Интракардиална регулация

Чрез способността си за саморегулация, сърцето нагажда дейността си към изменящите се условия на кръвна циркулация в организма. Така например помпеният капацитет се променя в зависимост от обема на венозния поток и съпротивлението в аортата или белодробната артерия. Сърцето може да изпомпва различно количество кръв в артериалната част на кръвното русло, което след определено време отново се връща в сърдечните камери.

По този начин то се адаптира във всеки момент към широките колебания на венозния приток, който от своя страна зависи от дейността на периферните органи. От друга страна, бързо и ефективно адаптиране на сърцето се наблюдава и в случаите, при които то изхвърля определено количество кръв срещу повишено налягане в аортата или пулмоналната артерия. Дори когато са прекъснати нервните и хуморалните регулаторни влияния, сърцето запазва и проявява тази си приспособимост. Това дава основания да се говори за интракардиална регулация на сърцето (саморегулация). Тя се дели на две групи хомеометрична и хетерометрична.

Хетерометрична интракардиална регулация

Тази вътрешна възможност за адаптиране към венозния приток е известна като „закон на сърцето", описан от Franck и Starling. Той гласи, че колкото по-голямо е диастоличното пълнене, толкова по-голям е ударният обем на камерите. Приспособителните възможности на сърцето се проявяват в определени граници. Това явление може да се обясни по описания по-долу начин. Увеличеният венозен приток създава условия за разтягане на камерната мускулатура. От друга страна с увеличаването на изходната дължина на мускула до известен предел се увеличават съответно напрежението и силата на мускулното съкращение.

При тези обстоятелства се създава възможност сърдечният мускул да започне систолата с по-голямо напрежение и да изтласка в кръвообращението по-големият обем кръв, насъбрал се в камерите по време на диастолата. Описаният механизъм се нарича хетерометрична авторегулация, която е в състояние да осигури непрекъснато съгласуване на минутния обем на дясната камера с този на лявата.

Според „закона на сърцето" крайният диастоличен обем зависи от:

•  Предсърдната диастола и систола
•  Тонуса на малките и средно големите вени
•  Интраторакалното налягане
•  Положението на тялото - легнало или изправено

Ако се наруши този механизъм, се наблюдават нарушения в разпределението на кръвта в съдовата система, които са несъвместими с физиологичните функции на човешкия организъм и дори могат да бъдат евентуална причина за неговата смърт.

Това може да се онагледи по следния начин: ако се създадат условия, при които минутният обем на дясната камера, например, е с 2% по-голям от този на лявата, след около 10 мин, ще настъпи несъвместимо с живота преразпределение на цялото количество циркулираща кръв между белодробното и телесното кръвообращение.

В случаите, при които лявата камера трябва да преодолее повишено съпротивление при изтласкването на кръвта в аортата, ударният обем временно намалява, но въпреки това се получава крайният систоличен обем. При константен венозен приток това е свързано с увеличение и на крайния диастоличен обем на лявата камера. В този случай е в сила „законът на сърцето", с което се осигурява преодоляване на съпротивлението, но при запазен ударен обем.