Регулация на кръвообращението

Основната цел на регулацията на кръвообращението е да осигури необходимото количество кислород и хранителни вещества съобразно нуждите на тъканите и органите. Кръвният поток към даден орган зависи от перфузионното налягане и от съпротивлението на съдовете. По тази причина кръвния поток към даден орган се модулира чрез промяна в тонуса на гладката мускулатура на артериолите. Кръвния поток се регулира по два основни механизма:

1. Локални механизми – те включват бързия контрол и дълготрайната регулация. Във всеки орган съществуват повече или по-малко механизми за промяна на кръвния поток. Бързият контрол се осъществява главно на нивото на артериолите и капилярните сфинктери. Промяната в съпротивлението на тези структури води по промяна в капилярния поток. Метаболитната теория обяснява част от локалните механизми за регулация на кръвотока. Според нея вазодилатацията се дължи на натрупването на фактори със съдоразширяващ ефект (функционална хиперемия) или е следствие от кратковременно спиране на кръвния поток (реактивна хиперемия). Съществува още една теория, която обяснява местната вазодилатация. Това е теорията за нуждата от кислород. В почти всички органи се наблюдава авторегулация, която определя относителното постоянство на количеството преминала кръв за единица време. Дълготрайните механизми за локална регулация са свързани с развитието на нови съдове в областите, подложени на исхемия.
2. Системни механизми – те се обуславят от хуморалната и нервната регулация. Нервната регулация се осъществява от вегетативната нервна система, а хуморалната – хормони и автакоиди (физиологично активни вещества с биологичен произход, които се доставят до прицелната структура по пътя на телесните течности и причиняват съдосвиващ или съдоразширяващ ефект).