Терморецептори

Рецепторите, които възприемат различни по степен на изразеност топлинни въздействия, се наричат терморецептори. Те са разположени непосредствено под повърхността на кожата в точно определени участъци. Тези рецептори са два вида:

1. рецептори за топло;
2. рецептори за студено.

Усещането за топло и чувството за студено се различават и взаимно се изключват. При допиране на предмет до кожата освен допир могат да се усетят различни степени на студено или топло или само допир без усещане за температура.

Терморецепторите представляват свободни нервни окончания. Рецепторите за студено са по-многобройни и по-повърхностно разположени от рецепторите за топло. Чрез метода на картирането е установено, че в различни участъци на човешкото тяло броят на рецепторите за студено варира между 25-35/см² (по повърхността на устните) и 3-5/см² (в някои области на туловището). Методът на картирането се извършва чрез нанасяне на строго локализирани и малки по размер топлинни стимули. Наблюдава се своеобразна „карта“ на разположението и относителния брой на терморецепторите. Рецепторите за топло и по-голямата част от рецепторите за студено са окончания на амиелинови аксони.

Температурните условия, при които се изследват терморецепторите и температурната сетивност, се разделят на статични и динамични. При статични условия, температурата на кожата остава продължително време (от 5 до 10 мин) постоянна. Усещането за температурата при тези условия се нарича статично усещане. При бърза промяна на температурата на кожата се усеща затопляне или охлаждане. Това усещане се нарича динамично усещане за температура. Кожните терморецептори отчитат своята собствена температура, а не температурата на тялото, което се намира в контакт с кожата. Температурата на рецепторите зависи от:

• обмяната на топлина между кожата и тялото, което влиза в контакт с нея;
• попадането на топлинни лъчи върху кожата;
• кръвоснабдяването на кожата (кръвта има температура около 37^оС). Дори когато в околната среда няма никаква, човек усеща затопляне, когато под въздействието на съдоразширяващи средства (алкохол) се засили кръвоснабдяването на кожата.

Рецепторите за студено реагират на температурни диапазони от 10^оС до 40 ^оС, а тези за топло – на температурни диапазони от 30^оС до 50^оС. Следователно температурните диапазони на двата вида рецептори се припокриват и съществува област, в която са активирани заедно. При температури под 10 ^оС и над 45 ^оС се активират болковите рецептори. Трансдукцията в терморецепторите се осъществява посредством активиране на термо-чувствителни йонни канали. Те принадлежат към йонните рецептори с бърз потенциал. Описани са шест вида йонни канали от този тип, като всеки от тях се активира при определен температурен диапазон. Всеки един терморецептор съдържа по един вид йонен канал. С това се обяснява различната температурна чувствителност на отделните участъци в човешкото тяло.

Терморецепторите са постоянно активни (частично деполяризирани) и по съответните нервни влакна се провеждат към мозъка непрекъснато акционни потенциали с честота от 1 до 10 Hz. От това средно положение рецепторите могат бързо да реагират в двете посоки – или допълнително да се деполяризират, или да се реполяризират. При деполяризация на рецептора честотата на акционните потенциали в съответното нервно влакно се повишава, а при реполяризация – се понижава.

Терморецепторите са тонични рецептори, които показват добре изразена и умерено бърза адаптация. Локализацията на термичните дразнители (стимули) е неточна. Това може опитно да се докаже. Когато не се допира до кожата предмет (с цел да се изключи усещането за допир), а се повишава температурата на кожата чрез инфрачервени лъчи, се установява, че усещането за топло трудно се локализира. Например при затопляне на един от пръстите на ръката, човек често не може да каже кой точно пръст се затопля или облъчването с инфрачервени личи в областта на гърба се усеща като затопляне и на гърдите.