрации.

Империалините са изолира за пръв път през 1888 година от луковици на растението с помощта на хлороформ. Те заедно със солите си са силно горчиви и са сърдечни отрови. Основното им свойство е противокашлично.

Фритиминът притежава отхрачващ ефект, но в различна степен. Сипеиминът има спазмолитично действие. Фритиминът и империалинът могат да понижат кръвното налягане. Пиеминът пък може да увеличи напрежението в матката. Други алкалоиди в растението действат противоязвено.

Лечебни свойства и приложение на императорска ведрица

Изображение: Kor!An (Андрей Корзун), CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Императорската ведрица се отглежда за своите големи и ефектни, звънчевидни пролетни цветове. Растежът й е бърз, като в началото на лятото растението умира. В цветната градина изключително много привлича внимание с размера и формата си. Често използвано е от градинарите за оформяне на пролетната цветна градина, алеите и цветните бордюри. Като растение с видна височина, много добре очертава красива и контрастна линия из между другите цветни растения.

Ходжовото лале обича плодородна и добре дренирана почва, както и слънчевите лъчи. Понася засушаване. На есен луковиците му се засаждат на дълбочина от 20 до 30 см, за да се предпазят от измръзване през зимата.

Свойства на императорската ведрица

• диуретично;
• успокояващо;
• лактогонно;
• противовъзпалително;
• отхрачващо;
• сърдечна отрова.

Ходжовото лале в китайската народна медицина

Като едно от скъпоценните китайски лекарства, луковиците на лалето са известни с тяхната  забележителна ефикасност при изхвърляне на събралите се секрети в белия дроб. Всъщност историята на използването на тази билка в китайската билкова медицина датира от времето на Източната династия Хан (25-220). След прибиране на реколтата от луковици, те се почистват от влакнестите структури, кората и пясъка, след което се сушат на слънце или при ниска температура.

В традиционната китайска медицина, билката се използва главно като отхрачващо, противокашлично, овлажняващо белите дробове и премахващо отоците природно средство. Прилага се основно при суха кашлица, дразнеща кашлица, кръвохрачене, възпаление на белите дробове, туберкулоза, при стягане в гърдите и сърдечната област, белодробен абсцес, фарингит, остър мастит, остър бронхит, кашлица в резултата на простуда.

Изображение: me..., Public domain, via Wikimedia Commons

Билката може да се приема под формата на отвара, прах или включена в съответните билкови медикаменти. Едни от китайските билкови формули, които я съдържат са: San She Dan Chuan Bei Mu Ye и Chuan Bei Pi Pa Lu, Si Shun Tang, Bei Mu Tang, Er Mu San, Xiao Luo Wan. Всяка от представените формули съдържа съответно и други билки, като е предвидена за употреба при точно определено състояние. Тези билкови лекарства са не евтини, поради трудоемкостта на отглеждането и събирането на билките, необходими за производството им. Оскъпяват се и от постоянната необходимост от употреба на отхрачващи и откашлящи средства.

Chuan Bei Mu е предназначено най-вече за кашлица при децата, особено при хроничен бронхит. Тази формула е толкова безопасна и лека по характер, че е идеален избор за крехките деца, които страдат от хронична кашлица. Не трябва да се използва, когато децата са настинали.

Императорската ведрица в кулинарията

Както вече бе споменато луковиците на този вид лале са отровни в по-малка или в по-голяма степен. Въпреки това някои народи ги консумират варени, но в ограничени количества. От тях може също да се добива нишесте.

Луковиците имат неприятна миризма, описана като тази, излъчваща се от лисица, и са силно парливи. Дори и медът от цветята се смята за средство за повръщане.

Внимание!

Като природен лек, ходжовото лале не трябва да се използва при кашлица, която е свързана с отделянето на пенлив бял секрет, или такава проявяваща се с прекомерно отхрачване и подуване на лицето. Билката не трябва да се използва и в съчетание с билки от род Aconitum (самакитка).

Заглавно изображение: Fatih YILMAZ, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons