Фунготерапия

Фунготерапията е наука за лечение с лекарствени гъби. Названието е официално въведено в Япония преди 2000 години. Тогава е била издадена безценната книга “Shinnoh Honsohkyo”, явяващата се като първоначален учебник на Източната медицина. В нея са упоменати повече от 350 вида билки и гъби, класифицирани и обяснени основно в 3 категории: 120 - „превъзхождащи”, 120 - „средни” и 125 - „справедливи”.

Първите ги наричали „Растения на Бога”, те били за подмладяване и дълголетие. Това били „лекарствата на легендарните вълшебници”. Тук се намирали почти всички известни гъби, а най-първа била записана Рейши - „Гъбата на дълголетието” или „Свещената гъба”. Твърдяло се, че е най-ценното средство срещу всякакъв вид тумори.

В Китай от векове гъбите имат репутацията на “елексир на живота” и им е отредено място в групата на „висшите билки.” През 1309 г. знаменитият лечител Ву Горин също описва лечебните свойства на гъбите в трактата си „Лекарствени средства за ежедневна употреба”. През 14 век китайският лекар Ву Руи от династията Мин (1368-1644) написал: „Тази гъба (Шиитаке) е средство за запазване на здравето, тя лекува настинки и стимулира кръвообръщението”. Той също открил, че гъбата Шиитаке проявява противотуморна активност. В книгата „Канон” на най-великият азиатски лекар Авицена, първо място по лечебни свойства отново заемат гъбите.

Известният билкар Ву Син съставил трактат за лекарствените гъби, където са описани свойствата на повече от 100 вида гъби, растящи в Китай и Япония. Той доказва, че лечебните свойства на гъбите са по-големи от тези на билките.

Основи на фунготерапията

Във Фунготерапията се използват висшите гъби (макромицети), т.е. тези, които образуват плодни тела видими с просто око. Делят се на 2 класа: базидиомицети и аскомицети. Общо висшите гъби са 14 000 вида. Над 2000 са ядливи, а около 700 притежават лечебни свойства. Повечето от базидиомицетите имат антибиотична активност и отделят антибиотични вещества: агроцибин, брозофилин, немотин, биформин, полипролин и много други. Водните екстракти от плодните тела на повечето от тях оказват въздействие на микрофлората на раните на болните аналогично на идентифицираните антибиотици: левомицетин, биомицин, стрептомицин.

Гъбите са междинна форма на живот между растенията и животните и съдържат биологично активните вещества (БАВ) и на едните, и на другите. За разлика от растенията, гъбите не съдържат хлорофил, не могат да извършват фотосинтеза и не са в състояние да синтезират от неорганична – органична материя. Приликите с животните са, че гъбите секретират така наречената „урина” и изработват около 20 ензима (гликоензими), чрез които усвояват въглехидратите.

От гъбите се получават нови лечебни хранителни вещества и фармацевтични препарати, които се използват като адаптогени, имуномодулатори и терапевтични средства. Специално при базидиомицетите около 300 от тях имат лекарствени свойства. Днес, всеки втори антибиотик е синтезиран от съставки на гъби. Виталните (лечебни) гъби нямат токсичност и значителни странични действия.

Кориолус (Coriolus versicolor)

В Китайската традиционна медицина Кориолус се използва за засилване на черния дроб и далака, за извеждане на токсините и смъкване на температурата, като тоник за сърцето, за редуциране на слузта и се препоръчва при рак, хроничен хепатит, при умора както и при инфекции на горните дихателни пътища.

При проведените фармакологични изследвания от гъбата са изолирани два полизахарида, PSP и PSK свързани с протеини, които доказано стимулират имунната система и спират равитието на туморите.  Кориолус се използва за спиране на растежа на рака и туморите при карцином на белите дробове, на простатата, на стомаха, на гърдата, на цервикса на матката, на дебелото черво, както и при левкемия, тумори на мозъка и при метастазиране.

Херициум (Hericium erinaceus)

Херициум еринацеус се открива в северното полукълбо из Европа, Източна Азия и Северн Америка. Екзотичният извънземен вид на гъбата е вдъхновил създаването на множество странни имена: лъвска грива, маймунска гъба, маймунска глава, меча глава, свинска глава, бяла брада, брада на старец, брадат таралеж, таралежова гъба, пом пом.

Прилага се за изчистване на организма от шлаките и за отслабване. Препоръчва се на ден да се приемат около 100 гр. прясна гъба или 10 гр. сушена.

Копринус (Coprinus comatus)

Гъбата Копринус е много богата на минерални съединения и основни витамини, преди всичко тези от групата В. Също така тя е една от малкото гъби, богати на Витамин С. Копринус е доста добре изследвана гъба, тъй като е с европейски произход. Първите изследвания върху нейнито снижаващо кръвната захар действие са проведени през 1934 година. От тогава изсушения прах от гъбата се прилага предимно при диабет. Той регулира нивото на кръвната захар, има противовъзпалително действие и може преди всичко да предотврати негативното въздействие от диабетичната болест върху сърцето и кръвообръщението.

Копринус има предпазващо действие върху Лангерхансовите островчета (клетки, които произвеждат в стомаха хормони, напр. инсулин). Чрез опити бива показано, че час и половина след като бива приложен праха, той снижава стойностите на кръвната захар до 41%. Три часа след приема той все още е с 31% по-нисък. Биологично активните вещества, съдържащи се в Копринарката, снижават нивото на кръвната захар и смекчават атеросклеротичните последици от нарушената обмяна на захарта. Тяхното приемане представлява сериозен шанс за всеки диабетик за предотвратяване на слепота, спадане на бъбреците, ампутация на краката, сърдечен инфаркт или удар.
Гъбата се прилага успешно и при хемороиди и оплаквания от страна на храносмилателния тракт (запек и др.).

Шийтаке (Lentinus edodes)

Гъбата Шийтаке е легенда на народната медицина в Югоизточна Азия. Има 3-хилядна изтория на култивиране и използване. В древна Япония е използувана най-вече при лечение на захарен диабет. Наричали я 'Гъба на спящия Буда' и считали, че е подарък от самия него, но трябвало периодично да го будят, за да не забравя да вложи лечебни свойства в Шиитаке. За тази цел, от време на време почуквали със специални за целта дървени чукчета по кестеновите дънери с прорасли по тях гъби (всъщност така стимулирали нарастването на мицела). Още реди 600 години по време на династията Мин са давали профилактично Шийтаке на Императора и придворните му преди есенно-зимния сезон за повишаване на съпротивителните сили. За това я наричали и 'Гъба инператор'. Шийтаке е най-добре изучената гъба.

Основното й действие е противотуморното, благодарение на съдържащия се в нея полизахарид лентинан, който въздейства чрез имунната система.

Култивирането й в Щатите се увеличава по-бързо от това на която и да е друга гъба. Месестият й вкус подхожда на почти всяко ястие и наред с чудесните си кулинарни качества, гъбата притежава лековити свойства. Дори слред останалите гъби Шийтаке има високи хранителни стойности; тя съдържа всички основни аминокиселини, както и еритаденин - уникална аминокиселина, която според някои учени понижавахолестерола. Шиитаке е също богата на желязо, ниацин и витамин В, особено В1 и В2. Изсушената на слънце, тя е богата на витамин D. Запарки от култивираният й мицел съдържат полизахарида KS-2 - пептид, който съдържа аминокиселините серин, треонин, аланин и пролин.

Майтаке (Grifola frondosa)

Наричат я Гъба-овен, а японското й название 'Танцуващата гъба' е свързано с нейната форма, която напомня танцуваща нимфа. В древността хората, които имали щастието да намерят тази гъба танцували от радост, тъй като през феодалната епоха за нея давали сребро, равно на теглото й ( а тя понякога стигала до гигантски размери - повече от 50 см в диаметър и до 4 кг тегло). Използвали я основно за намаляване на 'злобата и болестите на живота' и за успокояване на нервите.

Гъбата расте в див вид в Япония и някои райони на Китай. Използва се традиционно в Японската и Китайската кухня. Наричана е още 'Гъба на японските гейши'. Гейшите били длъжни да опитват всяко от многобройните блюда на госта да не би да е отровно и така те били застрашени от напълняване. За да не напълняват редовно приемали Майтаке и ефектът бил отличен.

В англоговорящия свят, Майтаке е известна като 'горската кокошка'. Казва се, че гъбата която расте на снопове, прилича на настръхналата опашка на мътеща кокошка. По-рядко гъбата се нарича 'овча глава', а понякога и кралят на гъбите заради размера си.

Мейтаке е вкусна кулинарна гъба, но японците я ценят и заради лековитите й свойства. Традиционно са я използвали като тоник за стимулиране на имунната система и увеличаване на жизнеността и се е предполагало, че предпазва от рак и високо кръвно налягане. Поради тази причина учените се насочили към ефекта й върху тези болести при началото на експериментите с Мейтаке преди три десетилетия. В последните години гъбата е обект на голям научен интерес.

Кордицепс (Cordyceps sinensis)

Кордицепса расте при много студени условия в Цинхай-Тибетските гори, от 2000 до 4000 метра надморско равнище, при силен недостиг на кислород. В китайската провинция Дзилин расте и тъй нареченият Северен Кордицепс. Това е друг вид Кордицепс. Това е много рядка гъба, притежаваща уникален цикъл на развитие. Тя паразитира на гъсениците на определен вид пеперуди - Hepialide ('пеперуда прилеп' ). При приближаването на гъсеницата гъбата изхвърля спори, които проникват в нея през кожата. Спорите прорастват едва когато гъсеницата се завира в земята, за да прави пашкул. За отбелязване е, че загиналата гъсеница не гние, вероятно кордицепсът произвежда вещества, които възпрепятстват процесите на разлагане. Във връзка с това фунготерапевтите по света го използват в онкологията - назначават го при некроза на инфилтратите, защото спира процеса на некроза.

Чудесата на гъбата Кордицепс са познати в Китай от най-малко 100 години и гъбата там се счита за национално лековито съкровище. Като хранителна добавка тя повишава енергията и жизнеността. Кордицепс е една от най-безопасните медицински храни. В традиционната китайска медицина гъбата се използва за лечение на чернодробни заболявания, рак, ангина пекторис, сърдечна аритмия, бронхиални проблеми, анемия, туберкулоза, емфизема, безплодие и сексуални смущения. Кордицепс подхранва Ин, стимулира Ян и съживява меридианите на белите дробове и бъбреците.

Агарикус Блазеи (Agaricus blazei murrill)

Гъбата Агарикус има няколко имена: 'Златната гъба', 'Гъба на живота и дълголетието'. Учените твърдят, че веществата съдържащи се в нея не само убиват онкоклетките, но и забавят процесите на стареене. Гъбата е открита и описана едва в 1965 година от американския миколог Мюрил.
Agaricus Blazei Murill  произлиза от бразилските дъждовни гори. Местните я наричали 'Гъбата на Бога' и я използвали като последно средство за помощ при сериозни заболявания. Навсякйъде по многочислените фрески и глинени фрагменти на ацтеките има изображения на тази гъба. Дълго време се е считало, че това е магическа или халюциногенна гъба, с която жреците докарвали в транс своите съграждани, но се оказало, че това е обикновена ядлива гъба.

При изследване на коренните жители на тропическите гори недалеч от Сан Пауло, където основно живеят 90-100 годишни ловци и рибари, учените установили, че биологичната им възраст била много по-малка от официалната. Т е определили, че клетките на организма им се делят със забележимо по-малка скорост в сравнение с останалите хора, а това означава, че процесът на стареене се забавя. Те редовно приемали Агарикус Блазеи.

В див вид Агарикус е наричана 'Гъба-копче', тя едва се подава от земята. Характерно за нея е много резкият й мирис, има необичаен кисело-сладък вкус. Местните жители я търсят с кучета и ежедневно я прибавят във вид напрах към храната си.

Сега в света са открити около 30 близкородствени видове на Бразилския Агарикус, но само този - Агарикус Блазеи Мюрел може да се похвали с такива лечебни свойства и само той носи името 'Слънчевата гъба на ацтеките'.

Освен много ценни витамини и минерали, Агарикус Блазеи Мюрел има най-високо съдържание на полизахариди от всички познати лечебни гъби, преди всичко бета D-глюкан. В екстракта всички тези вещества се съдържат във висока концентрация. Както пише в научната литература, гъбата силно стимулира имунната система. Приемането й довежда до нарастване на броя и активизиране на клетките 'естествени убийци' и на макрофагите, т.е на клетките, които отговарят за разрушаването на ракови клетки, бактерии и вируси и за изхвърлянето на чуждите вещества, както и за образуването на  химичните вещества 'куриери' (като интерферон, интерлефкин), които също взимат участие в отбранителните процеси.