Функции на кожата

Кожата притежава жизненоважни функции за поддържане на физиологичното и биохимичното състояние на организма. Основните функции на кожата са:

Защитна функция на кожата

Кожата изпълнява важна защитна функция. Тя играе ролята на бариера между околната среда и вътрешната среда на организма. Тази функция се дължи на:

• наличие на рогов слой, който е водонепроницаем и непропусклив за повечето вещества;
• образуване на антимикробни протеини, наречени дефензини, които при взаимодействие с клетъчната стена на бактериалната клетка предизвикват образуване на пори в нея и изтичане на интрацелуларно съдържимо;
• киселинност на кожата – рН 5,0-6,0.

Сетивна функция на кожата

Кожната сетивност включва възприемането на усещания за допир, топло, студено и за болка. В кожата се намират специфични рецептори, които се класифицират в три категории – механорецептори, терморецептори, рецептори за болка (ноцицептори).

Терморегулаторна функция на кожата

В температурата на околната среда настъпват резки колебания, но въпреки това температурата на човешкото тяло варира в много тесни граници, като денонощните колебания не превишават 2° C. Кожата заема централно място в терморегулацията на човешкия организъм. Основен механизъм за промяна в топлоотделянето е вазоконстрикция (стесняване) на кожните кръвоносни съдове, която възпрепятства пренасянето на топлина от сърцевината на тялото към околната среда. Освен това подкожната мастна тъкан е топлинен изолатор. 95% от топлоотдаването се осъществява през кожата. Това се дължи на невидимото изпарение на вода от кожната повърхност, което води до охлаждане на тялото. Невидимото изпарение е постоянно и не подлежи на регулация. Наблюдава се дори и при студено време.

Имунологична функция на кожата

Кожата не е само пасивна защитна бариера, а е активна част от имунната система. В нея са локализирани много компоненти на имунната система, което дава основание да въведе понятието кожна имунна система. Кожата участва в голямо разнообразие от имунологични реакции, като уртикария, алергичен контактен дерматит, псориазис. Към клетъчните компоненти на кожната имунна система се причисляват: кератиноцити, Лангерхансови клетки, кожни дендритни клетки, Т-лимфоцити, клетки естествени убийци, мастоцити. Към молекулните компоненти на кожната имунна система спада цитокини и хуморални фактори. Те имат няколко ефекта – възпалителен, лимфоцит-стимулиращ, супресорен, предизвикващ химиотаксис. Благодарение на всички тези компоненти, кожата се изгражда като активна част на имунната система.

Секреторна функция на кожата

Секреторната функция на кожата се дължи на наличието на потни и мастни жлези. Те участват в екскрецията на крайните продукти от обмяната и в регулацията на обема на телесните течности. От потните жлези е отделя секрет наречен пот. Чрез него се екскретират вода, електролити, органични субстанции, азот, урея, хормони, ензими и лекарства. Продуктът на мастните жлези се нарича себум. Той е изграден от триглицериди, сквален, холестероливи естери, холестерол. Себумът омекотява кожата, има бактериостатично и фунгистатично действие.

Хормонална функция на кожата

Хормоналната функция на кожата се обуславя от синтеза на витамин D. Най-новите проучвания съобщават, че в кожата се произвеждат вещества с хормон подобна активност. Витамин D се оприличава като витамин-хормон, поради факта, че минимални количества от него осъществяват биологична активност. Освен това той се синтезира в кожата, а не се приема само с диетата, както витамините.

Витамин D е мастноразторим витамин, наречен още калциферол. Той се съдържа най-вече в храните от животински произход – рибни масла, сьомга, скариди, краве масло, мляко, сирене и кашкавал.

Витамин D₃ се синтезира в кожата от изходното вещество 7-дехидрохолестерол. Под влиянието на ултравиолетовите лъчи (UVB), той се превръща в провитамин D₃. Производството му зависи от няколко фактора – географска ширина, сезон, степен на пигментация на кожата, възраст, употреба а слънцезащитни продукти.

Витамин D₃ има много разнообразни физиологични ефекти. Той действа локално на кератиноцитите, като регулира биохимични процеси и клетъчната диференциация. Основната му роля е свързана в участието е калциево-фосфатната обмяна. Липсата му води до развитието на рахит при децата, а при възрастните – до остеомалация.

Кожата е най-големият орган в човешкото тяло, който не представлява само една обвивка, а изпълнява много важни функции.