Епидермис
Епидермисът заема най-външната част на кожата и е съставен от многослоен плосък вроговяващ епител, който вроговява и последователно се олющва. Дебелината на епидермиса варира в различните части на тялото от 0,4 до 4 мм. Вътрешните слоеве на епидермиса са съставени от клетки, които са живи и бързо се делят. Външният рогов слой се състои от мъртви и безядрени плоски клетки, от които организмът непрекъснато се освобождава. За 24 часа се елиминира около грам клетъчна маса.
Епидермисът съдържа няколко вида клетки:
- меланоцити – те са единствените клетки, които могат да синтезират меланин. Те мигрират от нервния гребен в ектодермата и се откриват още в осма седмица на бременността.
- кератиноцити – те са диференцирани клетки, които синтезират кератини. Те са здраво прикрепени една към друга, посредством десмозоми.
- клетки на Лангерханс (langerhans) – това са кожни макрофаги. Тези клетки не са свързани помежду си с десмозоми. Те имат лобулирано ядро. В цитоплазмата им се намират гранули, които се оприличават на ракета за тенис. Лангерхансовите клетки притежават повърхностни рецептори за С3b и за Fc-фрагмента на IgG и IgE. Те играя ключова роля в много имунни реакции. Те фагоцитират антигените и ги представят на Т-лимфоцитите. След смъртта си те формират външния защитен вроговен слой и участват в образуването на космите и ноктите.;
- клетки на Гранстейн (Granstein) – участват в имунната защита на организма.;
- клетки на Меркел – разположени са в базалния слой в близост до космените фоликули. Свързани са с десмозоми. До тях достигат рецептори. Меркеловите клетки обуславят усещането за допир.
Епидермисът е изграден от няколко слоя:
- Stratum corneum – изграден е от 10-30 слоя безядрени корнеоцити (краен етап от диференцирането на кератиноцитите), Корнеоцитите са заобиколени от протеини, липиди. Бариерните функции на епидермиса се дължат на този слой.
- Stratum lucidum – открива се само в кожата на дланите и ходилата.
- Stratum granulosum – изграден от кератиноцити без ядра и с гранулирана цитоплазма.
- Stratum spinosum – кератиноцитите са свързани чрез десмозоми. В този слой се откриват и Лангерхансови клетки.
- Stratum basalе – състои се от пролифериращи кератиноцити, прикрепени към базала мембрана. В този слой се откриват и меланоцити.
В епидермиса няма кръвоносни съдове. Клетките му се хранят чрез дифузия на хранителните вещества, идващи от богатата съдова мрежа на подлежащата дерма.
Във вътрешните слоеве на епидермиса постоянно се образуват нови клетки, които изтласкват старите по-повърхностно. Тази по-повърхностна локализация отдалечава старите клетки от местата, където храненето е възможно. Този факт, съчетан с постоянните въздействия на околната среда, допринася за тяхната смърт. Клетките на епидермиса са свързани помежду си с десмозоми, посредством които се осъществява връзка между кератиновите филаменти. По време на узряването на клетките се образува кератин, който оформя бариера, която прави кожата водонепроницаема. Тази бариера я предпазва от навлизане и увреждане от микроорганизми. След като остарелите клетки се отстранят, от тях остават само фиброзни кератинови центрове под формата на люспи. Точно те образуват вроговения протективен (кератинизира) слой на епидермиса - stratum corneum. Отпадналите от повърхността люспи постоянно се заместват с нови. Дебелината на кератиновия слой в различните части на тялото е различна и зависи от степента на натиск в дадената област.
В по-дълбоките слоеве на епидермиса се наблюдават процеси на кератинизиране и загиване на клетки. Stratum granulosum е изграден от кератиноцити без ядра с гранулирана цитоплазма. Гранулите са изпълнени с протеин, наречен филагрин. Той се свързва с кератина и го предпазва от разграждане. При намаляване на влажността на кожата специфични ензими разграждат филагрина до аминокиселини. Свободните киселини, млечната киселина, уреята и солите водят до задържане на вода и запазване на влажността на кожата. Всички тези вещества се наричат овлажняващи фактори. Между клетките на вроговения слой се разполагат липиди, който съдържат вода. Те се образуват от разграждането на грануларния слой. След 40 годишна възраст способността на тези липиди да задържат вода намалява. В по-дълбоко разположения stratum spinosum се установява активен белтъчен синтез, растеж и клетъчно делене. Клетките, които се образуват, се изтласкват на повърхността, за да заместят кератинизираните клетки на вроговения слой. В непосредствена близост до дермата еразположен stratum basale, изграден от един ред кубовидни клетки. Stratum spinosum и stratum basale се означават като stratum germinativum.
БИБЛИОГРАФИЯ
https://en.wikipedia.org/wiki/Epidermis
https://www.dermcoll.edu.au/atoz/skin-structure-function/
https://www.msdmanuals.com/home/skin-disorders/biology-of-the-skin/structure-and-function-of-the-skin
Л. Витанова, Р. Гърчев; „Физиология на човека”; издателство АРСО
Arthur C. Guyton, M.D., John E. Hall, Ph.D.; „Text book of Medical Physiology“
Jonh Hunter, Jonh Savin, Mark Dahl; “Clinical dermatology”
ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА
СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ
КатегорияАнатомияФизиологияЛюбопитно- Учени откриха защо кожата не се разтваря във вода
- Matricium® - медицинско решение за регенериране на кожата
- Уникална система за лечение на кожата разработват руски учени
- "Жената-еднорог" от Китай ще бъде оперирана
- Кератинова терапия за изправяне на косата
- 3 лесни начина за постигане на траен грим при кожа, склонна към омазняване
- Направете си пробиотична маска за лице за подхранена и освежена кожа
- Защитете кожата от слънчевите лъчи със 7 вида храни
- НАРЕДБА за изменение и допълнение на На¬редба № 36 от 2005 г. за изискванията към козметичните продукти (обн., ДВ, бр. 101 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 44 и 75 от 2006 г., бр. 39 и 106 от 2007 г., бр. 80 от 2008 г., бр. 35 от 2009 г., бр. 2 и 62 от 2010 г
- НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № 36 от 2005 г. за изискванията към козметичните продукти (обн., ДВ, бр. 101 от 2005 г., изм. и доп., бр. 44 и 75 от 2006 г., бр. 39 и 106 от 2007 г., бр. 80 от 2008 г., бр. 35 от 2009 г., бр. 2 и 62 от 2010 г.
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА