Канавалия гладиата

Канавалия гладиата (Canavalia gladiata, Dolichos gladiatus) представлява опитомен, бобов растителен вид, който принадлежи към семейство Бобови (Fabaceae). Нарича се още нож боб (sword bean) и канавалия мечевидная (на руски език). В Телугу е известна като  "chamma kaya" или "Tammi kaya". В Тамил носи имената "valavaraik-kay" или "valavaran-gai", което означава, зеленчук, който прилича на меч. Още наименования на латиница на канавалия гладиата: poroto sable, sword bean, pois sabre, dolic en sabre, pois sabre rouge, feijo de porco, schwertbohne, haba de burro.

Бобовото растение е използвано като зеленчук в Централна и Южна Индия, макар и отглеждано не с търговска цел. Плодовете се консумират и в Африка.

Устройство на канавалия гладиата

Изображение: 53442530β, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Канавалия гладията има катерещ растеж, като може да достигне на височина до 10 метра. Някои култивирани нейни представители се развиват и в полуизправен растеж. Стъблата са вдървесени, а кореновата система на боба е много дълбока. Листата са разположени срещуположно на клончетата, големи и триделни, т.е. състоящи се от 3 броя по-малки листенца. Листенцата имат овална форма. Големината на цялата листна петура е от 7,5 до 20 см дължина и от 5 до 14 см ширина, леко покрити с власинки от двете страни. Разположени са на дръжки с дължина от 5 до 17 см. Цветовете са разположени в аксиларни съцветия, състоящи се от няколко цвята, дълги от 7 до 2 см, развиващи се на цветни дръжки с дължина от 4 до 20 см. Чашелистчетата са дълги до 1,5 см, а венчелистчетата до 3,5 см. В тях са се сгушили 10 на брой тичинки. Цветовете са с бяло или розово оцветяване.

Този вид боб има дължина на шушулките от 20 до 35, понякога 60 см и ширина от 2,5-3,5 до 5 см. Шушулката е права, с грапава повърхност, съдържаща от 8 до 16 бобчета. Семената са с големина от 1,5 до около 3 см дължина и почти толкова широки, с продълговато-елипсовидна форма. Те са оцветени в по-светли или по-тъмни нюанси на червеното, като могат да бъдат и червеникаво-кафяви, бели или черни.

Разпространение на канавалия гладиата

Изображение: Abrahami, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Канавалия гладиата произхожда от страните на Стария свят, като вероятно е била опитомена в източна Азия. Разпространението й в световен мащаб най-вероятно се дължи на колекционирането на забележителните й на цвят семена.

Използваема част на канавалия гладиата

Употребява се плодът на растението като цяла шушулка или само узрелите бобчета.

Химичен състав на канавалия гладиата

Семената на канавалия гладиата съдържат суров протеин (основно албумини и глобулини), сурови липиди, минерали (Na, K, Ca, Mg, P, Fe, Mn), глутаминова киселина, аспарагинова киселина, изолевцин, левцин, фенилаланин, тирозин, лизин, феноли, танини, лектини, L-DOPA, трипсин.

Установената потенциално токсична съставка в растението е канаванин. Проведени са проучвания за определяне способността на различни методи за обработка на боба с цел намаляване количеството на гореспоменатото вещество.

Друго интересно вещество, влизащо в състава на боба е гиберлин A-15 - стимулиращ растежа хормон.

Хранителна стойност на 100 грама пресни плодове канавалия гладиата: вода 83,6 грама, енергия 247 кдж (59 ккал), протеин 4,6 грама, мазнини 0,4 грама, въглехидрати 10,7 гр, фибри 2,6 грама, калций 33 мг, фосфор 66 мг , желязо 1,2 мг, витамин A 40 IU, 0,2 мг тиамин, рибофлавин 0,1 мг, ниацин 2 мг, аскорбинова киселина 32 мг.

Хранителна стойност на 100 грама сухи семена канавалия гладиата: вода 10,7 грама, енергия 1453 кдж (347 ккал), белтъчини 24,5 гр, мазнини 2,6 гр, въглехидрати 59 гр, фибри 7,4 грама, калций 158 мг, фосфор 298 мг, желязо 7 мг, тиамин 0,8 мг , рибофлавин 1,8 мг, аскорбинова киселина 1 мг.

Семената са бедни на метионин, но богата на лизин.

Изображение: I, KENPEI, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Dinesh Valke from Thane, India, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на канавалия гладиата

Фармацевтичните компании са проявили интерес към канавалия гладиата като възможен източник на ензима уреаза. За тази цел няколко акра с бобови насаждения са били включени в съответното изследване. Уреазата, извлечена от канавалия гладиата, се изпозлва за ин витро определяне на карбамид в кръвта. В Корея растението се използва за лечение на:

• повръщане;
• воднянка;
• заболявания на бъбреците;
• лумбаго;
• астма;
• затлъстяване;
• стомашни болки;
• дизентерия;
• кашлица;
• главоболие;
• невралгия;
• епилепсия;
• шизофрения;
• възпалителни заболявания;
• отоци.

В Корея се употребява и сапун с екстракт от растението за лечение на микоза и акне. В Япония се включва в лечението на озена, хемороиди, пиорея, отит на средното ухо, циреи и рак, всички видове възпалителни заболявания и атопичен дерматит.

Канавалия гладиата в кулинарията

Изображение: 53442530β, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Бобът може да се консумира с шушулките когато е в ран период от зреенето му, а по-късно при завършване на процеса на зреене се консумират само семената му. Преди варене семената трябва да бъдат обелени. Така се премахва кожестата им обвивка, която съдържа токсини, които не са силни, но могат да предизвикат гадене при консумацията й. За да се махне посочената обвивка семената трябва да бъдат сурови, а не сушени - тогава отстраняването й е невъзможно и те съответно не могат да бъдат детоксикирани. В научни доклади е посочено, че е възможна проява на слаба интоксикация на организма при консумацията на големи количества канавалия гладиата. За да се предпазим от това се препоръчва неколкократно сменяне на водата при варене на фасула. Той се влага в супи и яхнии в много азиатски страни. В Мадагаскар младите зелени плодове и незрели семена на меча боб се използват като варени зеленчуци. По същия начин се употребяват и в Шри Ланка, Индия, Индонезия, Китай, Корея и Япония.

Канавалия гладиата се използва и като фуражна култура. Със семената, в умерени количества, се изхранват преживни животни и птици.

В някои случаи растението се използва като декоративно, поради катерливия му растеж. Tова негово свойство се прилага за ограждане и предпазване на други култури от вредители или от промъкването на змии на дадено място. Поради тази причина в Нигерия дори се смята за "змийски репелент".

Заглавно изображение: Dinesh Valke from Thane, India, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons