Перила

Перила (Perilla frutescens, Perilla.nankinensis, Perilla arguta, Perilla crispa, Perilla frutescens nankinensis) представлява тревисто, многогодишно растение. Принадлежи към семейство Устноцветни (Labiatae, Lamiaceae). Освен под името перила, в България е известно и като китайски босилек. В умерения пояс се отглежда като едногодишно растение, понеже е топлолюбиво.

Има два сорта перила - Green със зелени листа (зелена перила) и Atropurpurea с листа оцветени в цвят бордо (наричана още лилава или червена перила). Цветът и при двата вида перила присъства и от двете страни на листата им, както и по цялото стъбло и цветните им пъпки (чашки).

Други имена, под които се установява са перлена мента, див босилек, лилаво шисо (Purple Shiso), дива копривка, лятна копривка, червено шисо, лилава мента, трева „гърмяща змия”. Последното си име е заслужила поради това, че когато е суха и се върви по нея, се чува тракащ звук подобен на този, който издава гърмяща змия. Перилата се среща в много азиатски страни и само под името Шисо.

Перила се отглежда на добре дренирана почва и слънчево място, при умерено поливане. Много често се използва за аранжиране на паркове и градини и подлежи на подстригване. При подстригването се получава гъсто и добре разклонено растение. Привлича пеперудите и е прекрасна украса за всеки двор. Красивото декоративно листно растение се използва както в медицината така и в кулинарията.

Устройство на перила

Изображение: Dalgial, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Стъблата на билката са четириръбести, достигащи на височина от 25-30 см до 60-100 см, а самото растение, в разклонен обхват, на ширина до 50-60 см. Листата й имат приятен сладникав вкус. Те са големи до 15 см, тъмнозелени или пурпурни на цвят, мъхести, с къдрави краища, широки яйцевидни до елипсовидни, назъбени по ръбовете им, разположени противоположно на стъблото. Цветовете на перила са хермафродитни (имат както мъжки, така и женски органи). Съцветието представлява метлица. Семената на растението имат кратка жизнеспособност и трябва да се засеят не по-късно от 1 година. Узрелите есента семена се събират и се предлагат за засяване следващата година.

Разпространение на перила

Видът води произходът си от топлите и тропически райони на Хималаите, Индия, Китай, Япония. Растението е топлолюбиво, у нас се отглежда като едногодишно, но дава кълняемоспособни семена, даже се самозасява. В Япония, растението е въведено около 8 до 9-ти век. Изключително разпространено е в Югоизточна Азия. Около 1800 г. е пренесено в Европа и Америка, където бързо се заселва по поляните, пасищата и край пътищата. В Западното градинарството то се използва като декоративно. В САЩ се натурализира на големи площи и понякога се счита за бурен или прекомерно инвазивно. Там е въведено по-късно, може би в 1860.

Използваема част на перила

Годни за консумация са младите листа и посадъчния материал (варен или суров) на растението. От семената му се получава олио. Други части от перила, които се използват са цветовете й.

Химичен състав на перила

Растението е изключително хранително и богато на витамини и минерали. Един от алдехидните изомери открити в него е 2000 пъти по-сладък от захарта. Съвременните учени са изолирали от перила апигенин, бета-каротин, аскорбинова киселина, цитрал, лутеолин, лимонин, кверцетин и много други вещества. Богато е на антоцианини и флавони, които се използват като безвредни оцветители за храни и антиоксиданти. Отличителният аромат на перила се дължи на перилалдехидният му компонент.

Междувременно, корейски изследователи в последните години са установили, че най-активните съединения в растението са ароматни перлени кетони, (Z)-3-хексенал (зелен), егома кетон и изоегома кетон.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Червената (лилава) перила носи името си от своя пигмент, наречен "перлен антоцианин" или шисонин антоцианин.

Листата маса е изключително богата на калций и желязо. Тя съдържа около 3,1 % протеин, 0,8 % мазнини, 4,1 % въглехидрати, 1,1% пепел. В маслото, получено от нея се установяват високи количества омега-3 мастни киселини и особено важната за организма алфа линолова киселина. Общото количество на маслото получено от цялото растение е в границите 0,3 - 1,3 % съдържащо 20% цитрал.

