Бяла мъртва коприва, Бяла коприва

Бяла мъртва коприва, Бяла коприва (Lamium album, White Dead-nettle) представлява тревисто, многогодишно, цъфтящо растение от семейство Устрноцветни (Lamiaceae). Смята се, че дестилацията на цветята „развеселява сърцето, оцветява лицето и прави жизнените духове по-свежи и живи.“ Пчелите, особено земните такива, са привлечени от цветята, които са добър източник на ранен нектар и прашец, поради което растението понякога се нарича пчелна коприва. Среща се главно край пътищата и пустеещите земи, често в църковните дворове и по тревните ръбове на пътеки край канали и реки. След като колонизира парче пустош, бялата мъртва коприва скоро се разпространява и образува гъсти петна.

Устройство на бяла мъртва коприва

Изображение: Coyau / Wikimedia Commons

L. album достига до 50-100 см височина. Има зелени, четириъгълни стъбла. Листата й са 3-8 см дълги и 2-5 см широки, триъгълни със заоблена основа, слабо овласени, с назъбен листен ръб и дръжка до 5 см дълга. Подобно на много други членове на Lamiaceae, те са подобни на тези на копривата (Urtica dioica), но не жилят, откъдето идва и общото наименование „мъртва коприва“. Цветовете са бели, образуват се на вихри в горната част на стъблото, като имат дължина от 1,5-2,5 см. Периодът на цъфтеж започва през май и в зависимост от местообитанието може да продължи до септември. Във Великобритания и Ирландия Lamium album цъфти от края на март до ноември, а при много меки зими цветята могат да продължат да съществуват до края на годината. Те се посещават от много видове насекоми, но най-вече от насекоми с дълъг език, като пчелите.

Разпространение на бяла мъртва коприва

Билката обитава Европа и Азия, като расте в различни местообитания от открити пасища до гори, край пътища, около живи плетове и пусти места, в храсталаци, край огради и в пресни плевелни асоциации, обикновено на влажни, плодородни почви. Растението предпочита богати на азот почви. Веднъж установено на дадено място се размножава безпроблемно и обхваща големи ареали. Издържа на студ.

L. album е въведен в Северна Америка, където е широко натурализиран. Великобритания е един от онези региони, в които видът е въведен толкова отдавна, че е описан като археофит, което означава, че е много успешно натурализиран и може да се конкурира с установената растителност.

Видът се е разпространил с хората преди много време в южните части на Финландия, смесен с почва, тор, сено или смеси от семена. Семената му остават жизнеспособни много дълго време - успешно са покълнали дори след хилядолетие. Семената се разпространяват в дивата природа от мравки, но това е бавен начин за покриване на големи разстояния. Бялата мъртва коприва там може би е била разпространена умишлено, тъй като тинктура от цветовете е била използвана за лечение на много оплаквания. Местообитанията й във Финландия не отговарят на култивирането, въпреки че освен за медицински цели, растението е също хранително и декоративно.

Използваема част на бяла мъртва коприва

Изображение: MurielBendel, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Растението се бере през лятото и може да се изсуши за по-късна употреба. Младите листа са годни за консумация и могат да се използват в салати или да се готвят като зеленчуци.

Дрога се прави от венчето на цветовете на бялата мъртва коприва (Lamii albi flos) и от надземните й стъбла и цветове (Lamii albi herba). В първия случай венчетата се отстраняват от чашките заедно с тичинките и се отделят от останалия цвят. Сушат се на сянка на тънък пласт или в изкуствена сушилня. Важно е цветята да запазят белия си цвят възможно най-дълго. При събиране стъблата се отрязват на няколко сантиметра над земята. 1 килограм изсушена дрога се прави от около 6-7 кг цвят или 4-5 кг стръкове.

Химичен състав на бяла мъртва коприва

Два фенилпропаноидни гликозида, ламалбозид (2R-галактозилактеозид) и актеозид, флавонол р-кумароилглюкозид, тилирозид, 5-кафеоилхинова киселина (хлорогенна киселина), заедно с рутозид и кверцетин и кемпферол 3-О-глюкозиди могат да бъдат изолирани от цветовете на бялата мъртва коприва. Растението също така съдържа иридоидните гликозиди ламалбид, албозид А и В и кариоптозид, както и хемитерпеновия глюкозид хемиалбозид.

L.album е любим източник на хлорофил и други растителни пигменти за Михаил Цвет, изобретателят на адсорбционната хроматография.

Една от основните активни съставки е ламалбид, иридоиден гликозид. Растението също така съдържа фенолкарбонови киселини и техните производни (по-специално кафеена киселина и нейните естери) и флавоноиди.

Лечебни свойства и приложение на бяла мъртва коприва

Билката притежава широк спектър от терапевтични действия, които се дължат на различни биологично активни вещества, съдържащи се в нея като иридоиди, фенолни киселини, флавоноиди, производни на изоскутелареин, терпен и фитоекдистероиди. Иридоидите като основна съставка проявяват биологична активност като антиартритна, противовъзпалителна, антибактериална, противоракова, антиоксидантна, антивирусна, имуномодулираща, заздравяваща рани и невропротективна. Надземните части на бялата мъртва коприва съдържат флавоноиди, които предпазват фибробластите на нормалната човешка кожа от увреждане, причинено от оксидативен стрес. Екдистероидите от надземната част на L. album стимулират протеиновия синтез и имунния отговор, понижават концентрацията на холестерол и глюкоза в кръвта и имат антимутагенни, антиоксидантни и заздравяващи рани свойства.

Изображение: Williamgeorgefraser, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Терапевтичните приложения на бялата мъртва коприва се дължат на и лекия й диуретичен и отхрачващ ефект. В народната медицина често се използва за лечение на бяло течение и проблеми с уринирането при доброкачествена хипертрофия на простатата. Понякога може да се използва за лечение на бронхит. Може да се употребява и за лечение на стомашни и храносмилателни проблеми, особено подуване на корема. Чаят от бяла мъртва коприва се препоръчва при безсъние. Като външно лечение изсушените цъфтящи стъбла се използват при ректални или дерматологични възпаления и за облекчаване на менструални спазми.

Свойства на бяла мъртва коприва

• противовъзпалително;
• спазмолитично;
• стягащо;
• жлъчегонно;
• депуративно;
• диуретично;
• отхрачващо;
• хипнотично;
• хемостатично;
• седативно;
• тонизиращо;
• вазоконстрикторно.

Помага в преодоляването на ракови, офталмологични и пекторални заболявания.

Бялата мъртва коприва е стягаща и успокояваща билка, която се използва главно като тоник за матката, за спиране на междуменструалното кървене и за намаляване на прекомерното менструално течение. Това е традиционно лечение за необичайно вагинално течение и понякога се приема за облекчаване на болезнена менструация.

Инфузията се използва при лечение на оплаквания от бъбреците и пикочния мехур, диария, менструални проблеми, кървене след раждане, вагинално течение и простатит. Външно от растението се правят компреси и се прилагат при хемороиди, разширени вени и влагалищен секрет. Дестилираната вода от цветовете и листата прави отличен и ефективен лосион за очи за облекчаване на офталмологични заболявания. От растението се прави хомеопатично лекарство. Използва се при лечение на заболявания на пикочния мехур и бъбреците и аменорея.

Кулинарни употреби на бяла мъртва коприва

Младите листа на билката могат да се консумират сурови или варени. Те могат да се добавят към салати или да се смесят с други листа и да се готвят като билка. Също така биха могли да се изсушат и съхранят за по-късна употреба. Листата са добър източник на витамин А. От цветовете се прави приятен билков чай.

Други употреби на бяла мъртва коприва

Растението има пълзяща подложка и е добро почвопокривно за краищата на горите.

Заглавно изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons