Екстрасистоли

Обикновено ритъмът на сърдечната дейност е правилен. При деца и млади хора се наблюдават ритъмни нарушения, свързани с дишането. Това състояние се нарича дихателна аритмия, при която сърдечните съкращения се учестяват при всяко вдишване. Нормалната сърдечна дейност се определя от възбудно-проводната система на сърцето (синоатриален и атриовентрикуларен възел). Водач на ритъма и синоатриалния възел. Той предава импулсите на атриовентрикуларния възел.

При повишена възбудимост на миокарда, която може да има функционален и органичен произход (възпалителни процеси, никотинова интоксикация, силна нервна възбуда) правилният ритъм се нарушава или регулярно, или от време на време, като между редовните систоли (съкращения) се появяват допълнителни съкращения, наречени екстрасистоли. В тези случаи малък участък от миокарда става по-силно възбудим от обикновено и генерира допълнителен импулс. Екстрасистолите биват предсърдни и камерни.

Екстрасистолите не винаги са свързани със сърдечна патология. Те се срещат и при здрави хора с нормално сърце. Рискови фактори за появата им са хипертония, сърдечни заболявания (остър миокарден инфакрт, клапни пороци, кардиомиопатии, сърдечна недостатъчност), електролитни смущения (хипокалиемия, хипомагнезиемия, хиперкалциемия), медикаменти, злоупотреба с алкохол, стрес, операции. Симптомите им включват сърцебиене, задух, умора, замайване. Доста често екстрасистолите са безсимптомни.  

Предсърдни екстрасистоли

Предсърдните екстрасистоли са често срещани при здрави хора с нормални сърца. Наблюдават се при 24-часав холтер мониторинг при над 60% от здравите възрастни. Могат да се срещнат и при някои патологични състояния, като сърдечна недостатъчност, заболявания на митралната клапа.

Предсърдните екстраситоли се предизвикват от повишена възбудимост на предсърдната мускулатура, при което възникналото извън синусовия възел дразнене води до появата на една преждевременна контракция на цялото сърце. Точната причина за предсърдните екстрасистоли не е изяснена. Съществуват няколко рискови фактора, които предразполагат към тях. Те включват хипертония, психологически и физически стрес, затлъстяване, повишен холестерол. Пресъдните екстрасистоли най-често не се придружават от клинична симптоматика. Понякога те могат да бъдат съпроводени тежест в гърдите, умора след тренировка, задух, замаяност, световъртеж.

ЕКГ белези на предсърдните екстрасистоли:

• неправилно оформена избързала Р-вълна;
• екстрасистолната Р-вълна обикновено има различна форма и морфология от Р-вълните на нормалния синусов ритъм;
• нормален QRS-комплекс.

Камерни екстрасистоли

Камерните екстрасистоли представляват преждевременни спрямо диастолния интервал на основния ритъм на камерите съкращения, предизвикани от импулси на камерната мускулатура, произхождащи под снопа на Хис. Екстрасистолите са най-често срещаното ритъмно нарушение на сърцето и могат да се появят във всяка възраст. Най-често те се дължат на риентри механизъм. Това извънредно възбуждане на камерната мускулатура може да възникне, ако дразненето има достатъчна сила и идва по време след отзвучаването на абсолютно рефрактерния период (АРП) на миокардната клетка. С отдалечаването от края на АРП възбудимостта расте и все по-малко по сила дразнене е в състояние да предизвика деполяризация и съответно на нея екстрасистола (допълнително съкращение). 

Причините за възникването на камерните екстрасистоли са разнообразни. Според тях това ритъмно нарушение се класифицира в четири групи:

1. Функционални, неврогенни екстрасистоли – вегетативна дистония, страх, физически усилия, сън.
2. Екстрасистоли при органични сърдечни заболявания – при остра и хронична исхемична болест на сърцето, клапни пороци, кардиомиопатии, миокардити, сърдечна недостатъчност.
3. Екстрасистоли при екстракардиални патологични състояние – интоксикации, ендокринни нарушения (тиреотоксикоза, микседем, климакс).
4. Екстрасистоли при механични дразнения – ангиокардиография, травми и операции на сърцето, сърдечна катетеризация.

Симптомите на камерните екстрасистоли се изразяват в сърцебиене, усещане за преждевременно съкращение като прескачане, последвано от пауза, която се описва като усещане за краткотрайно спиране на сърцето и след това по-силен удар. Сърцебиенето може да се придружава от задух, тежест в гърдите, краткотрайно замайване и отпадналост. Понякога когато екстрасистолите са чести може да липсва субективна симптоматика.

Физикалното изследване установява раздвоен първи тон, липсваш глух или раздвоен втори тон. С термина компенсаторна пауза се означава едно характерно за камерните екстрасистоли явление. Компенсаторната пауза се дължи на факта, че възбуждането, което е причина за камерната екстрасистола, е свързано с допълнително възникнал рефрактерен период, който не може да бъде преодолян от нормалния импулс (оказва се подпрагов), идващ от синусовия възел. Така, една редовна камерна систола отпада и се получава удължена диастола до появяването на следващата нормална систола. Компенсаторната пауза се усеща като спиране или прескачане на сърцето. При камерни екстрасистоли се наблюдава така наречения пулсов дефицит – пулсовата честота на a.radialis е по-малка от честотата на сърдечните съкращения за едно и също време. Това се дължи на факта, че екстрасистолите не предизвикват синхронно колебание на стените на големите артериални съдове. Тези екстрасистоли могат да бъдат породени, например от увреждане на миокарда, прекалено пушене, повишена нервна възбуда и други. При състояния на нервно напрежение, се секретира адреналин в по-голямо количество, който повишава възбудимостта на миокарда и създава благоприятни условия за екстрасистоли. С понятието пароксизмална тахикардия се означава състоянието на нарушена помпена функция на сърцето, която се причинява от серия ектопични предсърдни възбудни импулси, следвани от екстрасистоли.

ЕКГ белези на камерните екстрасистоли:

• R-R интервалът на екстрасистолата е по-къс от R-R интервала на основния ритъм.
• разширен >0,12 s, деформиран и нацепен екстрасистолен QRS-комплекс;
• липса на Р-вълна пред екстарасистолния QRS-комплекс, която да има връзка с него;
• екстрасистолата се последва от дълга диастолна (компенсаторна) пауза.

Изображения: freepik.com