Черимоя

Черимоя (Annona cherimola) е ядлив плодоносен вид от рода Annona, семейство Annonaceae. Марк Твен нарича черимоя "най-вкусният плод, познат на хората". Кремообразната текстура на плътта дава на плодовете второ наименование - крем-ябълка. Името й произхожда от думата "chirimuya", което означава "студени семена", защото расте на високо и при тези по-студени условия семената й покълват. В Боливия, Перу, Чили, Еквадор и Колумбия плодовете са известни като "chirimoya" (написано според испанския език). Изписва се като "chirimoya", а се нарича "chirimuya" от инките. Този плод е известен също като "дървото на сладоледа", поради кремообразната му консистенция и смес от вкус на банани, манго, ягоди, кокосови орехи, папая и ананаси.

Устройство на черимоя

Черимоята е много гъсто, бързо растящо, широколистно, вечнозелено, ниско разклонено дърво, с височина от 5 до 10 метра. Възрастните клони са тънки и твърди. Младите клони са покрити от къси, фини, ръждиво оцветени власинки. Растението се развива и под формата на храст.

Листата й са от 5 до 25 сантиметра дълги и широки от 3 до 10 см. Имат елипсовидна форма, със заострени крайща или заоблени такива. Когато са млади, те са покрити с меки, фини, заплетени, ръждиво оцветени власинки. Когато са зрели, листата носят власинки само по повърхността на листните вени. Те са оцветени в бледозелен цвят, включително и централната вена. Горната повърхност на листата е вдлъбната, а долната изпъкнала. Новите листа са белезникави. Разполагат се поединично или срещуположно. Прикрепени са към клоните с дълги от 6 до 10, отново покрити с власинки дръжки.

Черимоя има много бледо зелени, месести цветове. Те са с дължина 3 сантиметра и с много силна плодова миризма. Всяко цвете има три външни, зеленикави, месести, продълговати венчелистчета и три по-малки, розови вътрешни венчелистчета покрити с жълти или кафяви фини матови власинки. Съдържат белезникаво лилаво петно и много тичинки. Цветята се появяват на клоните, противоположно на листата, единични или по двойки или групи от три върху цветоносни стъбла, които са покрити гъсто с фини ръждиви власинки, дълги 8-12 мм. Цветните дръжки са 15-18 милиметра дълги, 5-8 милиметра широки в основата.

Плодовете на Cherimoya са големи зелени конични или сърцевидни, 10 до 20 сантиметра дълги с диаметър от 5 до 10 см. Обвивката им е подобна на кожа, която изглежда като припокриващи се скали или кървящи брадавици. Те узряват до кафяво от зимата до пролетта, като тежат средно по 150 грама, но има и много големи екземпляри, които могат да тежат 2,7 килограма и повече. Узрялата плът е кремаво бяла, сладка, сочна и ароматна. Когато узрее, кожата е зелена и леко мека. Някои характеризират плодовия вкус като смес от банан, ананас, папая, праскова и ягода.

Месото на черимоята съдържа многобройни твърди, негодни за консумация, кафяви или черни, бобови, гланцови семена, с дължина от 1 до 2 сантиметра и с широчина около половината на дължината. Семената на Cherimoya са отровни, ако се сдъвчат. Подобно на останалите членове на семейство Annonaceae, семената съдържат малки количества невротоксични ацетогени, като например аннонацин, които изглежда са свързани с атипичния паркинсонизъм в Гваделупа. Освен това екстракт от кората може да предизвика парализа, ако се инжектира.

"Ананасът, мангустинът и черимоята", пише ботаникът Бертолд Карл Сееман, "се смятат за най-хубавите плодове в света и аз ги вкусих в онези райони, където те постигат най-високото си съвършенство - ананасът в Гуаякил, мангостинът в индийския архипелаг и черимоята по склоновете на Андите, и ако ме попитат кой е най-добрият плод, аз бих избрал без колебание черимоя, чийто вкус наистина надминава този на всеки друг плод, а Хенке беше съвсем прав, когато го нарече шедьовър на природата."

Разпространение на черимоя

Обикновено се смята, че е родом от Колумбия, Еквадор, Перу и Боливия, разпространявайки се чрез култивиране в Андите и Централна Америка. Cherimoya се отглежда в тропически райони по целия свят. Вероятно инвазивен видът е на Великденските острови, Галапагос, Хавай и Нова Зеландия.

Широко култивирани сега се смята, че черимоите произхождат от Андите на надморска височина от 700 до 2300 метра. Една алтернативна хипотеза постулира Централна Америка като произход на Annona cherimola, защото много от нейните диви роднини се появяват в тази област. Оттам е взета от европейците и пренесена в различни части на тропиците. За разлика от други видове от род Annona, A. cherimola не е успешно натурализирана в Западна Африка.

Страните и континентите, на които е намерено растението са: Андите, Антили, Австралия, Боливия, Бразилия, Камерун, Карибите, Америка, Чили, Китай, Колумбия, острови на Кук, Еквадор, Гвиана, Гвинея, Гвиана , Хаити, Хавай, Индия, Индокитай, Израел, Ямайка, Кения, Лаос, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Тихия океан, Папуа Нова Гвинея, Перу, Филипини, Португалия, Пуерто Рико, Испания, Тайван, Танзания, Тайланд, САЩ, Венецуела, Виетнам, Зимбабве.

Използваема част на черимоя

Употребява се плодът на растението.

Химичен състав на черимоя

Cherimoya е отличен източник на витамин С, който осигурява около 1/5 от дневната препоръчителна доза. В допълнение към това, тя е много добър източник на въглехидрати, калий, фибри, няколко важни витамина и минерала. Не съдържа холестерол и наситени мазнини и е с ниско съдържание на натрий. В листата й са установени 8 алкалоида: изобулидин, стефолидин, кортитуберин, норнантеин, ретикулин, анонаин, лироденин и ланугинозин.

Хранителна стойност на 100 грама плод черимоя - енергия - 75 ккал; въглехидрати - 17,71 грама; захари - 12,87 грама; фибри - 3 грама; мазнини - 0,86 грама; белтъчини - 1,57 грама; витамини - B1 - 0,101 мг, B2 - 0,131 мг, B3 - 0,644 мг, B5 - 0,345 мг, B6 - 0,257 мг, B9 - 23 мг, C - 12,6 мг, E - 0,27 мг; минерали - калций - 10 мг, желязо - 0,27 мг, магнезий - 17 мг, манган - 0,093 мг, фосфор - 26 мг, калий - 287 мг, натрий - 7 мг, цинк - 0,16 мг.

Лечебни свойства и приложение на черимоя

Свойства на черимоя:

• противовъзпалително - високото съдържание на витамин С, мощен антиоксидант, помага на тялото да бъде предпазено от вредното действие на свободните радикали;
• добре балансираното съотношение на натрий и калий в cherimoya помага при регулирането на нивата на кръвното налягане и сърдечната честота. Освен това, консумацията на черимоя е доказала, че намалява лошия холестерол (LDL) и повишава нивото на добрия холестерол (HDL) в кръвта. Следователно, той подобрява притока на кръв към сърцето, като осигурява защита срещу инфаркт, инсулт и хипертония;
• противоракови ползи - богатото съдържание на антиоксиданти в cherimoya осигурява този плод с противоракови ползи. Раковите клетки се образуват благодарение на свободните радикали, образувани от оксидативния стрес. Тези антиоксиданти неутрализират ефекта на свободните радикали. Освен това, черимоята съдържа значителни количества диетични фибри, които предотвратяват абсорбцията на холестерола в червата и предпазва от излагането на токсични вещества на мукозната мембрана на дебелото черво, като по този начин намалява риска от развитие на рак на дебелото черво и черния дроб. Също така осигурява защита срещу рак на гърдата;
• грижи се за здравето на мозъка - плодът черимоя е добър източник на витамини от група B, особено витамин B6 (пиридоксин), който контролира неврохимичните нива на GABA (гама-аминобутирова киселина) в мозъка ви. Адекватните нива на GABA успокояват раздразнителност, депресия и главоболие. Витамин B6 също така предпазва от болестта на Паркинсон, както и облекчава стреса и напрежението. 100 грама плодове от черимоя съдържат около 0,527 мг или 20% от дневно препоръчваните нива на витамин B6;
• защита от остеопороза - съдържащият се в плодовете калций е жизненоважен за здравето на костите. По този начин те помагат в предотвратяването на остеопорозата;
• цитопротективни свойства - екстрактите от плодове черимоя увеличават оцеляването на клетките, като намаляват освобождаването на лактат дехидрогеназата или LDH от тялото ви. Високите нива на LDH показват, че клетката е повредена от нараняване или заболяване;
• осигурява изобилие от калий, който се изисква за нормален сърдечен ритъм и кръвно налягане, както и предпазва от хипертония и инсулт. Освен калий, cherimoya съдържа и други минерали като магнезий, натрий, цинк и манган. Този плод е лишен от наситени мазнини и холестерол и е с ниско съдържание на натрий;
• богато съдържание на антиоксиданти - Cherimoya съдържа няколко полифенолни антиоксиданти, като най-важните са ацетогенните аналози. Съединенията от ацетогенин са мощни цитотоксини, притежаващи противоракови, антималарийни и антихелминтни свойства. Богата е на витамин С, който действа като естествен антиоксидант, осигурявайки защита срещу свободните радикали.

Богати на хранителни вещества, витамини, минерали и антиоксиданти, тези плодове могат да помогнат в лечението на заболявания като декалцификация, диабет, стомашни контракции, запек, проблеми с чревната моторика, анемия, хипертония, стомашни спазми и други подобни проблеми.

Ползи от черимоя за кожата и косата

Както беше посочено по-горе, плодовете на черимоя имат високо съдържание на витамин С, което е от жизненоважно значение за поддържането на здрава и блестяща кожа. Като естествен антиоксидант, витамин С помага при лекуването на рани и при производството на колаген, който е необходим за образуването на кожата. По същият начин помага и в поддържане здравето на кожата.

Признаците на стареене, като фини линии и бръчки, както и пигментацията, са резултат от увреждане, причинено на кожата ви от действието на свободните радикали. Витамин С в черимоята може да се бори със свободните радикали от тялото, като по този начин осигурява здрава и безупречна кожа. Направени на прах и смесени с мазнина, семената се използват локално за лечение на паразитни кожни заболявания.

1-2 семена биват приемани с мляко от местното население в района й на разпространение, с цел предизвикване на повръщане или мощен очистителен ефект. Отвара от кожата на плода се използва за облекчаване на пневмония. Cherimoya, богата на витамин С, се бори с често срещани заболявания като грип, както и предотвратява развитието на инфекции.

Черимоя в кулинарията

Когато плодът е мек /узрял/ свеж и все още е пресен има напълно зрял зеленикав / зеленикаво-жълтеникав цвят на кожата, текстурата е като тази на мека узряла круша и папая. Ако кожата се остави да се превърне в напълно кафява, а плътта не е ферментирала, тогава тя става кремообразна. Често, когато кожата стане кафява при стайна температура, плодовете вече не са подходящи за консумация. Също така, тя може да покафенее ако е била при нормално охлаждане един или два дни.

Различните сортове анона имат различни вкусове, текстури и форми. Вкусът на плътта им варира от мек сладък до сладък или кисело-сладък, с променливи предложения от ананас, банан, круша, папая, ягода или други ягодоплодни и ябълки, в зависимост от сорта. Плодовете трябва да се консумират пресни, както и такива да се използват за производство на сладолед, крем и сладкиши. Плътта им започва да се превръща в кафява при напредване процеса на зреенето им, поради това не са подходящи за дълго съхранение.

Други употреби на черимоя

Семената и кожата са негодни за консумация, тъй като са изключително токсични. Използват се като инсектициди в смачкано състояние, включително за борба с въшки.

Моче културата в Перу обръща изключително внимание на поминъка на хората. Така в своята керамична дейност обича да изобразява част от черимоя растението.

В Мексико, понякога хората добавят няколко капки лимонов сок към плодовата пулпа и така я консумират. В други случаи тя се добавя към плодови салати или се използват за направа на шербет. Колумбийците изстискват сока от нея, добавят парче лимон и разреждат с ледена вода, за да направят освежаваща безалкохолна напитка.

В Ямайка сухите цветя се използват като ароматизатор при пушене, а плодът се ферментира, за да се произведе алкохолна напитка. По този начин се използва обикновено в сладкиши и сладоледи, добавя се към плодови салати, мус или пай.

Токсичност на черимоя

Семената на билката съдържат няколко алкалоида: кофеин, ретикулин, анонаин, лиродененин и ланугинозин. Поглъщането на 0,15 грама от тъмно жълтата смола, получена от тях, предизвиква симптоми, наподобяващи ефектите на атропина. Слепота може да се прояви в резултат на контакт между сока от смачкани семена и очите.