Сива мухоморка, Сурогризка

Сем. Amanitaceae (Мухоморки)

ЯДЛИВА ГЪБА

Описание:
Както всички мухоморки, плодното тяло при младите екземпляри е с форма на яйце и е обвито от бяло общо покривало. Шапката/гугла в началото е звънчевидна, а развита - разперена до плоска или слабо вдлъбната, с гърбица в средата, с диаметър - 4 — 11 см, със силно вариращи цветове — белезникава, сива, сиво-кафява, ръждивокафява до сиво-виолетова. Повърхността на гъбата е гола, към периферията радиално набраздена. Кожицата е суха, лесно отделяща се, понякога с бели парцалести остатъци от общото покривало. Ръбът първоначално е подвит навътре, а по-късно е изправен, с много добре изразени радиални ребра, назъбен, целокраен, понякога насечен. Частично покривало липсва.

Месото е много тънко, меко, бяло, крехко, без миризма, със сладникав вкус.

Пластинките са свободни от пънчето, нагъсто разположени, широки, тънки и бели. Спорите са почти кръгли, гладки, безцветни. Споровият прах е бял.

Пънчето е цилиндрично, първоначално е плътно, по-късно кухо, крехко, бяло до белезникаво, гладко или мъхесто - със зигзаговидни напречни ивици от фини власинки, постепенно задебеляващо към основата, с остатък от общото покривало във вид на разкъсано бяло калъфче. Пънчето е без пръстен в горната част.

Разпространение:
Расте върху почва в широколистни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (от юни до края на октомври).

Предназначение:
Добра ядлива гъба с приятен вкус и без аромат. Употребява се в свежо състояние. Не е годна за сушене и консервиране.