Начало Медицинска енциклопедия Физиология Сетивни системи Соматосетивна система Болкови рецептори (ноцирецептори)

Болкови рецептори (ноцирецептори)

Болкови рецептори (ноцирецептори) - изображение

Болковите рецептори, известни още като ноцирецептори или ноцицептори, представляват свободни нервни окончания, които са локализирани в кожата, периоста, ставните повърхности, кръвоносните съдове, вътрешните органи.

Броят на болковите рецептори в тъканите е различен. Те са локализирани във всички тъкани с изключение на мозъчната и перенхима на черния дроб. Обвивките на мозъка обаче и неговите кръвоносни съдове, както и капсулата на черния дроб имат болкови рецептори. Голям брой болкови рецептори има в кожата - около 50 % от амиелиновите и 10 % от миелиновите сетивни влакна на кожата завършват с болкови рецептори. Гъстотата на рецепторните окончания е по-голяма в повърхностните слоеве на дермата и по границата между дерма и епидермис. Някои от нервните влакна за болка проникват и в епидермиса и се разклоняват между неговите базални клетки.

болкаЧувствителността на кожата за болковите дразнители не е еднаква във всички участъци. Чрез опити е установено, че дразненето на кожата с върха на тънка игла дава усещане за болка само в определени точки. Те се наричат точки за болка. Дразненето на кожата няколко десети от милиметъра встрани от тези точки не дава усещане за болка. Точките за болка не съвпадат по място с точките за допир. Освен това точките за болка са около 9 пъти повече на брой в 1 cm2 от кожата на пръстите на ръката. Следователно, по пръстите на ръцете най-голям е броят на точките за болка, след това идват точките за допир, точките за студено и най-малък е броят на точките за топло.

Усетът за болка, опосредстван от болковите рецептори може да възникне под влиянието на много механични, термични и химични дразнители (стимули), които предизвикват разрушаване (деструкция) на тъканите. Различните типове болкови рецептори имат способността да възприемат и трите вида дразнители, въпреки че някои болкови рецептори притежават повишен афинитет към точно определен тип дразнител.

Адекватни стимули за болковите рецептори са механичните дразнители, които водят до разрушаване на целостта на тъканите посредством срязване, пробождане, премазване и други. Болковите рецептори в кухинните вътрешни органи са особено чувствителни към разтягането на глакомускулния болкови рецепторислой, който изгражда стените им. Адекватни термични дразнители за ноцирецепторите са температурата над 42-45С. Това са стойности, които при продължително въздействие могат да увредят тъканите. Прагът на ноцирецепторите е значително по-висок от този на терморецепторите. Като оптимални химични дразнители на ноцирецепторите се означават вещества като брадикинин, хистамин, калиеви йони, интерлевкин-1, простагландини, левкотриени и други. Концентрацията на тези вещества се увеличава под действието на някои медиатори (норадреналин, субстанция Р). Доказано е, че ако екстракт от увредена тъкан бъде инжектиран в здрава тъкан, се поражда усещане за болка. По-голяма част от проучванията сочат, че интезивността на болковото усещане зависи от количеството на брадикинина. Брадикининът се приема като медиатор на болката. Той се образува от кининогени под влиянието на тъканния каликреин. Брадикининът има способността да се свързва директно с ноцицепторите с помощта на брадикининови мембранни рецептори. Така възниква рецепторен брадикининпотенциал, последван от акционен потенциал. Брадикининът е единсвеното вещество от по горе изброените, което може само да предизвика акционен потенциал. Останалите вещества (хистамин, интерлевкин 1, простагландини, левкотриени) улесняват възникването на акционни потенциали под действието на допълнителни стимули. Следователно, те играят ролята на модулатори на болката. Количеството на модулаторите на болката се увеличава при възпаление под действието на субстанция Р, която е медиатор на сетивните неврони. Под нейното влияние се активира синтезата на интерлевкини и на простагландини. Тя може да предизвика и дегранулация на мастоцитите и освобождаване на хистамина, съдържащ се в тях.

болкаБолковите рецептори се адаптират в незначителна степен. При продължително дразнене усещането на болка не намалява с течение на времето, а дори може да се усили. Това засилване на болката се дължи на сенсибилизиране на ноцицепторите. Болката е усещане, което се различава в доста отношения от другите сетива. Болковата сетивност се нарича още ноцицептивна сетивност. Почти всички усещания (тактилни, температурни, вкусови, обонятелни) могат да бъдат в едни случаи приятни, в други случаи неприятни, а понякога изобщо да не пораждат емоция. Усещането за болка прави изключение. То винаги е неприятно и има ясно изразен емоционален компонент. Усещането на силна болка е съпроводено от различни вегетативни реакции. Вегетативните реакции могат да включват разширяване на зениците, изпотяване, учестяване на сърдечната дейност, промяна на артериалното налягане и други.

Предназначението на болковото усещане е да предпази организма от увреждащи дразнители. Внезапната болка почти винаги предизвиква защитни рефлекси. Бързото отдръпване на ръката при докосване на горещ предмет, е пример за защитен рефлекс.

4.2, 9 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.health24.com/Medical/Pain-Management/About-pain/Physiology-of-pain-20120721

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK219252/

https://en.wikipedia.org/wiki/Nociceptor

Л. Витанова, Р. Гърчев; „Физиология на човека”; издателство АРСО

Arthur C. Guyton, M.D., John E. Hall, Ph.D.; „Text book of Medical Physiology“

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияФизиологияЛюбопитноИсторияИзследванияЛайфстайлСнимкиХранене при...Здравни съветиПсихологияВидеоНовиниБотаникаАлт. медицинаСпортЛеченияКлинични пътеки