Върхов удар на сърцето

Върховият удар на сърцето (ictus cordis) е колебание на гръдната стена в областта на сърдечния връх, което е синхронно на камерната систола. Той се дължи на промени в пространственото положение на сърцето и на мускулатурата му по време на камерното съкращение. При регистриране на колебанията на гръдната стена се получава характерна крива, наречена кардиограма.

Изследването на върховия удар има важно значение в клиничната практика. То се осъществява чрез палпация (опипване). Обикновено сърдечният удар се палпира на нивото на пето междуребрие, малко навътре от медиоклавикуларната линия. Той има ширина 2 на 2 сантиметра. Ако не може да се опипа при легнал по гръб пациент, е необходимо той да легне в ляво странично положение, но трябва да се има в предвид, че в тази поза сърдечният връх се измества латерално (навън) с 2-3 сантиметра. При деца сърдечният удар може да се палпира в четвърто междуребрие. В някои случаи ictus cordis не може да се опипа. Това се наблюдава при пациенти с дебела гръдна стена и широк гръден кош.

Патологични промени във върховия удар на сърцето

Измененията в местоположението на сърдечния удар, ширината му, силата му и подвижността му са знак за патологични промени или заболявания. Изместването му може да се наблюдава при хипертрофия и дилатация на лявата камера – тогава се палпира на шесто или седмо междуребрие, и при хипертрофия и дилатация на дясна камера – палпира се на пето междуребрие, но мястото е изместено латерално и наляво от нормалното.

Сърдечният удар може да бъде променен и от екстракардиални причини (патология, което не е свързана със сърцето), като деформация на гръдния кош и болестни промени в коремната кухина (асцит, метеоризъм).