Шийтаке

Шийтаке (Lentinus edodes, Shiitake) е представител на семейство Tricholomataceae. Този вид е с източноазиатски произход и името му идва от „ший“ - японско название на дървесните стволове, върху които расте. Китайците я наричат зимна гъба, донго, шанку или гъба - цвете, заради напукването върху шапчицата, наподобяващо цвете. Древни китайски императори от династията Минг са назовавали гъбата като „еликсир на живота“ или „императорска гъба“ , тъй като се е вярвало, че притежава забавящи процеса на стареене свойства.

Устройство на шийтаке

Изображение: frankenstoen from Portland, Oregon, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Височината на гъбата е около 15 сантиметра. Шапчицата й е с чадъроподобна форма. Спорофорите (местата от където шийтаке освобождава спорите си) са разположени по долната повърхност на шапката. Те излизат от тънка нишковидна мрежа, която се намира под мястото им на закрепване.

Разпространение на шийтаке

Родината на този вид гъби е Азия, но те са широко разпространени в целия свят. Шийтаке допринасят с около 25% за общото годишно производство на ядливи гъби в света. Условията за отглеждането им са специфични и изискват подобни на естествената им среда условия - наличие на влажни климатични условия, върху изкуствен субстрат или дървесни трупи, като най-предпочитан е дъбът.

Използваема част на шийтаке

Употребява се цялото плодно тяло на гъбата.

Химичен състав на шийтаке

Гъбата предизвиква огромен интерес именно поради богатия на протеини и мощни имуностимулиращи и имуномодулиращи химични съединения. Едно от тях е полизахаридът 1,2,3,5,6-пентатипан, наречен още лентинан (лентионин). В чиста форма лентинанът представлява кристално вещество, което е широко употребявано във фармацевтичната промишленост. Извлича се единствено от гъбата шийтаке и подпомага продуцирането на определен тип бели кръвни клетки. Лентионинът притежава противотуморно действие и се прилага като съпътстваща терапия на раково болни и страдащи от доброкачествени тумори на черния дроб, храносмилателните органи, яйчниците, белите дробове и левкемия. В гъбата шийтаке се съдържат 18 вида аминокиселини, 8 от които са есенциални. Високо е и съдържанието на витамини от група А, C и B (витамин B1, B2 и нацин). Интересен е фактът, че изсушените на слънчева светлина шийтаке съдържат витамин D, който се намира в много малко храни. В химичния състав на този вид гъби са включени още: магнезий, калий, калций, фосфор, натрий, силиций и желязо.

Лечебни свойства и приложение на шийтаке

Изображение: This image was created by user Adam Arendell (julius) at Mushroom Observer, a source for mycological images.You can contact this user here. English | español | français | italiano | македонски | ?????? | português | +/−, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Най-ранните писмени сведения за култивирането на шийтаке датират от 1200 година. От стотици години, гъбите шийтаке са популярен хранителен източник в Азия. Те са едни от най-разпространените за култивиране ядливи гъби в света като цяло. В наши дни този вид може да бъде открит лесно в търговската мрежа. Шийтаке се употребява в конвенционалните и неконвенционалните методи за лечение на диабет, възпаления с разнообразна етиология, за профилактика и подобряване на състоянието при различни ракови състояния. Изследването на лекарствената стойност на гъбите шийтаке набира все по-голяма популярност, поради техния богат и разнообразен химичен състав. Особен интерес предизвикват потенциалните възможности на шийтаке за предотвратяване или лечение на тежки заболявания като рак, синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН) и хиперхолестеролемия.

Лечебни свойства на шийтаке

• противотуморно - aнтиканцерогенната активност на шийтаке се дължи на химичното съединение лентинан. Научни изследвания и многобройни клинични проучвания, извършени в Япония, доказват положителния ефект на лентинан при раково заболели пациенти. Проучванията показват, че прилагането на шийтаке заедно с химиотерапевтични средства при карцином, значително удължава преживяемостта и подобрява качеството на живот. При консумация на гъби шийтаке се повишава активността на макрофагите и цитотоксичната активност на лимфокин-активирани убийци (LAK-клетки). Те лизират (разграждат) туморните тъкани, без да разрушават здравите;
• регулира кръвното налягане - способността на гъбата да понижава нивата на холестерола в кръвта е отчетена за пръв път през 60-те години при опити с мишки. Установено е, че с присъствието на сухи и смлени спорофори от шийтаке в диетата се понижават значително нивата на средния плазмен холестерол. Еритаденинът, от своя страна, понижава всички липидни компоненти на серумните липопротеини, както при животни, така и при хора. Доказано е, че притежава ниска токсичност, въпреки че се абсорбира само около 10% в чревния тракт. Други опити извършени in vitro също подкрепят тези констатации. При спонтанно хипертензивни плъхове сушените гъби шийтаке намаляват значително нивата на VLDL (липопротеини с много ниска плътност) и HDL (липопротеини с висока плътност). Това предотвратява повишаването на кръвното налягане и развитието на хипертония;
• подтискащо апетита - съединенията еритаденин и бета-глюкан в шийтаке притежават хиполипидемични (редуциращи мазнините) свойства. Научни изследвания сочат, че бета-глюканът предизвиква чувство за ситост и подтиска апетита. От това следва значително намаляване на хранителния прием и понижаване нивата на плазмените липиди;
• антимикробно - проучване от 2011 година на Университетския зъболекарски институт в Лондон изследва антимикробните ефекти на шийтаке. При пациенти с гингивит (възпаление на венците), причинен от натрупване на микробни плаки в областта на гингивата. Провеждащите изследването сравняват ефективността на гъбата с тази на активния компонент на препарата (хлорхексидин), който традиционно се прилага за лечение на това състояние;
• регулира нивата на кръвната глюкоза;
• регулира нивата на холестерол в кръвта;
• имуностимулиращо - лентионинът стимулира Т-клетъчния имунитет;
• имуномодулиращо - засилва се производството на интерферон, който представлява силно имуномодулираща субстанция, която повлиява имунната защита;
• антивирусно - бета-глюкановите полизахариди са представляват естествена защита на гъбата от инвазивни организми в природата. Често в съвременната медицина те са употребявани за борба със заболявания, причинени от бактерии или вируси. Научни изследвания, показват, че екстрактът от шийтаке осигурява ефективна защита от вирусите и бактериите, причинители на херпес симплекс, пневмония и менингит. Някой медицински източници сочат, че ефектът на бета-глюкановият екстракт от шийтаке е сравним с този на най-често прилаганият медикамент при появата на херпес - Ацикловир;
• антимикотично;
• антиоксидантно;
• общо тонизиращо - шийтаке представляват богат източник на витамини от група B. Това подпомага поддържането на функцията на надбъбречната жлеза и превръщането на хранителните вещества в използваем енергиен източник. Витамините от група B осигуряват поддържането естествена хормонална регулация. Доказано е, че при консумация на шийтаке значително се подобряват концентрацията и когнитивните способности;
• поддържа здравословното състояние на кожата - наличието на селен и витамини А и Е в шийтаке предотвратяват появата на акне.

 Заболявания и състояния, при които се прилага шийтаке

• рак на белите дробове;
• рак на матката и яйчниците;
• рак на гърдата;
• рак на черния дроб;
• рак на дебелото черво;
• грипни състояния;
• херпес симплекс (лабиален херпес);
• астма;
• ангина;
• бронхит;
• анемия.

Начини на употреба

Шийтаке набира все по-голяма популярност под формата на хранителна добавка или екстракт. Те се произвеждат от цялото плодно тяло на гъбата, което се поставя в гореща вода с цел извличане на максимално количество биоактивни съставки.

Място на шийтаке в китайската народна медицина

Изображение: MOs810, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

В китайската медицина гъбата шийтаке се определя като храна, която стимулира движението на „ян“ енергията на тялото „нагоре“. Това означава, че е особено полезна за нарушения, свързани с долната част на тялото. Още от древността китайците са препоръчвали шийтаке при нарушения в храносмилателната система. Гъбата е назовавана от китайски лечители още като "hsiang ku". Тази китайска дума описва нейния характерен сладък аромат. Освен за гастроинтестинални нарушения в китайската медицина гъбата се прилага като „активиращо кръвта“ средство, което неутрализира токсините натрупани в организма.

Дозиране на шийтаке

Подходящата доза за консумация на шийтаке зависи от няколко фактора – възраст, пол, телесно тегло и здравословното състояние на организма. Няма достатъчно научна информация, която да определя универсална доза за дневен прием. Винаги следвайте указанията на медицинските специалисти, преди да употребявате шийтаке с лечебни цели.

Шийтаке в кулинарията

В прясна или сушена форма гъбата шийтке намира многобройни приложения в традиционната азиатска кухня. В Япония този вид гъби се сервират под формата на супа – „miso". Смята се, че шийтаке притежава 4-10 пъти по-наситен вкус от останалите гъби, което я прави подходяща за овкусяване на месо, сосове, супи и салати.

Внимание!

Шийтаке дерматитен синдром

Изображение: The RedBurn, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Шийтаке е единствената гъба с лечебни свойства, при която има документирана алергична реакция. Гъбичен дерматит (токсикодерма), предизвикан от шийтаке или „болест на гъбаря“ са наименования на дерматит със силно изразен сърбеж. Характеризира се с множество еритематозни микрокапсули, които са разпространени линейно с междинно разстояние около 1 милиметър. Причинява се от приемането на сурови или не добре термично обработени гъби шийтаке. Първите прояви при засегнати лица се наблюдават 48 часа след консумацията на гъбите. В началния стадий обривът се охарактеризира като макулозен или петнист, а по-късно преминава в папуло-везикулозен със заобикалящи петната кожни отоци. Повечето пациенти се възстановяват напълно до три седмици, с или без прилагане на лечение. Патогенезата на индуцирания от шийтаке дерматит не е ясна. Теорията, която се подкрепя се обуславя от токсично действие на полизахарида лентинан при сенсибилизирани индивиди. Документирано е, че при работниците отглеждащи шийтаке често са налице хроничен алергичен пневмонит и хронична екзема.

Взаимодействия на шийтаке с медикаменти

Противопоказна е консумацията на гъби шийтаке в комбинация с имуносупресори (лекарствени средства, компрометиращи имунната защита) - азатиоприн (Imuran), базиликсимаб (Simulect), циклоспорин (Neoral, Sandimmune), даклизумаб (Zenapax), муромонаб-CD3 (ОКТЗ, Orthoclone ОКТЗ), микофенолат (CellCept), сиролимус (Rapamune), преднизон (Deltasone, Orasone), кортикостероиди (глюкокортикоиди) и други.

Заглавно изображение: Ezonokuma, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons