Макрофаги

Имунната система на организма може да се бори срещу микроорганизмите и клетките с чужда генетична информация чрез три групи от клетки:

• моноцити и макрофаги;
• неутрофили;
• лимфоцити.

Моноцитите, макрофагите и неутрофилите са фагоцитиращи клетки, а лимфоцитите осъществяват специфичния хуморален и клетъчен имунен отговор.

Моноцитът е клетка, която се развива в костния мозък и постъпва в кръвта. Тя е с бъбрековидно ядро с едромрежест строеж на хроматина. В цитоплазмата се намират невидими под светлинен микроскоп лизозоми, които съдържат същите ензими, откривани в азурофилните гранули на неутрофилите. Моноцитите в периферната кръв представляват от 4 до 8 % от всички левкоцити. След като постъпят от костния мозък в периферната кръв, моноцитите циркулират за кратко време (около ден), след което проникват в тъканите.

Макрофагите представляват диференцирани в тъканите моноцити. Моноцитите и макрофагите образуват така наречената мононуклеарна фагоцитна система. Макрофагите се откриват в почти всички тъкани, като там те носят различни имена:

• съединителната тъкан – хистиоцити;
• в черния дроб – купферови клетки;
• в белия дроб – алвеоларни макрофаги;
• в кожата – лангерхансови клетки;
• в централната нервна система – микроглия;
• в костите – остеокласти.

Тъканните макрофаги имат по-дълъг живот, който може да варира от около 2 до 4 месеца.

Върху мембраната на макрофагите са описани редица рецептори за компоненти от системата на комплемента, Fc-рецептори за IgG, за цитокини, за интерферони – алфа, бета и гама, тумор-некротизиращ фактор и трансформиращ растежен фактор бета. След стимулиране например с IFNγ, макрофагите преминават в състояние, наречено активирано, което се характеризира с повишен метаболизъм, подвижност и фагоцитна активност.

Макрофагите участват в имунологичното възпаление. Тази тяхна функция е тясно свързана със защитата на организма от вредни външни и вътрешни фактори. Образуването на гранулом е характерен микроскопски белег на реакцията на макрофагите срещу чуждите частици. Обикновено в този случай частиците са големи и резистентни на фагоцитоза и лизозомно смилане. Грануломът съдържа чуждата частица, обградена от макрофаги, плътно прилепени един към друг и наподобяващи епител. Това е причината макрофагите да се наричат епителоидни клетки. При сливането на няколко макрофага или на епителоидни клетки се образуват гигантски клетки, които са два типа – "чуждо тяло" и гигантски клетки тип Лангванс. В гранулома се наблюдава натрупване на лимфоцити, а във външната му част – и на фибробласти.

Макрофагите участват в имунния процес. В сравнение с неутрофилите, макрофагите са много по-малко като количество в периферната кръв, отговорът им при външно дразнене е по-бавен и фагоцитозата им е по-малко ефикасна.

Като участници в защитата на макроорганизма, макрофагите изпълняват важна и уникална функция. Те са най-важният клетъчен тип сред антиген-представящите клетки, които обработват и представят на повърхността си чуждата субстанция във вид, който е подходящ за разпознаване и специфичен отговор от Т-лимфоцитите. Макрофагите секретират цитокини IL-1 и TNF, които контролират Т-лимфоцитната диференциация и ефекторна функция.