Лазаркиня, Миризлив брош, Горски цар

Лазаркиня, Миризлив брош, Горски цар (Asperula odorata, Galium odoratum, Woodruff, Sweet Woodruff) представлява многогодишно тревисто растение, класифициращо се към семейство Брошови (Rubiaceae). В традиционната медицина се използва за лечение на безпокойство, безсъние, стомашни болки, мигрена, невралгия и камъни в пикочния мехур. В европейските култури билката се използва за профилактика и терапия на респираторни заболявания, както и за заболявания на жлъчния мехур, бъбреците и кръвообращението. Също така се прилага локално при венозни заболявания като разширени вени и хемороиди. Съвременните билкари са използвали билката като слабително и антиартритно средство.

Устройство на лазаркиня

Изображение: Björn Traeger, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Миризливият брош е с дълго, тънко и разклонено коренище. Стъблото е гладко, изправено, черитиръбесто. Достига височина до 30-50 см. Листата са ярко зелени, разположени по 5-10 в прешлени. Те са обратно ланцетни или продълговато елипсовидни и постепенно се стесняват в основата. На върха са късо заострени, без власинки. Средната жилка отдолу е слабо изпъкнала, гола или с къси четинки. Притежава бели, дребни цветове, които са събрани в сложно метличесто съцветие на върха на стъблото. Чашката е неразвита, венчето е четирилистно. Има 4 тичинки. Плодовете са кълбести орехчета. Цъфти през месеците април-май.

Разпространение на лазаркиня

Растението произхожда от Европа - от Испания и Ирландия до Русия, включително Западен Сибир; Турция, Иран, Кавказ, Китай и Япония. Среща се в умеренi, както и в субтропични зони. Натурализирано е на места в Съединените щати, Канада и Австралия. То е широко култивирано заради цветята и сладко ухаещата си зеленина. Woodruff обикновено се среща в живи плетове и полета. Може да се намери в близост до културни и пусти площи, овощни градини, пасища, нарушени зони, градини и открити гори. Предпочита частична до пълна сянка и влажни, богати почви. При сухо лято се нуждае от често поливане. Расте в сенчести и влажни гори из цялата ни страна.

Химичен състав на лазаркиня

В листата на билката се съдържат

• кумаринови гликозиди;
• горчиви вещества;
• етерично масло;
• танини, антрахинони, кумарини, флавоноиди, иридоиди и танини и др.

Съобщава се, че асперулозидът и компонентите в листата на растението имат антифлогистична или противовъзпалителна активност.

Разкрити са 225 вещества в растението. Едно от тези вещества, които досега не са били открити в природата, може да се използва като индикатор за незаконна употреба на билката в хранителни аромати: 7,11,15-триметил-2-хексадеканон.

Растението съдържа и редица други компоненти, включително асперулозид (0,05%), монотропеин, танини, иридоиди, антрахинони, флавоноиди, следи от никотинова киселина, нелетливо масло и горчив принцип. Коренът съдържа червено багрило от типа ализарин.

Използваема част на лазаркиня

Надземните части на растението се използват за производство на лекарства, въпреки че медицинската му употреба е намаляла в много страни по света. Билката се бере точно преди или докато цъфти и може да се изсуши за по-късна употреба.

Лечебни свойства и приложение на лазаркиня

Миризливият брош е бил широко използван в билковата медицина през Средновековието, придобивайки репутация като външно приложение при рани и порязвания, а също и като вътрешно приложение при лечение на храносмилателни и чернодробни проблеми. В днешното билкарство се цени главно заради тонизиращото, диуретичното и противовъзпалителното си действие.

Изображение: Photo by David J. Stang, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката се приема за профилактика и лечение на белодробни, стомашни, чернодробни заболявания, болести на жлъчен мехур и уринарни разстройства, при сърдечни проблеми, за „пречистване на кръвта“, при „слаби вени“ и други проблеми с кръвообращението. Други употреби включват лечение на безпокойство, възбуда, истерия и проблеми със съня (безсъние). Понякога се използва за облекчаване на нервни болки (невралгия) и мигрена; предизвиква изпотяване; облекчава задух; увеличава потока на урината. Прилага се локално при кожни заболявания, рани, проблеми с вените, хемороиди и отоци. В храни, напитки и парфюми се използва като ароматизатор.

Свойства на лазаркиня

• диуретично;
• противовъзпалително;
• антибактериално;
• пикочогонно;
• отхрачващо действие;
• понижава кръвното налягане;
• отпуща мускулатурата на червата;
• засилва сърдечната дейност;
• антиартритно, тонизиращо и слабително средство е;
• предотвратява съсирването на кръвта;
• успокоително, спазмолитично, потогонно действие;
• пречиства кръвта;
• релаксира нервната система.

Експеримент с плъхове демонстрира антиоксидантни и заздравяващи рани свойства на екстрактите от G. odoratum, когато се прилагат локално.

Състояния и заболявания, при които се прилага лазаркиня

• камъни в бъбреците;
• при катари на горните дихателни пътища;
• настинка;
• затруднено уриниране;
• хронично възпаление на черния дроб;
• използва се при гнойни пъпки и кожни хематоми;
• порязвания и рани и др.

В хомеопатията растението се използва като антиспазматично средство, за лечение на чернодробно увреждане и възпаление на матката.

Листата на лазаркинята действат спазмолитично, кардиотонично, потогонно, диуретично, успокоително. Инфузия от тях се използва при лечение на безсъние и нервно напрежение, разширени вени, жлъчна обструкция, хепатит и жълтеница. Sweet Woodruff също се счита за ефективен при лечение на разширени вени и флебит.

Кумаринът в лазаркиня

Изсушеното растение съдържа кумарини, които предотвратяват съсирването на кръвта, като в прекомерни дози може да причини вътрешен кръвоизлив. Растението се отглежда в търговската мрежа като източник на кумарин, използван за производство на антикоагулантно лекарство. Не използвайте това лекарство, ако приемате конвенционални лекарства за проблеми с кръвообращението, както и при бременност. Редица видове от този растителен род съдържат асперулозид, вещество, което произвежда кумарин и придава аромат на прясно окосено сено, докато растението изсъхва. Асперулозидът може да се превърне в простагландини (хормоноподобни съединения, които стимулират матката и засягат кръвоносните съдове), което прави рода от голям интерес за фармацевтичната индустрия.

Начин на употреба на лазаркиня

• извлек - 1 супена лъжица ситно нарязана лазаркиня се залива с 300-400 мл. вряща вода. Оставя се да кисне около 30 минути и се пие по 1 кафена чашка три пъти дневно.

Пресни листа се прилагат локално при порязвания и рани. Екстракти и чайове се използват като отхрачващи средства. Отвара от листата облекчава храносмилането и се използва за лечение на чернодробни заболявания. Изсушената билка се влага в сашета, а екстрактът в парфюми и други аромати. Може да се добавя към лекарства, за да подобри вкуса и аромата им.

Кулинарна употреба на лазаркиня

Растението е общопризнато като безопасно за употреба в храни. Това е ароматизиращ компонент във майските вина (накиснат в сладко бяло вино), вермут и някои горчиви напитки и се използва в храните, овкусителите на бонбони, желатини и пудинги.

Както подсказва епитетът "odoratum", растението е силно ароматно, като сладкият аромат се дължи на кумарина в него. Този аромат се засилва при увяхване и след това се запазва при изсушаване. Изсушеното растение се използва в потпури и като средство за възпиране на молци. Използва се и за овкусяване на пунш, сироп за бира, ракия, желе, конфитюр, безалкохолни напитки, сладоледи и билков чай. В Германия се използва на прах все още за овкусяване на шербет. Въпреки това, използването на растението за сладкиши е забранено там през 1974 г., заради кумарина. Вкусът все още е популярен, но се постига изкуствено с 6-метил кумарин. Продукти, предназначени за възрастни, като алкохолни напитки, все още имат право да включват кумарин в ограничени количества.

Листата на билката могат да се консумират сурови или варени. Прилагат се като ароматизатор в охлаждащи напитки, добавят се към плодови салати и т.н. Те се накисват в бяло вино, за да се направи "Maitrank", ароматна тонизираща напитка, която се произвежда в Елзас. От зелено изсушените листа и цветове се приготвя ароматен и вкусен чай. Използват се леко увяхнали листа за направата на чай - има свеж, тревист вкус. Ароматните цветя се ядат или използват като гарнитура.

Други употреби на лазаркиня

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Листата и стъблата на растението могат да се използват за направата на кафяви или сиво-зелени багрила, докато корените произвеждат червена боя. Растението е идеално като почвопокривно или граничен акцент в дървесни, кисели градини, където други сенчести растения не успяват да виреят. Разпространява се бързо. Това е идеално растение за зелени килими, през които да растат луковици.

Сухо растението запазва ароматът си години. Така приготвено може да се постави в шкафа за спално бельо, с цел предпазване от молци, окачва се на китки в дома, за да поддържа стаите ухаещи и др.

Внимание!

Доклад съобщава за билката, че трябва да се използва с повишено внимание, докато друг, че е напълно безопасна. Прекомерни дози от нея могат да предизвикат замайване и симптоми на отравяне, вътрешно кървене и хепатотоксичност.

Нежеланите реакции са малко вероятни при нормален хранителен прием на растението или неговите екстракти. Билката трябва да се приема за кратко. Може да причини главоболие, загуба на съзнание и увреждане на черния дроб, когато се използва дългосрочно. Не се знае достатъчно за безопасността й на употребата върху кожата.

Да не се употребява по време на бременност и кърмене. Съществува известно безпокойство относно токсичния потенциал на съдържанието на кумарин в растението, следователно употребата му трябва да се избягва по време на тези две състояния.

Лазаркиня може да забави съсирването на кръвта. Това може да увеличи риска от появата на синини и кървене при хора с нарушения на кръвосъсирването. Да не се приема в комбинация с медикаменти, които забавят съсирването на кръвта (антикоагуланти/антитромбоцитни) - аспирин, клопидогрел (Plavix), далтепарин (Fragmin), дипиридамол (Persantine), еноксапарин (Lovenox), хепарин, тиклопидин (Ticlid), варфарин (Coumadin) и други.

Въпреки че съдържанието на кумарин е ниско, трябва да се следи едновременния прием за всякакви потенциално клинично значими взаимодействия при пациенти, лекувани за сърдечно-съдови заболявания с конвенционални лекарства.

Не използвайте билката поне 2 седмици преди планирана операция.

Да се употребява под контрол на лекар!

Заглавно изображение: Hajotthu, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons