Ведрица, Кандилка, Кошнички

Ведрица (Аquilegia vulgaris) е многогодишно растение, което е представител на семейство Лютикови (Ranunculaceae).

Устройство на ведрица

Изображение: Bernd Haynold, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Височината достига от 40 от 60 сантиметра. Коренът е  къс многоглавест със слабо разклонени стебла, с тройно перести листа. Листчетата - закръглени, с тъпи дялове, а някои, обикновено по-горните, по-дребни с остри дялове. Цветовете са сини или розови, едри, единични или по няколко към върха на стеблото. Петолистна чашка и пет венчелистчета, всяко с по една шпора, извита на върха си. Тичинките са много, плодовете обикновено са пет на брой.

Разпространение на ведрица

Вирее на сенчести места. В България ведрицата се среща само със синкаво-виолетови цветове в Рила и Пирин. Цъфти в края на пролетта и през лятото.

Използваема част на ведрица

Използва се цялото растение, включително корените и семената. Събира се по време на цъфтежа. Използва се в прясно състояние и изсушено.

Химичен състав на ведрица

Ведрицата притежава богат химичен състав. Високо е съдържанието на монотерпени - алфа-пинен, лимонен, гама-тритерепен, гераниол, 3-боманон, бета-дамасценон, 2,5-борнадион. Други съединения са: алфа-копаен, бета-лонгипинен, алфа-бергамотен и неролидол.

Лечебни свойства и приложение на ведрица

Изображение: Josep Gesti, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

В традиционното билколечение ведрицата е смятана за свещен дар от богинята Венера. В миналото семената от тази билка са били прилагани в комбинация с вино с цел ускоряване процеса на раждане. Местните американци използвали малки количества от концентрираните токсини в корените и семената на билката за лечение на язви. Тъй като семената имат висока концентрация на токсини, те са се втривали в косата, с цел профилактика срещу паразити. Коренът на ведрицата е бил широко използван за лечение на диария. В съвременната билкова медицина ведрицата се използва предимно заради стягащия си и диуретичен ефект.

Заради привлекателните си цветове през 19-ти век билката е била едно най-разпространените декоративни градински растения, особено в манастирите.

Лечебни свойства на ведрица

• противовъзпалително;
• диуретично;
• стягащо;
• антибактериално;
• седативно;
• отхрачващо;
• регулира хормоналния баланс.

Заболявания и състояния, при които се употребява ведрица

• инфекции на пикочните пътища;
• бъбречна калкулоза;
• жълтеница;
• възпаление на черния дроб;
• безсъние;
• язви;
• коклюш;
• воднянка;
• белодробни абсцеси;
• кръвохрачене;
• циреи;
• колпит;
• нарушения в менструалния цикъл.

Изображение: Danyil Solovchuk, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Начин на употреба

• запарка - една супена лъжица ситно нарязана билка и я заливаме с 2 чаени чаши вряща вода. След като изстине, запарката се прецежда. Даваме на болния по една супена лъжица 3 пъти дневно;
• сок от прясна билка - по 10-15 капки два пъти на ден.

Внимание!

В големи количества растението е отровно! След приемане на сок от няколко стръка настъпва унесеност, разширение на зениците, цианоза, диария, отпадналост.

Заглавно изображение: Bernard DUPONT from FRANCE, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons