Регулация на сърдечната дейност

Сърдечната функция осигурява снабдяването на всички тъкани и органи с кислород и хранителни вещества. По тази причина сърцето трябва да нагажда своята работа към промените в потребностите на органите. Силата и честотата на сърдечните съкращения непрекъснато варират. Те са подложени на прецизна регулация. Механизмите и са еднакви за целия сърдечен мускул, но регулацията на левокамерната функция е определяща за хемодинамиката в системното кръвообращение.

Основните детерминанти за миокардна функция са:

• преднатоварване – то представлява включеното към съкратителния елемент съпротивление или с други думи всички фактори, които допринасят за пасивното напрежение в миокардната стена преди началото на съкращението. Според закона на Лаплас пасивното напрежение е правопропорционално на налягането и радиуса на лявата (дясната) камера и обратно пропорционално на дебелината на камерната стена. В този смисъл всички фактори, които увеличават крайното диастолно налягане и радиуса на камерната стена, водят до увеличаване на преднатоварването. И налягането, и радиусът на лявата (дясната) камера зависят от крайния диастолен обем (КДО – обемът кръв, който се намира в камерите в края на диастолата). При увеличаване на преднатоварването във физиологични граници, се наблюдава увеличаване на ударния обем и достигане на по-високо крайно систолно налягане. Тази закономерност лежи в основата на хетерометричната саморегулация на сърцето. Преднатоварването се увеличава и при различни заболявания – хиперволемия, придобити клапни пороци, сърдечна недостатъчност.;
• следнатоварване – товарът, който миокарда трябва да повдигне по време на изотоничното съкращение. По време на фазата на изтласкване, напрежението в миокардната стена ще бъде пропорционално на максималното вътрекамерно налягане и на радиуса на лявата камера и по време на систола. Следнатоварването се увеличава при хипертензия и вазоконстрикция.;
• контрактилитет – мярка за развивана от сърдечния мускул сила независимо от товара (независимо от пред- и следнатоварването).

Съществуват различни механизми за регулация на миокардните функции. Тя могат да бъдат разделени по следния начин:

1. Собствена (интракардиална) регулация – тя се обуславя от възможностите на сърдечния мускул за саморегулация. Ако напълно се прекъснат нервните и хуморалните влияния върху миокарда, той би могъл сам да променя съкратителната си активност. Интракардиалната регулация се подразделя на хетерометрична и хомеометрична. Хетерометричната се изразява във зависимостта на ударния обем от изходната дължина на кардиомиоцитите. Хомеометричната се обуславя от факта, че с увеличаване на сърдечната честота се повишава съкратителната активност на миокарда.;
2. Екстракардиална регулация – тя се осъществява от нервните и хуморалните влияния върху сърдечния мускул. Нервната регулация на сърдечната дейност се осъществява от двата дяла на вегетативната нервна система (симптавиков и парасимпатиков). Редица хормони и електролити влияят върху миокарда (хуморална регулация).

Правилната регулация на миокардната функция е от ключово значение за нормалната сърдечна дейност и за цялостното здраве на организма.