Сърдечни тонове

от 20 дек 2017г.

Акустичните явления по време на сърдечния цикъл се отразяват от сърдечните тонове. Посредством аускултация (обикновено прислушване) или чрез чувствителен микрофон, поставен върху гръдната стена, могат да бъдат възприети и анализирани сърдечните тонове.

Звуковите вълни се трансформират в електромагнитни колебания и техният запис представлява т. нар. фонокардиограма. Нормалната фонокардиограма съдържа 4 тона, съответстващи на строго определени фази от сърдечния цикъл. За възникване на сърдечните тонове първостепенно значение имат рязката промяна в скоростта и посоката на кръвния ток в критичните моменти на сърдечния цикъл, която води до вибриране на сърдечната мускулатура, клапите и кръвта. Голямо значение се отдава и на вибрациите на миокарда. Всъщност, фонокардиографски и аускултаторно се улавят предадените от сърцето трептения върху гръдната стена.

Физиологично се разграничават четири сърдечни тона:

Първи сърдечен тон (Т1) – нарича се още систолен, защото бележи началото на систолата. Той се състои от две части. Първата сътавка на Т1 се дължи на затварянето на митралната клапа, а втората на затварянето на трикуспидалната клапа. Митралната му съставка е по-силна и се чува по-добре на мястото за аускултация на митралната клапа. Трикуспидалната му съставка е по-слаба. Първият тон е по-продължителен, нискочестотен и по-силен по интензитет от втория. Той съвпада с R-зъбеца на електрокардиограма. Първият сърдечен тон е синхронен с началото на пулсовата вълна на каротидните артерии.
Втори сърдечен тон (Т2) – нарича се още диастоличен, защото бележи началото на диастолата и се образува от затварянето на аортната и пулмоналната клапа. Той се състои от две съставки аортна и пулмонална. Т2 съвпада по време с края на Т зъбеца на ЕКГ. Вторият тон е по-къс, по-високочестотен и обикновено по-слаб по интензитет от първия тон.
Третият сърдечен тон (Т3) – установява се у здрави деца, бременни и възрастни под 30 години. Той възниква от трептенията на камерната стена в края на бързото камерно пълнене. Записва се фонокардиографски.
Четвърти сърдечен тон (Т4) – нарича се още предсърден. Той не може да се аускултира. Дължи се на звуково явление, създавано от предсърдията по време на тяхната систола. Т4 е еквивалентен на PQ-интервала на ЕКГ.

сърдечни тонове Разграничаване на първи от втори сърдечен тон

Разграничаването на първи от втори сърдечен тон е много важно в клиничната практика и се осъществява по следните критерии:

Т1 се чува по-силно в областта на сърдечния връх, а Т2 – в областта на сърдечната основа;
Т1 съвпада с началото на пулсовата вълна, а Т2 с нейния край;
Паузата между Т1 и Т2 е по-кратка от паузата между Т2 и Т1.