Семената съдържат около 21,5% протеини, 43,4% мазнини, 11,3% въглехидрати, 4,4% пепел. Маслото получено от тях се използва за готвене и е много хранително. Освен омега-3 мастни киселини, то съдържа и α-линоленова киселина, линолова киселина, омега-6 мастни киселини.

Лечебни свойства и приложение на перила

Перила е изключително благодатна култура за производството на листна маса. Рязането на листата й стимулира образуването на нови. 4-5 пъти може да се реже едно растение. Листно декоративното и кулинарно растение, което преди широко се е използвало в озеленяването, сега е малко позабравено. Интерес към него се поражда когато са установени ценните му хранителни и лечебни качества. Перилата от векове участва в менюто на народите от Средна и Източна Азия.

Вкусът на перила е странене за западните вкусове. Оприличава се на този на кориандър, канела, цитрусови плодове. Червената перила е с аромат подобен на анасона, а зелената - с аромат подобен на канелата. Перилата има редица научно доказани лечебни свойства.

Действие на перила

• антибактериално;
• антипиретично;
• спазмолитично;
• ароматизиращо;
• газогонно;
• изпотяващо;
• успокояващо;
• отхрачващо;
• тонично за стомаха и органите в гръдния кош;
• затоплящо;
• антисептично;
• антидотно.

Приложение на перила в източната медицина

• лечение на настинки;
• задух;
• повръщане;
• коремни болки;
• астма;
• гадене;
• хранителни отравяния;
• бронхит;
• запек;
• алергични реакции.

Изображение: ally j, CC0, via Wikimedia Commons

Перила подпомага дейността на сърцето, мозъка, опорно-двигателния апарат, както и заздравява косата, ноктите и кожата.

Форма, под която растението се прилага с лечебни цели е запарка от листата му и капсули като хранителна добавка.

Японски, китайски и финландски учени са разработили едно ново приложение на перила - екстракт от листата й като помощно средство за лекуване на алергии. Този екстракт, под името Алермин, се използва във Финландия от 1993 г. Отзивите от употребата му са много положителни - алергичните симптоми намаляват и качеството на живот се подобрява. Стъблата на перила са традиционен китайски лек за сутришно неразположение.

Въпреки че точният механизъм на лечебното действие на перила при алергии не е напълно разяснен, нови изследвания на различни фитохимикали в нея и тяхното фармакологично действие, обясняват някои качества на растението. Перила инхибира производството на туморнекротизиращия факор (ТНФ), който играе важна роля при контрола на алергичните реакции. В листата на растението се съдържат над 10 активни съставки, които участват в посочените процеси на инхибиране. Увеличено плазмено ниво на ТНФ, се наблюдава при атопичен дерматит. Установена е зависимост между концентрацията на ТНФ и тази на хистамина при атопичен дерматит. Така екстрактът от перила, особено този, който съдържа активни вещества с молекулно тегло над 10 000, инхибира производството на IgЕ-антитела, което е полезно при някои видове алергии.

Перила в кулинарията

Изображение: Photo by David J. Stang, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Листата й се използват за подправка, варят се на супа и се пържат. Подходящи са за гарнитура към риба, ориз и други ястия или само като ароматизиращи съответното блюдо. Накълцани и смесени с джинджифил се прибавят към традиционните китайски пържени ястия. По-старите листа се осоляват и се използват като подправка за тофу и като гарнитура за темпура. Листата от лилави сортове се използват за оцветяване на консервирани плодове. Съответно от листата на перила се получава лилаво багрило. Червената перила е незаменима подправка за оцветяване в розово и червено на различни блюда. Листната маса може да се суши, като в този вид е готова да се съхранява и използва за по-продължително време. Листата могат да се консумират и сурови.

Разсадът на перила се добавят към салати - варен или суров.

Незрели цветя се използват като гарнитура за супи и охладени тофу. По-зрелите цветове се приготвят пържени за консумация.

Семената се съхраняват в сол или се използват като подправка в туршии, темпура и мисо. Те са една от съставките на "шичими" или сместа "седем подправки". Могат да се консумират и варени. Полученото масло от тях и от листата на растението се използва за ароматизация на бонбони и сосове. Маслото, получено само от семената се използва при нанасянето на бои, лакове, хидроизолация и т.н. То намира приложение и като подправка в храни и в състава на стоматологични продукти.

В азиатските страни перила се използва и като билка и като подправка. Младите листа и цветовете на растението са ежедневна подправка в японската, корейската и виетнамска кухня. Зелената перила е най-използваният зеленчук за увиване на суши. За свежия пазар се предпочитат младите листа. Листата могат да се съхраняват в хладилник 3-4 дни, но за предпочитане е да се консумират до 2 дни след отрязване.
Перила се добавя още и към сладко-пикантни сосове, маринати, тестени изделия, зеленчуци.
Червената перила в Китай се прилага предимно в рибни ястия. Корейците правят подправка чийто съставки са кисел див сусам, червена перила, червено чили на прах и соев сос. Смлени семена от растението се добавят като подправка към супи, а маслото извлечено от перила все още се използва в селските райони на Корея за заливане на бисквитки.

Декоративна стойност на перила

Притежава красива декоративна листна маса. Цялото растение изглежда екзотично и атрактивно. Прилага се в цветни композиции, като фон за цъфтящи летни цветя и самостоятелно за озеленяване. Последното му приложение успешно се използва в барокова декорацията на градини в Русия в дворци музеи и дворянски къщи. Перила е често използвана и прилагана по време на социалистическото парково изкуство.

Промишлена употреба на маслото от перила

До около периода Sengoku (началото на 16 век) в Япония, маслото от перила се е използвало за горене в маслени лампи, докато бива заместено от рапичното масло. В САЩ се е използвало като заместител на лененото масло до началото на войната там.

Начин на прием на перила

Изображение: ?? HQ, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Омега 3 масло от перила - по 1-2 капсули, 3 пъти на ден с вода.

Дозиране на перила за лица на 18 години и по-възрастни:

За тях не е установена безопасната или ефективна доза от билката. Традиционният прием е под формата на чай - ¼ от чаша се пълни със суха билка перила и се залива с вряща вода. Последва накисване за 10-15 минути, прецеждане и консумация. Така приготвена билката е подходяща за прием при настинки, грип, болки в гърлото, запек. За астма, е било използвано масло от семената на растението, в продължение на четири седмици. За сезонен алергичен риноконюнктивит, билката се прилага в комбинация с розмаринова киселина в продължение на три седмици. За изчистване на синусите се препоръчва вдишване на изпаренията при варене на перила.

Дозиране на перила при деца под 18 години:

В тази възрастова група също не е установена безопасната и ефективна доза на билката.

В Китай растението освен от медиците се цени и от хората, които обичат красотата. Интересен е фактът, че ако разтривате подмишниците си с листата на това растение, ще отстраните тумори и лоша миризма. Китайският босилек е подходящ за суха кожа и изглаждане на бръчките. Той прави кожата по-еластична и бяла.

Внимание!

Известни са случаи на проявена токсичност, включваща дерматит, белодробен оток, респираторен дистрес и дори смърт, при консумацията на перила от едър рогат добитък и коне. При това винаги трябва да се търси съвет от специалист, преди една билка да се използва като лекарство.

Документиран е алергичен контактен дерматит причинен от перила. Перила използвана в препоръчителни дози се счита за безопасна и се понася добре. Да се избягва употребата й от лица с алергии. Да се използва с повишено внимание от пациенти с раково заболяване, поради мутагенни формации в маслото й.

Билката не се препоръчва за употреба при бременни или кърмещи жени, поради липса на налични научни доказателства за нейната безопасност.

Необходими са повече клинични доказателства, преди да могат да бъдат направени препоръки за всяко клинично използване на перила.

Заглавно изображение: Dalgial, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; George E. Koronaios, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons