Соматосетивна система

Благодарение на соматосетивната система организмът може да получи информация от различни участъци от тялото си (кожа, стави, мускули, сухожилия, вътрешни органи).

За разлика от другите сетивни системи, при които рецепторите са концентрирани в малък и ограничен участък (в зрителната система рецепторите са в окото, в обонятелната - в носа, във вкусовата - в устата), при соматосетивната система рецепторите са разпръснати из цялото тяло. Те могат да бъдат разположени по повърхността на тялото или в по-дълбоките му слоеве и по-дълбоко лежащи структури.

Рецепторите на соматосетивната система могат да бъдат класифицирани и разделени в четири основни групи:

1. рецептори за допир, натиск и вибрации (тактилни рецептори);
2. проприорецептори;
3. терморецептори;
4. рецептори за болка (ноцирецептори).

Тактилните рецептори и проприорецепторите се обединяват под един вид рецептори, означен като механорецептори.

Соматосетивната система отговаря за общата (соматичната) сетивност и се предава чрез соматосензорната аферентна система. В зависимост от разположението и вида на дразненията, които възприемат, сетивността се дели на екстероцептивна и проприоцептивна. Екстероцептивната сетивност е повърхностна кожна сетивност за допир, болка, температурни разлики и други. Екстерорецепторите са свободни нервни окончания или специфични рецепторни телца, които са означени с имената на откривателите си. Проприоцептивната сетивност е дълбока. Свързва се с усета за движения, силата и посоката на тези движения, тонуса на мускулите, позицията на тялото и преместването на частите му в пространството.