Мексикански мак, Мексикански бодлив мак

Мексикански мак, Мексикански бодлив мак (Argemone mexicana) представлява тревисто растение, което се класифицира към семейство Макови (Papaveraceae). Известен е и с имената цъфтящ трън, кардо и кардосанто. Растението отделя ярко жълт сок. То е отровно за пасящите животни и рядко се яде от тях, но е било използвано като лекарство от много народи, включително тези в родния му район на разпространение.

Устройство на мексикански мак

Изображение: Manjit Singh, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката достига височина до 1,5 м. Има леко разклонен главест корен. Стъблото й е изправено, разклонено, обикновено бодливо, бледосинкаво-зелено, като при отрязване отделя неприятно миришещ жълт сок. Развива бледозелени бодливи листа с изразена бяла листна вена; не са прикрепени към стъблото с дръжки. Обвиват стъблото, дълги са до 15 см, с дълбоко назъбени листни ръбове. Сиво-белите вени на листата се открояват на фона на синьо-зелената листна повърхност. Цветовете на мексиканския мак са ярко жълти, с диаметър 2,5-5 см, поединично разположени по върховете на клоните. Плодът му представлява типичната капсула за маковете, съдържаща малки тъмни семена. Капсулата е бодлива продълговата или яйцевидна. При разрязване отделя жълт сок. Семената са многобройни, почти сферични, покрити с фина мрежа от жилки, кафяво черни и около 1 мм в диаметър.

A. mexicana forma leiocarpa е форма на мексиканския мак, открита в Западна Африка, която има малко или няма бодли по стъблото, листата и капсулата.

Разпространение на мексикански мак

Билката е открита в Мексико и е широко натурализирана в много части на света. Вирее и в България. Изключително издръжливо растение е, толерантно към суша и бедна почва, като често е единственото покритие на нови пътни ръбове. То лесно колонизира наскоро нарушена почва. Силно инвазивен вид е. Неговият уникален метод на възпроизвеждане - единствено чрез семена - представлява значително предизвикателство за усилията за ограничаването му. Семената могат да останат латентни за продължителни периоди, като по този начин затрудняват контрола му. Разпръскването на семената става чрез различни механизми, включително земеделско оборудване, вода, превозни средства, животински кожи, сено и различни зърна.

Argemone mexicana е натурализиран в тропиците и субтропиците като земеделски плевел. Въведен, натурализиран или инвазивен е в Източна Африка. Инвазивен вид е в части от Кения, Уганда и Танзания. Разпространен е в целия регион, особено по угарите. Има склонност да расте край пътища, в угари и обработваеми земи, брегове на реки, нарушени зони и в заливни низини, открити пусти места, в ниви като плевел и покрай железопътни линии; предимно близо до морското равнище, но понякога се изкачва до 3000 метра надморска височина. Той се конкурира и замества местните видове в някои случаи. Влияе върху структурата на горската растителност. Намалява тревното покритие. Въпреки това в някои страни е желано декоративно растение.

Използваема част на мексикански мак

Употребява се цялото растение както прясно, така и изсушено - семена, масло от семена, цветя, сок, корени, листа. Доста лечебни свойства се приписват на сока и маслото от семената му.

Химичен състав на мексикански мак

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons

От семената на Argemone mexicana се извлича бледожълто неядливо масло, което съдържа токсичните алкалоиди сангвинарин и дихидросангвинарин, малки количества берберин и протопин. Маслото се състои основно от линолова киселина (54%-61%) и олеинова киселина (21%-33%); миристинова и палмитинова киселина. Семената показват съдържание на мазнини от 35% и на протеин от 24%; дихидропалмитин хидроксид; берберин, протопин, ферулова киселина, танинова киселина, кафеена киселина, бензоена киселина, канелена киселина. Наситените и ненаситените мастни киселини са съответно 14,2%-14,5% и 84,2%-84,8% в зависимост от районите, в които расте мака.

Четири кватернерни изохинолинови алкалоида, дехидрокоридалмин, ятроризин, колумбамин и оксиберберин са изолирани от цялото растение. Много други алкалоиди като аргемексикаини A и B, аргемонин, аргепавин, O CH3 аргепавин, аргемексирин, аргенаксин, аргемексикаини A и B (протопинов тип), коптизин, криптопин, алокриптопин и хелеритрин; терпеноиди, флавоноиди, феноли, дълговерижни алифатни съединения и малко ароматни съединения също са открити в билката. Цялото растение съдържа още берберин, протопин, сангвинарин, панкорин, протопин хидрохлорид, канелена и бензоена киселини, (+)-аргенаксин, анголин, аронтианамид, дихидрохеилантифолин, алокриптопин, коптизин, ятроризин, колумбамин, оксиберберин, N-деметилоксисангинарин.

Семенните капсули отделят бледожълт сок при разрязване. Той съдържа берберин и протопин.

Листата на Argemone mexicana съдържат алкалоиди, антраценозиди, флавоноиди, въглехидрати, танини, сапонини и терпеноиди, мексиканол, мексиканова киселина, протомексицин, мекситин, 8-метоксидихидросангвинарин, 13-оксопротопин, рутин, кверцитрин, ериодиктиол.

Лечебни свойства и приложение на мексикански мак

Сред ацтеките мексиканският бодлив мак е бил универсално използвано лечебно растение при инфекции. Коренът, както и сокът му са били употребявани за най-разнообразни медицински цели, тъй като са леко наркотични, аналгетични и локално анестетични. Растението е известно и като ефективен афродизиак. Има антимикробен потенциал, като в Мексико, Нигерия и тропическа Америка успешно се използва за лечение на зъбни инфекции. Пресен жълт екстракт от семената му, съдържащ вещества, разтварящи протеини, е ефективен за лечение на брадавици, рани, кожни заболявания, сърбеж и жълтеница. A. mexicana е показала антибиотична активност срещу Staphylococcus aureus, S. agalectiaei и Escherichia coli.

Свойства на мексикански мак

• антибактериално;
• аналгетично, спазмолитично;
• повръщателно;
• анти-HIV активност;
• противовъзпалително;
• ранозаздравяващо;
• антистресово;
• антиалергично;
• вазоконстрикторно или съдорелаксиращо - дозозависимо;
• цитотоксично;
• противопаразитно;
• противогъбично;
• антипротозойно;
• антихелминтно;
• имуномодулиращо;
• антиоксидантно;
• противораково;
• антидиабетно;
• антихепатотоксично;
• вероятно халюциногенно, седативно.

Изображение: Bernard DUPONT from FRANCE, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Установено е, че водният екстракт от надземните части на растението проявява антипаразитна активност срещу резистентния към хлорохин K1 щам на Plasmodium falciparum.

Неврофармакологични приложения на A. mexicana - екстрактът от етил ацетат и метанол от цялото растение на A. mexicana показва аналгетична, локомоторна и мускулна релаксираща активност.

Употреба на мексикански мак с лечебна цел в различни части по света

Растението се използва за лечение на тумори, брадавици, кожни заболявания, възпаления, ревматизъм, жълтеница, проказа, микробни инфекции и малария. От билката се приготвя инфузия за облекчаване на бъбречна болка след раждане. Тя може да се приема като слабително средство. Чай от нея се използва в Мали за лечение на малария. В традиционната медицина на Индия жълтият сок от A. mexicana и цялото растение понякога се прилагат за лечение на жълтеница.

В Гвианите цялото растение се използва като запарка срещу астма. Коренът се приема накиснат в ром и коняк при стомашни болки. Сокът от отрязания край на стъблото се прилага върху зъбни кухини като лечение на зъбобол. На деца, които имат затруднения с уринирането, се дават инфузии от венчелистчета. В Индия се прилага като хомеопатично лекарство. В Западна Африка се използва като козметично средство.

В Източна Африка семената се смилат и се добавят към бира или чай, за да увеличат силата си и да причинят пиянство. В Индия семената на A. mexicana се добавят към синапеното масло в много малки количества, за да се увеличи неговата лютивост. Въпреки това, наскоро в Ню Делхи, над 60 смъртни случая са приписани на фалшификация на синапено масло с по-големи количества A. mexicana.

A. mexicana се счита за важно лечебно растение в Индия; жълтият сок, който отделя, когато растението е наранено, отдавна се използва в Индия като традиционно лекарство за воднянка, жълтеница, краста и кожни заболявания. Различни части от това растение се използват при хронични кожни заболявания, а също и като еметик, отхрачващо, успокояващо и диуретично средство; семената и маслото от семена се използват като лекарство за дизентерия, язви, астма и други чревни заболявания. Също така се съобщава, че листата и семената намират приложение за поддържане на нормалното кръвообращение и нивото на холестерола в човешкото тяло; тези растителни части притежават и противоотровни свойства. Установено е, че цветята са отхрачващи и се използват при лечение на кашлица.

В Бразилия растението е известно като „cardo-santo“ и се използва традиционно за лечение на редица заболявания. Семената на растението се използват като очистително, слабително и храносмилателно средство, докато неговият сок се прилага при конюнктивит. Инфузия от билката там намира приложение срещу хипертония.

В Мали листата традиционно се използват при лечението на неусложнена и тежка малария, при кашлица, рани, язви, брадавици, херпес, кожни заболявания, сърбеж и т.н.

Състояния и заболявания, при които се прилага мексикански бодлив мак

• проказа;
• кожни заболявания;
• възпаления;
• треска;
• жлъчни заболявания;
• глисти и тения;
• пруритус;
• бленнорагия;
• възпаления;
• отравяния,
• запек;
• метеоризъм;
• колики;
• маларийна треска;
• кашлица,
• рани и язви;
• астма;
• коклюш;
• зъбни кариеси;
• колики и метеоризъм;
• ревматични болки
• воднянка, жълтеница;
• конюнктивит;
• малария;

Изображение: Yercaud-elango, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

В хомеопатията лекарство, приготвено от тази билка, се използва при тения.

Отровна горчица

Семената на мексиканския бодлив мак наподобяват семената на синапа. В резултат на това горчицата, получена от синапеното семе, може да бъде фалшифицирана със семена на мака, което я прави отровна. Случаи на отравяне са докладвани в Индия, Фиджи, Южна Африка и други страни. Последното голямо огнище в Индия е било през 1998 г. Доказано е, че 1% фалшифициране на синапено масло с масло от мака причинява клинично заболяване. В Индия маслото от мексикански мак се смесва със слънчогледово масло и сусамово масло, за да се увеличи количеството, но това подправяне причинява здравословни разстройства.

Начин на употреба на мексикански мак

Билката съдържа алкалоиди, подобни на тези в опиумния мак и така може да се използва като леко болкоуспокояващо. Употребява се при лечението на рак и епилепсия.

• отвара от листата се пие за лечение на заболявания на далака и черния дроб, както и при жълтеница и магарешка кашлица;
• запарка от младите листа или цветове се приема за облекчаване на температура, кашлица и астма;
• пресният жълт, млечен, лютив сок съдържа вещества, разтварящи протеини, и се използва локално при лечение на брадавици, херпес, кожни заболявания, сърбежи и т.н. и се втрива върху тялото за облекчаване на ревматични болки. Използва се и за лечение на катаракта. Приема се вътрешно при лечение на воднянка и жълтеница.
• коренът на този вид мак се използва при лечението на хронични кожни заболявания. Предписва се при зъбен камък, като същевременно се използва и като средство за промиване на очите; лосион за възпаления; вода за уста при зъбобол; инфекции на устната кухина и се приема вътрешно при възпаление на лигавиците. Инфузия от него се дава на жените за пиене в началото на раждането, както и се използва срещу тения;
• цветовете са отхрачващи и упойващи. Използвани са за лечение на кашлица и други оплаквания в гърдите, давани са на деца, на които никнат зъби, и се използват като лекарство за безсъние;
• както студените водни, така и метаноловите екстракти от стъблото и листата на A. mexicana инхибират растежа на Mucor indicus, Aspergillus flavus, Aspergillus niger и Penicillum notatum. Противогъбичната активност на екстракта е сравнима с тази на Amphoterecin-B. Екстрактите от A. mexicana имат цитотоксичен ефект върху клетъчни линии A549, SiHa и KB, които са подобни на тези на берберин. Листата и стъблата на A. mexicana показват силен противогъбичен и противораков потенциал.

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

• семето на мака е противоотрова, очистително, успокояващо, повръщателно, отхрачващо и слабително. Инфузията в малки количества се използва като успокоително средство за деца, но се препоръчва повишено внимание, тъй като маслото в семената е силно очистително. Те са полезни при лечение на кашлица и катарални заболявания на гърлото и белодробната лигавица, както и при коклюш и астма. Въпреки че не изглежда да притежават никакви спазмолитични свойства, те имат отчетлив ефект върху астмата, очевидно от комбинираните им действия като гадене, повръщане, отхрачващо и успокояващо. Тъй като употребата им често е придружена от известна степен на повръщане и гадене, като слабително лекарство те са по-подходящи за някои белодробни заболявания, отколкото за други заболявания. Семената също са били използвани като противоотрова при отравяне със змии. Счуканите семена, смесени със синапено масло, се прилагат външно за лечение на сърбеж по кожата;
• маслото от семената е успокояващо и очистително. Използва се външно при лечение на кожни проблеми и главоболие. Препоръчва се повишено внимание при употребата на това масло, продължителното поглъщане предизвиква токсични ефекти, наподобяващи тези, възникващи при епидемична воднянка.

Други употреби на мексикански мак

Доказано е производството на биодизел от масло от семена на A. mexicana с помощта на кристален манганов карбонат.

Argemone mexicana има функция на декоративно растение. Понякога се използва като обогатител на почвата за различни култури след нарязване. Растителните екстракти могат да се използват като инсектицид. Малко са доказателствата за употребата на билката като инсектицид.

A. mexicana се използва за религиозни цели в Централна Америка.

Маслото, добито от мексикански бодлив мак, може да се използва за неядливи цели, като разтворител за пестицидни препарати, биодизел, производство на сапун, за осветление. Прилага се върху дърво, за да осигури защита от термити.

Внимание!

Всички части на мексиканския бодлив мак са токсични при поглъщане. Нивото на токсичност варира в зависимост от размера, възрастта и физическото състояние на човека. Алкалоидите от растението са подобни на тези, открити в опиумния мак.

Отравянето с масло от билката причинява воднянка, силно подуване, особено на краката, силна болка по цялото тяло, запек, диария и повръщане, треска, еритема (зачервяване на кожата), кашлица и задух, перианален сърбеж, пневмония, миокардит и застойна сърдечна недостатъчност, асцит, алопеция, хепатомегалия.

Растението е отровно за тревопасните животни.

Argemone mexicana е сериозен селскостопански плевел. Вредните ефекти на A. mexicana са регистрирани върху покълването и жизнеността на разсада на пшеница, горчица, сминдух, сорго, просо, домати, краставици и др.

Заглавно изображение: B.navez, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons