Херициум, Игловиден корал, Лъвска грива

Херициум, Игловиден корал, Лъвска грива (Hericium erinaceus) е гъба с екзотичен външен вид, която принадлежи към семейство Hericiaceae. Тя се счита за сапрофит, тъй като се храни предимно с мъртви дървета. Въпреки това може да се намери и на живи такива - така се определя като дървесен паразит. Лъвската грива помага за разграждане на дървесината върху която се развива; от там асимилирането й в почвата и обогатяването на същата с хранителни вещества за безгръбначни видове и растения. Известна е и със следните други имена: маймунска гъба, маймунска глава, меча глава, свинска глава, бяла брада, пом пом и други.

Доказано е, че Hericium erinaceus има различни ползи за здравето, включително антиоксидантни, антидиабетни, противоракови, противовъзпалителни, антимикробни, антихипергликемични и хиполипидемични ефекти. Използва се за лечение на когнитивно увреждане, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер и др.

Устройство на херициум

Тялото на лъвската грива е с големина от 8 до 24 сантиметра. То се състои от твърда основа с дължина 1-5 сантиметра, прикрепена към дърво и висящи, прорастващи от нея, меки шипове. Те обикновено са бели, по-рядко кафеникави до жълтеникави на цвят. Гъбата расте самостоятелно или по двойки върху кората на изсъхнали дървета. Производството на спори е най-високо по обяд, спрямо повишаване на температурата и намаляване на относителната влажност на въздуха. Ежедневните тенденции към по-ниска относителна влажност могат да благоприятстват образуването на спори, но нивата на относителна влажност, които са твърде ниски, не благоприятстват високото общо производство на спори. Споровият отпечатък е бял.

Изображение: Nina Filippova, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons; Daniel Gillies, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на херициум

Херициумът е разпространен предимно в Северното полукълбо, Европа, Източна Азия и Северна Америка. Hericium erinaceus се употребява в традиционната китайска медицина от векове и производството му е широко разпространено в Азия, като се използват най-вече обширни производствени практики върху дървени трупи или пънове. Расте върху мъртвата дървесина на паднали и по стволовете и големите клони на живи дървета, особено стари, ветерани или древни индивиди. Вирее предимно върху букови, дъбови и брезови дървета.

Въпреки че игловидният корал е роден в Европа, той е включен в червения списък на 13 европейски страни поради лошо покълване и установяване на растеж. Този специфичен род дава плодове между август и декември в Обединеното кралство и ще продължи да произвежда спори до февруари на следващата година. Той е в състояние да издържа на ниски температури и условия на замръзване.

Hericium erinaceus е оскъден и застрашен и е една от четирите гъби, които имат най-високо ниво на правна защита в Обединеното кралство, което прави както брането, така и продажбата на гъбата незаконни.

Използваема част на херициум

Употребява се цялото плодно тяло на гъбата с лечебна и кулинарна цел.

Химичен състав на херициум

След многократни химични анализи са открити биоактивните съединения, съдържащи се в плодното тяло на лъвската грива. Херикерините, които представляват ароматни съединения, са основен биоактивен компонент на гъбата. Те са - херикерин А, изохеринон J, изоерицерин, херсерин, N-дефенилетил изохерицерин, херсенон J 4-(3 ', 7'-диметил-2', 6'-октадиенил)-2- формил-3-5-метоксибензилалкохол, еринацен D, резорциноли, еринацерини и херценол, хериценони, еринацини (еринацин А и дитерпеноиди), еринацерини-изоиндолин-1-они (еринацерини), еринацеолактони, гликопротеин ).

Други, изолирани от игловидния корал вещества са полизахариди (В-D-глюкани), стероли (ергостерол и еринароли), лактон на витамин В12 и летливи съединения (2-метил- диетилпиразин). Хетерополизахаридите, открити в мицелите на гъбите, са фруктоза, галактоза, глюкоза и 3-О-метил рамноза. Лъвската грива съдържа още гама-аминомаслена киселина, ерготионеин и ловастатин; ненаситени и наситени мастни киселини.

В херициумното етерично масло са идентифицирани 77 ароматни и вкусови съединения, включително хексадеканова киселина (26% от общия състав на маслото), линолова киселина (13%), фенилацеталдехид (9%) и бензалдехид (3%) и други масла като 2-метил-3-фурантиол, 2-етилпиразин и 2,6-диетилпиразин; присъства в ниски концентрации и ергостерол.

Известно е, че прах от H. erinaceus съдържа протеин (20%), въглехидрати (61%), мазнини (5%), пепел (7%), аминокиселини (14,3 мг / г сухо тегло), аминокиселини (30,6 мг/г сухо тегло) и вода 4%.

Лечебни свойства и приложение на херициум

През последните десетилетия тази лечебна гъба привлича значително внимание поради потенциалните си терапевтични възможности при невродегенеративни заболявания. В Китай благоговението към този вид гъби датира от векове наред. В китайските и японските медицински системи, херициум традиционно се използва за подобряване функцията на гастро-интестиналния тракт, за укрепване на далака, а също и като противораково средство. В китайската медицина херициум е основно средство за подобряване на симптоми на дефицит на Qi (липса на "жизнена енергия").

Изображение: freepik.com

Свойства на херициум

• подобрява мозъчната функция - гъбата е подходяща за употреба от възрастни хора с леки когнитивни увреждания. Това е доказано при проучване, извършено през 2009 година. За изследването са използвани две групи от хора с когнитивни затруднения. Първата група приемала екстракт от херициум всеки ден в продължение на 16 седмици, втората група приемала плацебо за същия период от време. При извършването на контролни тестове на 8, 12 и 16 седмица, членовете на първата група показват впечатляващо подобрение в концентрацията и запомнянето в сравнение с членовете на плацебо групата;
• противотуморно - в корейско изследване е доказано, че гъбата значително намалява малигнените клетки при левкемия. Що се отнася до рак на стомаха, проучване, публикувано в Международния вестник на биологичните макромолекули, установява, че лъвската грива причинява клетъчна смърт на възникнали злокачествени клетки в стомашната лигавица. Изследователите заключават: "нашето проучване in vitro доказва, че  гъбата може да бъде приета като потенциално придружаващо средство за лечение на рак на стомаха, хранопровода и панкреаса.". В друго лабораторно проучване от 2011 година се доказва, че екстрактите от херициум намаляват теглото на трансплантираните туморни клетки на дебелото черво при опитни мишки, като едновременно удвояват броя на естествените клетки убийци (НК-клетки), повишават активирането на макрофагите и намаляват броя на туморните кръвоносни съдове наполовина. Съединенията, влизащи в състава на херициум са токсични за раковите клетки, особено при рак на стомаха, рак на дебелото черво и рак на черния дроб. Тези вещества инхибират бързия туморен растеж. При трансплантиране на ракови клетки в опитни мишки, екстрактът от херициум показва действие директно върху злокачествените без да проявява токсичност към здравите клетки на плъховете. Всъщност, изследователите отбелязват, че тези екстракти са по-мощни и по-малко токсични от 5-флуорурацил - стандартно химиотерапевтично средство, което обикновено се използва за лечение на различни видове рак;
• намалява страничните ефекти от химиотерапия;
• имуностимулиращо;
• антиоксидантно;
• антибактериално - гъбата притежава антибактериални ефекти срещу бактерията Хеликобактер пилори (Helicobacter pylori). Тя е считана за "един от най-успешните патогени в човешката история." Много хора нямат симптоми при носителството на този вид бактерия, но за други тя може да е причина за тежки стомашни язви;
• подобрява здравето на сърцето - чрез балансиране на нивата на холестерола и подобряване на кръвообращението в тялото. Изследване с плъхове доказва, че консумирането на екстракт от тази гъба намалява общия холестерол и триглицеридите в кръвта. Освен това, може да подобри циркулацията на кръвта чрез инхибиране на агрегацията на тромбоцитите и предотвратяване на удебеляването на артериите, характерни за атеросклерозата;
• противогъбично;
• противовъзпалително - лъвската грива доказано предотвратява възпалителните процеси по няколко механизма. Единият е чрез редуцирането на азотния оксид, който е един от основните медиатори на възпалението. Друг механизъм е чрез намаляване производството на цитокини и простагландини;
• подпомага редуцирането на телесното тегло;
• има репутацията на облекчаваща деменцията.

Лъвската грива е богата на β-глюканови полизахариди, които са отговорни за противораковите, имуномодулиращите, хиполипидемичните, антиоксидантните и неврозащитните действия на тази гъба. Съобщава се също, че H. erinaceus има антимикробни, антихипертензивни, антидиабетни, заздравяващи рани свойства наред с други терапевтични потенциали.

Състояния и заболявания, при които се прилага херициум

• възпаления на панкреаса;
• стомашен хиперацидитет (стомашни киселини);
• гастрит;
• болест на Крон;
• хемороиди;
• полиневропатия;
• болест на Алцхаймер;
• болест на Паркинсон;
• безпокойство;
• депресия;
• отслабен имунитет;
• загуба на паметта;
• тревожност;
• деменция;
• неврологични разстройства;
• рак;
• рани.

Изображение: freepik.com

Антидепресантно действие на херициум

Депресията е често срещано и тежко невропсихиатрично разстройство, което е една от водещите причини за глобалното бреме на болестите. Въпреки че в момента има различни антидепресанти, тяхната ефикасност понякога е недостатъчна и много от тях имат странични ефекти. Установено е, че биоактивни съединения, извлечени от мицела и плодните тела на H. erinaceus, насърчават експресията на невротрофични фактори, които са свързани с клетъчната пролиферация, като фактори на растежа на нервите. Въпреки че антидепресантните ефекти на H. erinaceus не са потвърдени и сравнени с конвенционалните антидепресанти, въз основа на невротрофичната и неврогенна патофизиология на депресията, H. erinaceus може да бъде потенциално алтернативно лекарство за лечение на депресия. Предклиничните и клиничните проучвания показват, че лъвската грива значително облекчава депресивното разстройство чрез моноаминергична модулация, неврогенни/невротрофични и противовъзпалителни пътища, което показва потенциалната роля на гъбата като допълнителна и алтернативна медицина за лечение на депресия. Независимо от това, настоящите изследвания на антидепресантните й ефекти са сравнително все още на ранен етап и специфичните механизми, лежащи в основата на действието й срещу депресията, изискват допълнително изследване.

Невропротективни свойства на херициум

Олигодендроцитите (OLs), миелин-продуцираща глия в централната нервна система (ЦНС), произвеждат миелиново разширение, което обгръща аксоните, за да улесни разпространението на потенциала на действие. Един ефективен подход за индуциране на олигодендрогенеза и миелинизация е важен за насърчаване на развитието на ЦНС и насърчаване на възстановяването на миелина при неврологични заболявания. Hericium erinaceus е характеризирана като притежаваща невропротективни свойства. Въпреки това, ефектът му върху диференциацията на олигодендроцитите все още не е открит. В проучване, използвайки култури от олигодендроцитни прекурсорни клетки (OPC) и ex vivo система от церебеларни срезове, е открито, че екстрактът от мицела на H. erinaceus (HEM) не само насърчава диференциацията на олигодендроцитните прекурсорни клетки до олигодендроцити в средата за диференциация, но също така увеличава нивото на миелинов основен протеин (MBP) върху невронните влакна. Освен това, ежедневното перорално приложение на HEM в неонатални плъхове в продължение на 7 дни, засилва експресията на MBP и OLs в corpus callosum на постнаталния мозък на плъх. Откритията сочат, че екстрактът от мицела на херициум и неговите съставки показват обещаващи функционални ефекти и насърчават съзряването на олигодендроцитите, предоставяйки представа за техния потенциал за миелинизация при нарушения на неврологичното развитие.

Начин на употреба на херициум

В аптечната мрежа гъбата се предлага под формата на прах, капсули и таблетки.

Кулинарни употреби на херициум

Това е ядлива гъба и е широко разпространена храна в Китай и Япония. Тя се използва традиционно като добавка към много азиатски ястия, като често се комбинира с морски дарове и месо. При консумация на лъвска грива в прясно състояние, непосредствено след събирането й, вкусът й наподобява този на скариди и омар. Текстурата й е мека.

Hericium erinaceus е често срещан в гурме кухнята. Младите екземпляри се смятат за най-добри. Наред с гъбите шийтаке (Lentinus edodes) и стридите (Pleurotus ostreatus), херициум се използва като специална гъба. Производството на специални гъби в САЩ се е увеличило с около 23% между 2010 г. и 2018 г. от 16 на 20 милиона фунта (7-9 милиона кг).

Внимание!

Няма достатъчно научни данни, съобщаващи и описващи вредните ефекти от употребата на херициум. В тази посока гъбата трябва да се използва под лекарски контрол или под такъв упражняван от специалист, занимаващ се с билколечение.

Заглавно изображение: Lebrac, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons