Механорецептори

Освен защитна функция, кожата изпълнява и сетивна функция. Кожата е важен сетивен орган. В кожата се намират различни механорецептори. Механорецепторите осъществяват тактилната сетивност, която включва усещанията за допир, натиск и вибрация. Към тактилната сетивност се отнасят усещанията за разтягане на кожата, гъдел, сърбеж и движението на предмет по повърхността на кожата. Освен тактилната сетивност, механорецепторите могат да получават информация и за дълбоката сетивност. Към нея се включват усещанията за движение, силата и посоката на движението, тонуса на мускулите, позицията на тялото и преместването на частите му в пространството. Като заключение може да се каже, че под общото наименование механорецептори се включват рецепторите за допир, натиск и вибрации (тактилните рецептори) и проприорецепторите.

Тактилни рецептори

Тактилните рецептори представляват рецептори за допир, натиск и вибрации. Те са необходими за възприемането на различни механични стимули (дразнители), който въздействат върху повърхността на тялото на човека. Благодарение на тях човек може да възприеме формата, размера, движението и качеството на предметите, които влизат в съприкосновение с тялото му. Тактилните рецептори са свободни и специализирани нервни окончания, които се разполагат в кожата и нейните тъкани и в лигавиците. Наблюдават се разлики в тактилните рецептори, които се намират в окосмените и неокосмените зони по кожата.

В окосмената кожа се намират множество свободни нервни окончания, които се увиват спираловидно около основата на космените фоликули. Те изпълняват функциите си като единно цяло с косъма, като обособяват отделен сетивен орган за допир. Косъмът действа като лостова система, която усилва движенията. По този начин минимални отклонения на върха на косъма водят до изместване в основата му, което се усеща. Усещането на движението на косъма се дължи на механичната деформация на увитото около космения фоликул нервно влакно, което се последва от генериране на рецепторен потенциал.

В неокосмената кожа се намират както свободни нервни окончания, така и специализирани телца (телца на Фатер-Пачини, телца на Майснер, дискове на Меркел, окончания на Руфини). Телцата на Фатер-Пачини се намират по повърхността на кожата и по-дълбоките слоеве в подкожната тъкан. Те имат капсула, затова се наричат инкапсулирани образувания. Капсулата им представлява вискозно-еластична структура, която наподобява на луковица. Телцата на Майснер са също телца с капсула. Разликата в телцата на Майснер и телцата на Фатер-Пачини е, че в центъра на капсулата при телцата на Майснер навлизат няколко спирално навити нервни разклонения. Телцата на Майснер са разположени по повърхностния слой на кожата, като са в особено голямо количество по върха на пръстите, устните и зони с голяма чувствителност. Тези два вида телца се отнасят към бързо адаптиращите се рецептори. Дисковете на Меркел са малки дисковидни разширения на сетивните нерви, които се намират в тесен контакт с видоизменени епителни клетки. Понякога няколко диска на Меркел могат да бъдат обединени в общ сетивен орган, който се разполага в изпъкващо над повърхността на кожата епително образувание. Окончанията на Руфини са инкапсулирани образувания, разположени в по-дълбоките слоеве на кожата. Дисковете на Меркел и окончанията на Руфини се отнасят към бавно адаптиращите се рецептори.

Рецептивните полета на невроните, към които се отнасят телцата на Майснер и дисковете на Меркел са с малки размери, а тези на Фатер-Пачини и Руфини – с относително големи. За да бъдат разпознати два стимула като отделни, информацията от тях до централната нервна система трябва да достигне по два различни неврона. Това означава, че колкото по-малки са рецептивните полета в дадена област, толкова по-малко е разстоянието между два стимула, при което те могат да бъдат усетени като отделни дразнения.

Проприорецептори

Проприорецепторите са механорецептори, които дават информация за положението на частите на тялото една спрямо друга и определят дълбоката сетивност. Тези рецептори са разположени в мускулите, ставите и сухожилията. Освен тях значение за установяване на положението на различни части от тялото имат и тактилните рецептори, които се намират в кожата и тъканите, разположени в близост до ставите.

В основата на проприоцептивната сетивност е възможността за определяне на ъгъла, под който се намират костите, участващи в дадена става. Движението в ставите в свързано със съкращение и отпускане на определени мускули и мускулни групи. Различават се два типа проприоцептивна сетивност – статична и динамична. Чрез статичната сетивност се установява стационарното положение на ставите като се измерва ъгъла, който сключват костите в ставата в момент на неподвижност. Динамичната сетивност дава възможност да се възприеме скоростта на движение на дадена става. Динамичната проприоцептивна сетивност е известна още като кинестетичен усет.