Химиорецептори в белите дробове

В кръвоносната система (аортната дъга и общата сънна артерия) се намират своеобразни рецептори, които са чувствителни към пониженото кислородно напрежение (парциално налягане на кислорода) на кръвта и увеличението на парциалното налягане на въглеродния диоксид. Тези рецептори известни като химиорецептори в белите дробове, участват в регулацията на кръвообращението и дишането. Рецепторите се възбуждат в случаите, при които количеството кръв, преминаващо за единица време през тези съдови области, значително намалее, както и когато парциалното налягане на кислорода спадне под 10 kPa.

Информацията стига до инспираторния център по пътя на n. vagus и n. glossopharyngeus. При това дишането се учестява и недостигът на кислород се отстранява. Ефектът на намаленото артериално парциално налягане на кислорода върху дишането се проявява при спадането му под 10 kPa, когато се знае че всяко понижение на парциалното налягане на кислорода под 13 kPa увеличава честотата на импулсите, които вървят по нервите, идващи от химиорецептори. Обяснението е следното: тъй като хемоглобина е по-слаба киселина от оксихемоглобина, когато парциалното налягане на кислорода спадне и насищането на хемоглобин с кислород е по-малко, тогава свободният хемоглобин свързва повече водородни катиони и дихателният център се дразни по-слабо.

За да се прояви ефект на пониженото парциалното налягане на кислорода върху вентилацията, е необходимо то да бъде значително, за да противодейства на намалената концентрация на водородни катиони. Дишането се стимулира както от пасивните така и от активните движения на крайниците. Този ефект се дължи на аферентните импулси, зараждащи се в мускулните и ставните рецептори, които по пътя на аферентни гръбначномозъчни пътища достигат дихателния център.

Дихателният център се повлиява рефлексно от някои дразнители на механо- и химиорецепторите, разположени по въздухоносните пътища. Това се използва в случаите, при които има загуба на съзнание и при колапсни състояния, когато за да се възстанови дишането под носа се поднася амонячен разтвор.

Дишането се повлиява и от дразнения, които идват от различните кожни рецептори - тактилни, болкови, термични. Дишането може да се стимулира или потисне, в зависимост от силата на дразненето. Подходящ пример за това е, че при липса на спонтанно дишане на едно новородено дете, чрез изкуствено дишане, потупване по гърба или чрез редуващи потапяния в студена и топла вода се цели да се активира дихателният център посредством импулси идващи от периферните рецептори. Рязкото влизане в студена вода, обаче може да предизвика рефлексно спиране на дишането, дори и смърт и на напълно здрави хора. Дишането може да бъде повлияно съзнателно, волево. Висшите отдели на ЦНС и по-специално мозъчната кора участват в контрола на дишането по различен начин. Хората задържат дишането си когато смятат наум, когато се замислят, заслушат или загледат в нещо. Различни емоционални състояния също променят характера на дишането, като в повечето случаи вентилацията нараства.

Учестяване на дишането, обаче се наблюдава и преди започване на физическо усилие, което се дължи също на мозъчната кора и по-специално на лимбичния лоб, от който към дихателния център отиват както възбудни, така и задръжни импулси и по такъв начин тези структури участват в регулацията на цялостния акт на дишането.