Механорецептори в белите дробове

Нехимичната регулация на дишането има за цел да осигури най-малък разход на енергия по време на белодробната вентилация. Тя се осъществява чрез рецептори, към които принадлежат и механорецепторите (стреч) в белите дробове.

Механорецепторите в белия дроб са три типа:

1. Бавно адаптиращи се рецептори, реагиращи на разширението на белите дробове.

2. Рецептори, чувствителни към разтегляне от типа „J".

3. Бързо адаптиращи се рецептори, реагиращи на различни дразнители.

При вдишване белите дробове се разширяват, бавно адаптиращите се механорецептори се възбуждат и поток от нервни импулси достига дихателния център. Честотата на нервните импулси в клончетата на белодробния вагус нараства с напредващото разширение на белите дробове. Счита се, че тези рецептори са разположени в бронхиолите, непосредствено до гладките мускулни влакна, тъй като различни фармакологични средства, предизвикващи бронходилатация, увеличават импулсната активност в ствола на аферентните вагусови влакна и потискат инспираторната невронна верига продълговатия мозък, а с това и вдишването. Този феномен е известен като рефлексна белодробна саморегулация. Някои автори са на мнение, че аферентните импулси потискат инспириума чрез повлияване на центровете, разположени в моста (в апнеустичния център), като намаляват активността на инспираторните неврони. Други автори обясняват рефлексната белодробна саморегулация с активирането на един вид неврони, които от своя страна потискат инспираторните неврони.

Когато вдишаното количество въздух надхвърли около 2 пъти дихателния обем, у хората се проявява този рефлекс. В следствие на това се ограничава дълбочината на дихателните движения. Този рефлекс е от много голямо значение за първите няколко дни от живота на новороденото. Ако експериментално се прережат и двата вагуса, честотата на дишанията намалява, а вдишването е удължено. Смята се, че рецепторите от типа „J"  са локализирани в стената на белодробните капиляри и се активират при екстремно разширение на белите дробове.

Всяко увеличение на съпротивлението при издишване, веднага води до нарастване на белодробната вентилация без каквато и да е промяна в честотата на дишането. Този адаптационен механизъм към повишеното съпротивление при издишване е резултат на активирането на механорецепторите в мускулите и ставите на гръдния кош.

Свиването на алвеолите при издишване активира инспираторния център (ИЦ). Причината за това е преустановяването на потока от задържащи импулси, които стигат чрез вагуса до ИЦ. С този факт се обяснява, защо при прерязването на двата блуждаещи нерва (при експериментални животни), се нарушава големината на дихателните движения.