Сърдечни тонове

Акустичните явления по време на сърдечния цикъл се отразяват от сърдечните тонове. Посредством аускултация (обикновено прислушване) или чрез чувствителен микрофон, поставен върху гръдната стена, могат да бъдат възприети и анализирани сърдечните тонове.

Звуковите вълни се трансформират в електромагнитни колебания и техният запис представлява т. нар. фонокардиограма. Нормалната фонокардиограма съдържа 4 тона, съответстващи на строго определени фази от сърдечния цикъл. За възникване на сърдечните тонове първостепенно значение имат рязката промяна в скоростта и посоката на кръвния ток в критичните моменти на сърдечния цикъл, която води до вибриране на сърдечната мускулатура, клапите и кръвта. Голямо значение се отдава и на вибрациите на миокарда. Всъщност, фонокардиографски и аускултаторно се улавят предадените от сърцето трептения върху гръдната стена.

Физиологично се разграничават четири сърдечни тона:

1. Първи сърдечен тон (Т1) – нарича се още систолен, защото бележи началото на систолата. Той се състои от две части. Първата сътавка на Т1 се дължи на затварянето на митралната клапа, а втората на затварянето на трикуспидалната клапа. Митралната му съставка е по-силна и се чува по-добре на мястото за аускултация на митралната клапа. Трикуспидалната му съставка е по-слаба. Първият тон е по-продължителен, нискочестотен и по-силен по интензитет от втория. Той съвпада с R-зъбеца на електрокардиограма. Първият сърдечен тон е синхронен с началото на пулсовата вълна на каротидните артерии.
2. Втори сърдечен тон (Т2) – нарича се още диастоличен, защото бележи началото на диастолата и се образува от затварянето на аортната и пулмоналната клапа. Той се състои от две съставки аортна и пулмонална. Т2 съвпада по време с края на Т зъбеца на ЕКГ. Вторият тон е по-къс, по-високочестотен и обикновено по-слаб по интензитет от първия тон.
3. Третият сърдечен тон (Т3) – установява се у здрави деца, бременни и възрастни под 30 години. Той възниква от трептенията на камерната стена в края на бързото камерно пълнене. Записва се фонокардиографски.
4. Четвърти сърдечен тон (Т4) – нарича се още предсърден. Той не може да се аускултира. Дължи се на звуково явление, създавано от предсърдията по време на тяхната систола. Т4 е еквивалентен на PQ-интервала на ЕКГ.

Разграничаване на първи от втори сърдечен тон

Разграничаването на първи от втори сърдечен тон е много важно в клиничната практика и се осъществява по следните критерии:

• Т1 се чува по-силно в областта на сърдечния връх, а Т2 – в областта на сърдечната основа;
• Т1 съвпада с началото на пулсовата вълна, а Т2 с нейния край;
• Паузата между Т1 и Т2 е по-кратка от паузата между Т2 и Т1.